Ти ще се разсърдиш и обидиш още повече. Аз това и искам ♥ ДЕБЕЛЯНОВ към любимата си Иванка
Един горчив любовен романс от шепа срещи и доста писма, изпълнени с копнежи и разочарования. Поетът и учителката.
♥ Навярно ти ще се зачудиш, че аз отново ти пиша и след последното ти писмо, от всеки ред на което, дори и от адреса личеше пренебрежение. Не зная какво те е предиздвикало след толкоз дълго безмълвие да ми пращаш толкоз надуто и високомерно писмо. От него аз нищо не разбрах. Ако съм бил нечовечен в писмата си, имал съм – и ти дублирам това – цялостно право да бъда подобен. Много странна работа в действителност! Предизвикваш ме да ти кажа горчиви думи и след това наместо на себе си, сърдиш се на мене! Ако ли ти си заблудена от хорски злословия, аз просто аплодирам на триумфа на тия „ хора ”. Още когато чаках писмо от тебе след заминаването ти, аз си мислех, че и най-големият глупец би познал, че в това замълчаване се крие едно цялостно изстиване и за някаква обич и дума не може да става. Защото аз дълго време към този момент чаках оная обич, за която постоянно съм мечтал: обич, която да сгрява, да дава живот, да прави живота по-красив.
Ти можеше и можеш да направиш това, само че ти просто умишлено се спираш, все съобразяваш, все сметки правиш. Да не би да стане доста, като че до момента, с изключение на петдесетина писма, неведнъж писани единствено да се каже, че си ги писала, ти не си ми дала друга по-голяма наслада. Все тия сметки и предвидливост и лани, и в този момент. Ти ще се разсърдиш и обидиш още повече. Аз това и желая. По-хубаво да зная, че ти не ме любиш и да не очаквам, в сравнение с да лапам мухи след тебе и след това да ми се смееш и ти, и хората на мозъка. Остави я ти, тая работа. Ние няма да се разберем. Не ми пиши към този момент.
Димчо.
Портрет: Димчо Дебелянов, Национала библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “
