Астероидът изтребил динозаврите e ударил Земята със силата на 10 млрд. атомни бомби
Един ден преди шестдесет и шест милиона години животът на нашата планета протичал тъкмо както всеки различен ден – големи влечуги доминирали пейзажа. Растително-ядните бегемоти с дължина до 40 метра дружно с месоядни титани преобладавали на сушата, в морето обилие от разперени левиатани, а в небето се придвижвали крилати същества, по-големи от всички птици в историята на Земята.
Само за миг, след 180 милиона години разцвет, това извънредно обилие от живот било заличено.
Астероидът, който изтрива динозаврите, удря полуостров Юкатан в Мексико със силата на 10 милиарда атомни бомби с мощ като тази на употребяваните във Втората международна война.
Ударът провокира големи диви пожари, разпростряли се на хиляди километри, провокира извисяващо се цунами и взривява толкоз доста сяра в атмосферата, че блокира слънцето, причинявайки пагубното световно изстудяване, което в последна сметка обрича динозаврите.
Този прелом е това, което учените значително единомислещо дефинират, че е поставило завършек на властването на страховитите гущери на Земята.
Сега ново изследване, ръководено от Тексаския университет в Остин, удостоверява теорията, като намира твърди доказателства за случилото се в останки от скали, които са изпълнили кратера формиран от удара в границите на първите 24 часа след него.
Основните проби, взети от кратера, съдържат въглен и скали, импортирани в него от противоположния поток на цунамито. Сярата обаче явно липсва. Всички те са част от скални записи, които оферират най-подробния взор на последствията от злополуката преди 66 милиона години, която унищожава 75 на 100 от живота на Земята.
Шон Гулик, професор в Института за геофизика на Тексаския университет (UTIG), който е работил с интернационален екип от повече от две дузини учени споделя, че проучването „ ни приказва за въздействащи процеси като че ли забелязани от очевидци “. „ Това е уголемен запис на събития, които успяхме да възстановим от нулата “, сподели той.
Астероидът първо ги „ пържи, по-късно охлаждането [ги] замразява. Не всички динозаври са умрели през този ден, само че доста динозаври са починали незабавно, а други последователно са измрели по-късно. „
Изследването, оповестено в Proceedings of the National Academy of Sciences, се основава на по-ранната работа на Jackson School of Geosciences, която разказва по какъв начин се е образувал кратерът и по какъв начин животът бързо се възвръща на мястото на удара.
По-голямата част от материала, който е запълнил кратера в границите на часове след удара, произлиза от района или е затрит от морска вода, която се излива назад в кратера от околния Мексикански залив.
Само за един ден в кратера са били депонирани материали с дълбочина към 130 м – размер, който е измежду най-високите, срещани в геоложки запис.
Тази скорост на струпване значи, че скалите записват протичащото се в околната среда към кратера в минути и часове след удара и дават доказателства за по-дълготрайните резултати от удара с метеорита.
Изследването в детайли разказва по какъв начин гърмежът от удара възпламенява дървета и растения, разпростряли се на хиляди километри, и провокира солидно цунами, което доближава до вътрешността на континента чак при щата Илинойс (над 800 км).
Вътре в кратера, наред с дървени въглища, изследователският екип открива химически биомаркер, обвързван с почвени гъбички в и малко над пластовете пясък, които демонстрират признаци на отсрочване след надигащи се води. Това допуска, че овъгленият пейзаж е бил потънал от цунамито, след което е изтеглен в кратера, когато водната маса се е отдръпнала.
