Един ден преди години към 4 ч следобед ми се

Един ден преди години към 4 ч следобяд ми се обади чужд глас. Представи се като сътрудник от бюрото на CNN в Турция и помоли да разясня следващите изявления за българска съпричастност към атентата против папата. От години пробвах да издиря малко известни документи или очевидци на събитията от 13 май 1981 година в Рим. Сигурно скромното ми изпитание бе видяно от сътрудниците. Интересът ми какво написа в задграничните документи за вероятно българско присъединяване в атентата датира от 1998 година, когато научих за съществуването на американския Закон за свободата на информацията - Freedom of Information Act. Тогава взех решение да пратя претенции до няколко американски институции, с цел да се позволи един път вечно разногласието имала ли е България присъединяване, или не Когато 2 година по-късно получих първата порция документи, с известно удивление видях, че измежду тях няма безапелационни обстоятелства за интервенция на България. Даже в противен случай - шефът по световните въпроси на Централно разузнавателно управление на САЩ Дейвид Коен пишеше в отчет от 1 април 1987 година, че са били открити “малко доказателства за българско присъединяване ”. Коен припомняше, че процесът е завършил в Рим през март 1986 година със умозаключение за незадоволителни доказателства против 3-ма българи и 3-ма турци. “По италианските закони тази присъда е междинна сред виновността и снемането от отговорност. Тя удостоверява допустима виновност, само че демонстрира, че събраните обстоятелства са незадоволителни, с цел да поддържат обвиняване ”, заключаваше Коен. Според него е имало скрит план, само че не може да се потвърди кой стои зад него. Съдебният развой не съумял “да откри връзката сред Агджа и турската организация “Сивите вълци ”, турската мафия и българските управляващи. “Най-важното изказване на Агджа, че е бил в пряк контакт с българските служби за скрит план против папата, остана недоказано ”, пишеше служителят на Централно разузнавателно управление на САЩ и допълваше, че не е открито и без значение удостоверение за контакти сред българина Сергей Антонов и Агджа. “Истината към офанзивата против папата може в никакъв случай да не излезе на бял свят ”, заключаваше в резюме Коен. Освен този отчет измежду разкритите от Централно разузнавателно управление на САЩ материали имаше елементи от поверителния разследващ бюлетин “Нешънъл интелиджънс дейли ”. От броя, публикуван на 21 април 1984 година, да вземем за пример се схваща, че новият италиански дипломат в България е споделил, че макар опитите на италианското държавно управление да замеси Антонов и да откри българска диря в атентата, той има вяра, че “доказателствата са прекомерно слаби за обвинявания ”. Това не бе единственият случай, в който американска работа отвори документи за стрелбата през 1981 година Няколко години по-късно ФБР и Държавният департамент пратиха документи, само че и от тях не изскочи българска диря. Ако трите институции имаха обстоятелства за интервенция на България, за какво щяха да ги крият? За да опитам да намеря и други източници, започнах да чета съвсем всичко, писано по тематиката. Така попаднах на имена, които можеха да знаят повече. Обърнах се към доста от тях, дадоха отговор ми няколко. Сред тях бяха някогашните анализатори в Централно разузнавателно управление на САЩ Мелвин Гудман и Дейвид Хънт, както и родственици на една очевидка на събитията - американската туристка Ан Одре. В документите на Държавния департамент прочетох и за четвърти българин, чието име до тогава бе малко известно. Част от тези хора към този момент не са измежду живите. Днес, когато се навършват 40 година от стрелбата, техните думи остават скъп принос в разкриването на истината. Единственият българин, задържан в миналото за атентата, е Сергей Антонов. На 25 ноември 1982 година в 11,30 ч в офиса на БГА “Балкан ” на ул. “Гориция ” в Рим нахлуват към 20 униформени и цивилни, които демонстрират заповед за обиск и задържане на Антонов. Той е зам.-представител на “Балкан ”. Българинът е комфортна цел, тъй като няма дипломатически имунитет. Половин час след ареста името му гръмва по италианската телевизия. Антонов е стъписан. Известен е измежду сътрудниците си като спокоен, непретенциозен и добър човек и претенциозен чиновник. Първият му разпит трае повече от 10 ч. Не стопира да повтаря, че не познава Агджа и няма общо със случая. Процесът против Антонов стартира на 27 май 1985 година Обвинителният акт е близо 1300 страници. За 10 месеца се организират 95 правосъдни съвещания. На 29 март 1986 година Антонов е освободен заради липса на доказателства за виновност. В съда е защитаван от италианския юрист Джузепе Консоло, който има вяра в невинността му. Антонов се връща България с разрушено семейство и здраве. До края на живота си (той умря през 2007 г.) поддържа връзка единствено с майка си, с щерка си Анна, сестра си и неколцина другари. Сега Анна е изпълнителен шеф на Центъра за демократични тактики и брачна половинка на макроикономиста Георги Ганев, който е народен представител от Демократична България в 45-ия парламент и ръководител на бюджетната комисия. Сред приятелите на Сергей Антонов са Марин Петков и Любо Кръстанов. Двамата пробват да създадат живота му по-лек. Извършват ремонт на скромното му жилище, спомагат за издаването на стиховете му, илюстрирани с част от рисунките му. “Сергей бе огромен българин! Мнозина се интересуваха от него единствено в случай че получаваха политически дивиденти. После го не помниха ”, споделяше с отчаяние Петков. Той дефинира Сергей като “стожер, който не съобщи нито страната си, нито правилата си. Беше непретенциозен, почтен, честен, обичащ България и най-близките си. До последния си момент живя непретенциозно, без искания. Всеки ден ходеше на работа, с цел да не се усеща отритнат ”, споделя Петков. Малцината, които разпознаваха Антонов в рейс №84 на път за летището, го виждаха чист, подреден, с костюм и вратовръзка. “Но здравето му бе разтърсено. Почти постоянно се държеше с лявата ръка за стомаха, хранеше се малко. Много пъти го карах да се подложи на проучвания и лекуване, само че отхвърляше. В италианския затвор разви страхова невроза от доктори и медикаменти ”, разказваше Петков. Антонов се боял да иде даже на ортодонт. “Никога от нищо не се оплакваше, стискаше зъби. Преди време получи микроинфаркт. Тогава уредих да го вземат във ВМА. Предписаха му медикаменти, само че той не стартира да ги взема. Само като чуеше думите Италия, папа, италиански спецслужби, се разтреперваше. Обяснявам си го с дълбоката психическа контузия, която бе претърпял. Затова избягваше и контакти с пресата ”, споделя Петков. Много хора считали, че върху Антонов е тествана терапия за заличаване на паметта. “Той не помнеше обикновени неща, имена на родственици. Срина се душевен, затвори се в себе си. Това бе неговата реакция към голямата операция, на която бе подложен. Бе образован, деликатно следеше това, което става край него, само че не се включваше. Когато някоя тематика не му харесваше, млъкваше, и това бе неговата отбрана ”, разказваше Петков. За първи път той го видял друг на 11 юли 2007 година, на 59-ия му рожден ден. “Това бе един изменен Сергей, какъвто никой от дълго време не бе виждал. Може би внучката му се оказа повратен миг. Тя рисуваше, а той й подаваше боичките. Личеше, че откровено й се радва. Но 20 дни по-късно си отиде ”, описа приятелят. Папата, който през 2002 година идва в България, не се среща с Антонов, само че най-малко споделя, че в никакъв случай не е вярвал в “българската диря ”.