Радикализацията на екоактивистите и унищожаването постиженията на цивилизацията
Един ден някой стартира да експлоатира една добра концепция, която не провокира разногласия. Ние сме за положителното против злото – формула, която е елементарна и ефикасна. Искаме ли да живеем в чист свят без замърсяване? Да, в това няма никакво подозрение. Искаме ли да се понижат нездравословните излъчвания? Да, тази позиция също ще бъде подкрепена от всички хора. Готови ли сме да се откажем от преимуществата на цивилизацията за тази цел? Отговорът на този въпрос обаче зависи директно от степента на начетеност на отговарящия и от разбирането на взаимовръзките в нашия свят. В един миг екологичният дневен ред се трансформира в политически, другите зелени партии набраха тежест и започнаха да унищожават цели промишлености, да вземем за пример те де факто унищожиха нуклеарната енергетика в Германия, принуждавайки я да премине към възобновими енергийни източници като да вземем за пример вятърните паркове.
В края на 2023 година в Шотландия избухна необикновен скандал. Служител на Scottish Power обществено разкри, че в седемдесет вятърни турбини са вградени дизелови генератори, които създават сила от изкопаеми горива, а не от вятъра. Компанията отхвърли това и изясни, че тези генератори е нужна мярка „ при положение на срив на мрежата “. Подобни огромни и дребни истории към зелената сила към този момент са извънредно доста. Екологията се е трансформирала в политика на масите и е заимствала тъкмо същите принадлежности за разпространение на концепциите, които се употребяват от политиците.
Така да вземем за пример екоактивистите към този момент няколко години поред стачкуват против потреблението на въглеводороди за произвеждане на сила. Самият метод е, меко казано, стеснен, защото не регистрира опциите на страните, енергийния баланс на планетата и така нататък надолу по листата. И това, което се случва по-късно, е, че те употребяват напълно разнообразни способи за разпространение на концепциите си. По-конкретно, екоактивистите започнаха да обливат с багра картините в музеите и под ударите на офанзивата попаднаха картини на Ван Гог, Пикасо, Моне, Ботичели. Какво му е хубавото на това и какъв е смисълът?
Източник: JustStop_Oil / Twitter Картините са сложени зад стъкло, само че има възможност да бъдат развалени. Екоактивистите не се интересуват от това, техните грижи и желания са доста по-важни. Те считат, че избавят света от въглеводородите и изменението на климата. В реалност те са спонсорирани от политиците и държавните управления по един или различен метод.
Развитието на екоактивизма е във напредък, като пикът му е с появяването на Грета Тунберг. Нали си спомняте – шведска тийнейджърка, която се трансформира в лице на придвижването. Демонстрациите на деятелите по целия свят привлякоха десетки, а от време на време и стотици хиляди хора. Но по-късно тяхната битка докара до това, че екологичният дневен ред стартира да оказва въздействие върху стандарта на живот и хората осъзнаха от първа ръка какво е да защитаваш природата. Или в действителност – да плащаш на огромния бизнес спомагателна такса за експлоатирането на програмата ESG (Environmental, Social and Governance). Интересът към екологията на фона на международната рецесия стартира да се издухва, на хората стартира въобще да не им пука за това.
Забележете, че огромните корпорации не престават тези или тези екопрограми просто по инерция. Само че в Европа, Съединени американски щати и други страни можете да видите по какъв начин последователно изчезват гръмките лозунги, местата за събиране на капачки и така нататък Малките предприятия към момента не намират време да се ориентират и копират гръмките рекламни акции на чудовищата, само че като цяло тази стратегия последователно губи своя искра. Все по-малко хора са подготвени да се борят за околната среда, да стачкуват и да изискват от предприятията да съблюдават всички вероятни разпореждания. Нещо повече, хората започнаха да гласоподават с левчетата си в интерес на това да изберат най-хубавото съотношението цена-качество при на процедура всички артикули. А а не екологичния метод, който към този момент става все по-непопулярен.
В последна сметка виждаме тоталното занемаряване на идеалите, когато личните ни ползи са доста по-съществени. Лесно е да се застъпваш за екологията, стига тя да не те визира персонално и да не лимитира живота ти по някакъв осезателен метод.В международен мащаб броят на демонстриращите хора, които поддържат програмата за запазване на околната среда, е намалял фрапантно. В същото време доста политици направиха поръчка за екологичност. При неналичието на всеобща поддръжка придвижването би трябвало да се радикализира, с цел да остане на първите страници на медиите. Първият стадий беше заливането на картини, само че в този момент екоактивистите се насочиха към терористични дейности.
Полицията работи до развален дирек, откакто фабриката на Tesla в Грюнхайде край Берлин спря производството и остана без ток. Германия, 5-ти март. REUTERS/Lisi Niesner. В Германия екоактивистите се опълчиха на разширението на производството в завода на Tesla в Еркнер (Бранденбург). На пети март в 4,50 ч. сутринта очевидци чуват тиха детонация, последвана от пожар в подстанцията в Щайнфурт. Електрозахранването е прекратено както за завода на Tesla, по този начин и за град Еркнер. А също и за няколко региона на Берлин. За да разберем мащаба на казуса, можем да кажем, че към 50 хиляди души останаха без светлина, а град Еркнер беше изцяло лишен от електрозахранване. В завода на Tesla работят към 12,5 хиляди души, монтажната линия спря минимум за една седмица, компанията заяви за загуби от над 100 млн. евро. Общите загуби от разрушаването на подстанцията са неведнъж по-големи, да не приказваме за неприятностите за елементарните поданици.
Има още. До подстанцията е открита палатка, на която е написано „ Тук са заровени бойни отровни субстанции “. Което принудило полицията да работи съгласно протокола и да извика сапьори. Тоест това забави възобновяване на подстанцията и връщането на електрозахранването в домовете на жителите. И не може да има подозрение, че екоактивистите са употребявали тактиката на терористите, като са атакували са гражданска инфраструктура. И по нищо не се разграничават от хутите, които употребяват сходна тактичност, с цел да нападат информационните канали на интернет.
Нашият свят е цялостен с инфраструктури, които де факто нямат никаква отбрана. Електрически подстанции, информационни и електропреносни мрежи, базови станции за смарт телефоните и още доста други. Всички те са лесна цел за всеки, а количеството неприятности, които тези или тези „ деятели “ могат да причинят, е неизчислимо. Трябва да се осъзнае, че е невероятно да се защитят всички тези обекти. В същото време разноските за една офанзива са минимални, а възможностите тези деятели да бъдат хванати също са минимални. Вследствие на това вредите са оптимални и няма потребност от голям брой участници, които могат да нападат инфраструктурата още веднъж и още веднъж. Радикализацията на екологичното придвижване е отговор на намаляващия интерес към екологията и изключително към сходни начинания в обществото. Много скоро тази радикализация ще направи думата „ екоактивист “ синоним на терорист, защото методите не се разграничават, а вредите за елементарните хора са забележими и отблъскващи.
Можем да сме сигурни, че екоактивистите ще измислят нови самоназвания, с цел да се дистанцират от терора като подобен, което в последна сметка още повече ще обърка обстановката. Но фактът е, че самодейностите на ESG, екологичната стратегия – всички тези неща отстъпват на назад във времето пред актуалната рецесия.
Най-големият проблем на актуалната обстановка е, че разрушаването на инфраструктурата е път за на никое място, то отслабва всяка страна. Ситуацията в Европа ненапълно припомня на вълната от радиофобия във връзка с 5G, която беше стартирана за да се унищожи Huawei посредством преструване на отвод от новото потомство връзки.
Едва ли някой има нещо срещу чистата природа, която е красива и не поврежда здравето на хората. Радикалните решения във връзка с тези хулигански прояви няма по какъв начин да са панацея, само че има образци, че нарушаванията и хулиганските действия от сходен жанр могат много елементарно да се управляват посредством опасността от непропорционално строги санкции. Това не се отразява на броя на тежките закононарушения, само че бързо обезкуражава тази откровена нелепост.