Един човек е убит, а други трима са ранени на

Един човек е погубен, а други трима са ранени на Соломоновите острови при неочаквана детонация на бомба от Втората международна война. Бомбата избухва през май по време на набиране на събитие средства в столицата Хониара. Местните, които провеждат събитието, възпламеняват огън, с цел да сготвят храна, без да знаят, че под огъня  има бомбата, което е предизвикало детонацията й, убивайки Разив Хили.

Отрядът за неутрализиране на избухливи оръжия на Соломоновите острови е разчистил зоната от останалите части от бомбата, които са разпознати като остарели муниции в Съединени американски щати. „ Полицията реагира на случая и обезопасява местопроизшествието след гърмежа “, споделя контрольор Клифорд Тунуки от отряда. И прибавя: „ Експертите ни са разпознали бомбата, която е 105-милиметров високоексплозивен снаряд, останал след Втората международна война. “

Роднини на Хили са съкрушени от трагичния случай. Братовчедът му Клод Посала сподели: „ Това е фрапантен и печален метод за Разив да почине. Просто не можем да го приемем. “

Смъртта на Хили е третата за единствено 9 месеца, породена от остатъците от муниции от Втората международна война на островите, откакто двама австралийски и английски сътрудници бяха убити при детонация, също в столицата, до момента в който търсят и картографират бомби от Втората международна война.

Гледка над Хониара

Инцидентът кара мнозина да попитат кой е отговорен и кой е виновен за почистването на невзривените муниции. Тази бомба, дружно с доста други, е американско устройство, пренесено по време на Втората международна война, до момента в който тече борбата с японците. И тъй като тези борби бушуват над стотици острови в целия Тихи океан, през днешния ден върху тях евентуално са останали хиляди невзривени бомби.

И двете страни донасят големи количества муниции, мини, гранати и артилерийски снаряди, някои от които са загубени и забравени, до момента в който други са изстреляни, само че просто не избухват. Джон Родстед, член на организацията SafeGrounds, споделя: „ Изхвърлянето на остатъците от муниции в Тихия океан е доста, доста малко. Част от нещата са хвърлени в океана. Войските бързат да се приберат вкъщи, което и вършат. И оставят локалните хора с рисково завещание в продължение на години “.

По тази причина мнозина считат, че Съединени американски щати и Япония би трябвало да вложат повече запаси, с цел да оказват помощ на тези региони да отстранен евентуално смъртоносните експлозиви. Д-р Посала декларира, че има вяра, че Съединени американски щати имат „ морално обвързване “ да оказват помощ. И прибавя: „ Правителството на Соломоновите острови няма да може да почисти всичко. Нямаме потенциал. Кой знае какъв брой други бомби лежат единствено на към 30 см под повърхността? “

Тарцизий Кабутаулака, политолог, обаче не е сюрпризиран от случая. „ Около Хониара и в действителност в доста други елементи на Соломоновите острови имате доста невзривени муниции “, сподели той. „ Проблемът е, че има доста от тях и че са разпръснати из цялата страна. “

Соломонови острови, 1943 година

Полагат се старания от Съединени американски щати, Норвегия, Нова Зеландия и Австралия за унищожаване на невзривените муниции от многото наранени острови, само че има опасения, че тези старания към момента не са задоволителни за справяне с такава голяма задача. „ Ще би трябвало доста работа и доста запаси, с цел да можем да почистим всички тези неща “, сподели Кабутаулака. „ Надявам се, че нашите американски другари в този момент ще видят нуждата да работят, поради нещастията, които имаме от предходната година. “

Американският дипломат на островите споделя, че „ държавното управление на Съединените щати посредством нашето министерство на защитата ще продължи да поддържа напъните за унищожаване на невзривени муниции от Соломоновите острови “.

С бързите темпове на развиване, следени в целия Тихи океан, се построяват и заселват доста региони, които не са освободени от муниции. Този проблем единствено ще се усилва в бъдеще, защото островите стават по-развити. Мнозина се надяват, че страни като Съединени американски щати и Япония ще „ бръкнат най-малко малко в джобовете си “, с цел да оказват помощ за по-безопасен живот на хората и екосистемата на Тихия океан. Както Родстед споделя: „ Като си помислим, че хората живеят по сходен метод 76 години след края на войната, ни става скандално. “