Един час с премиера във Варна, час на всеобщо унижение

Един час с премиера във Варна, час на всеобщо оскърбление

Четвъртък, 11 юни. Към 10 часа министър председателят Бойко Борисов се появява онлайн във Facebook дружно с варненския кмет Иван Портних. Етюдът е част от неспирния виртуален екшън „ Министър-председателят кара джип, а подчинено лице му рапортува триумфите на властта ". В идващия един час той ще обиколи четири придобивки, ще поздрави стотина приветстващи го „ булки ", по роднински ще отвърне на журналистически усмивки. Сцените ще са емблема за елементарния премиерски делник, цялостен с дребни герои, допринасящи за огромния свят на илюзорно благополучие. Като във „ Фермата " на Оруел, където животните се къпят в берекет, а свине се грижат за верните им мисли.

Борисов е кацнал със аероплан сутринта, а



прословутият джип е докаран настрана като признак

за наложителния спектакъл. Портних го чака на входа на града, съвсем на автомагистралата. Излъчването започва с обясненията на кмета какви нови улици и естакади са построени или предстоят. „ То е огромно, няма наклони... ", споделя Борисов за кръгово кръстовище, по което минават - изрича думите с наблягане, сходно на учителка, която наставлява дете да декламира. „ Да, огромно ", повтаря Портних. След малко кметът е предизвестен, че има всичко на всичко 40 минути - декламирането следва да е бързо. А, в действителност, въпросното кръстовище се е наводнило скоро при незначителен дъжд, само че тези детайлности отсъстват в разговора.

„ Как е, привикнаха ли варненци с „ Левски ", пита Борисов откакто влизат в платното на открития преди година бул.. „ Той, господин министър председател, е доста съществено облекчение за трафика ", отвръща Портних. И с нотки в гласа издава, че е разчувствуван от достойнството да рапортува на ухо. Нито дума за няколко свличания и зейнали дупки, които съпътстваха живота на булеварда.

Маршрутът на джипа е селекциониран по този начин, че или ремонтирано учебно заведение да се появи вляво, или нов паркинг вдясно. На една отбивка возилото стопира и прeмиерът започва разговор през прозореца с служител на реда:

- Здраве желаем, по какъв начин си?

- Много добре!

- Какво правиш?

-... (Не се чува - б.а.)

- Карат ли бързо?

-... (Не се чува )

- Е то по този начин е, един прекрасен бул. изкушава. Лека работа!

На потегляне Портних се съгласява, че новите прелестни булеварди изкушават да се кара бързо, което основава грижи на Министерство на вътрешните работи. А в действителност служителят на реда не стои там да лови джигити, а с цел да обезпечи кулоар за височайшия събеседник.

Пътьом Борисов оповестява „ топновина ", препредадена след това от доста уеб сайтове. Брюксел желал да вижда градски железници освен в София, та Варна се състезавала с Бургас за тази благина. „ Дайте ми план, да не изостава Варна!... ", наставлява министър председателят. „ О, това е доста значимо за нас. Не, не изостава! ", за образец е Портних. През цялото време той дава тип на

благ, само че необигран сервитьор,

на който му е леко мъчно в конфуза. Най-задната седалка е заета от Томислав Дончев, отракан е - излъчва доволство, че през днешния ден не той държи таблата.

А в действителност концепцията за железница във Варна е от времето на социализма. През 2007 година ГЕРБ кандидатира за кмет човек, който искаше да се построи моторелса (Свилен Крайчев). Но всички му се смяха, а той от дълго време не е в партията, омерзен от същото, което омерзява 90% от българите.

Следва посещаване в нова детска градина. Тридесетина дами чакат подредени от сутринта и на практика не са се занимавали със отговорностите си. Гостите се застояват 10 минути. После препускат към болница „ Света Анна ", където строените са към 100 в няколко редици. Ръкопляскат му.

Борисов се разхожда без маска из коридорите,

в близост хора кашлят, без маска се движи и шефът на болничното заведение Красимир Петров (бивш народен представител - от ГЕРБ, схваща се). „ Тука в този момент от короната пазите ли, от друго?... ", пита единият човек без маска. „ От всичко пазим ", отвръща другият. Не излиза наяве какво прави делегацията в болничното заведение, само че нищо - против Борисов греят усмивки, хората са огряни. „ Здравейте, булки, по какъв начин сте! ", „ Ей, запушихте пътя, бе, оставете хората да минат! "... - той е по едно и също време сват, брат, ухажор, регулировчик и водач на този народ.

Целият воайяж протича с една специфичност - варненските публицисти не са известени за така скъпото посещаване. Но публицистиката е постоянно будна, вижда излъчването във Facebook и си троши краката от бързане, с цел да свари Борисов на излизане от болничното заведение. Микрофони непримиримо са навряни в премиерското лице. Той обаче е податлив само да театралничи за фотоси. Качва се още веднъж в джипа на път за нов състезателен комплекс, само че размисля въпреки всичко да поговори с публицистите. Чуди се да слезе или да се върне след половин час, пиарът му Севделина Арнаудова обаче се намесва: „ Може да ги извикаме в спортния комплекс, там е още по-хубаво! ". Така, с помощта на безспорния професионализъм и доброта на Арнаудова, публицистите са накарани да препускат още след ескорта.

Трупата идва в спортния комплекс. Борисов триумфално оглежда терените, площадките, пейките. Всъщност регионът е презастроен. „ Тука в квартала не се ли сърдят, че им шумят?... ", интересува се министър председателят не вредят ли спортуващите. „ Напротив, господин министър председател, всички са безусловно щастливи ", отвръща Портних. И прибавя: „ Тука бе едно поле ". Не е било поле. Беше игрище за футбол, изоставяно последователно, с цел да се трансформира в облага за милиони.

Разговорът с публицистите е предшестван от другарски взаимни закачки. Оказва се, че репортерите са препускали да го гонят из града, с цел да го питат по следните животрептящи тематики: автомагистрала „ Хемус " (безобиден десетилетен въпрос), по какъв начин е ситуацията по границите (уникално трогателен казус), ограниченията за ковид и стопанската система на Европейски Съюз. Нито едно запитване за замърсяването на езерото, за градежите на брега... Арнаудова е по-спокойна и от шефа си, нея никой не я закача. Един единствен публицист се осмелява да пита по настоящите кавги с Божков и Златев, Борисов го реже с думите:

„ Аз имам работа, бе, не съм като вас ".

Този публицист по (не)случайност е от скараната с властта сега bTV.

Тъжна е тази картина с публицистите. Много варненски медии затвориха, част от репортерите се принудиха да работят за ГЕРБ, тъй като през последното десетилетие просперират най-вече бизнеси, свързани с ГЕРБ. Не се знае какъв брой дълго още ГЕРБ ще раздава порциите - и репортерите се хихикат пред Борисов, пустосват го, като си тръгне, само че в последна сметка тичат подире му - другояче просто ще останат без самун. А той добре схваща в каква пиеса е основен воин и се любува на всеобщото околно оскърбление.

Като няма медии, " Facebook " пробва да е медия. Стела Николова, общински консултант от „ Демократична България ", в границите на пет минути задава 10 въпроса в профила на Борисов. От рода на: „ На Аспарухов плаж ще се топнете ли? ". Колежката й от съвета Марица Гърдева (ГЕРБ) я отвърна: Е, няма по какъв начин да се въздържиш да не хейтиш!!! ". Кой ли сериозен човек може да хареса тази блага провинциална картинка?!

А джипът към този момент не се мярка. Някой ще го закара до различен град, където театърът ще почне още веднъж. Театър, който Борисов назовава „ работа ".

Автор, ДИЯН БОЖИДАРОВ " Сега "