Астероидът Голт върви към края си, след 100 милиона години смъртоносна спирала
Един метеорит, наименуван Голт (Gault), се върти в самоунищожителна серпантина, а учените го следят с интерес.
Голт е с ширина към 4 километра и към този момент се намира в астероидния пояс сред орбитите на Юпитер и Марс, дружно с други 800 000 галактически скали като него. Скоро обаче, Голт ще се трансформира в леке от прахуляк в космоса.
Неотдавна телескопите по целия свят уловиха Голт в „ неприятно държание “, както се показаха в изказване на НАСА. Очевидно метеоритът се клатушка и се прекатурва към оста си по-бързо от здрав метеорит, и стартира да се разпада, оставяйки потоци от парчета, които се простират на стотици хиляди километри зад него.
Астрономи от НАСА, от Европейската южна обсерватория (ESO) и другаде, неотдавна видяха две такива следи от парчета след Голт – едната с дължина 800 000 км, а другата с дължина 200 000 км. Тези дълги опашки са признаци, че Голт се върти отвън надзор – евентуално завършвайки цялостно завъртане на всеки 2 часа, което се равнява на теоретичната скорост на въртене на един метеорит, преди да се разпадне изцяло.
Каква е повода за сходно самоунищожително държание на метеорита? Според НАСА, това може да е последната демонстрация на смъртоносна серпантина почнала преди 100 милиона години, когато Голт е получил прекалено много слънчева радиация в младостта си.
Слънчевата радиация затопля повърхностите на метеоритите, изясняват от НАСА, само че също по този начин е причина тези метеорити да отделят лично инфрачервено излъчване. Когато метеоритите губят топлота, те също губят инерция. С течение на времето тази загуба на инерция може да сътвори въртящ миг на метеорита, който от своя страна последователно усилва скоростта на въртене. Това е известно като резултат на YORP.
Изследователите предвиждат, че ротацията на Голт стартира да се форсира преди към 100 милиона години и непрестанно се форсира с 1 секунда на всеки 10 000 години по-късно. Сега това е покрай теоретичната граница за скорост на въртене, при която метеоритите стопират да бъдат метеорити и се разпадат на съставните си елементи.
Двете следи от части канара и прахуляк, изтичащи зад Голт, може да са резултат от свлачища на повърхността на метеорита, които са траяли с часове или даже дни, написа в изказването на НАСА, и може да има още сходни феномени до момента в който Голт продължава с пътуването си към самоизтребление. Ако и когато скалата най-сетне изгуби форма и се разпадне изцяло на прахуляк, астрономите се надяват да видят това събитие; тъй като сходни неща се считат за релативно редки в астероидния пояс.
Статия за тази рядка галактическа злополука ще бъде оповестена в иден брой на The Astrophysical Journal Letters.
