Еди Ведър – легендата на Pearl Jam и последният жив

Еди Ведър – легендата на Pearl Jam и последният жив вокалист от великата четворка на сиатълския гръндж. Докато Кърт Кобейн (Nirvana) си отиде още през 1994 година, Лейн Стейли (Alice In Chains) умря от свръхдоза през 2002 година, а Крис Корнел (Soundgarden) лиши живота си при драматичен случай през 2017-а, за Ведър остава славата, само че и отговорността, болката, само че и величието.

Pearl Jam към момента са дейни и вършат нова музика, а на 27 март следва да излезе най-новият им албум Gigaton.

Осем дни след самоубийството на Кърт, Ведър към момента с тъга съумява да изрази с думи цялата горест и комплицираност.

“Когато научих за пръв път, бях в хотелска стая във Вашингтон и напряко изпочупих на части цялото място ”, признава артистът, който най-често е сравняван точно с Кобейн по въздействието си върху цяло едно потомство музикални почитатели. В оня интервал двамата са водачи на ново придвижване от американски музиканти, композитори и текстописци, улавящи отчуждението и гнева на младежите, почувствали се подведени от концепцията за американската фантазия.

След гибелта на Кобейн, Pearl Jam са затрупани със поръчки за изявленията с Еди Ведър. Всички желаят да чуят от Еди какво значи тази покруса за рок музиката като цяло. Пишат ти писма, идват на концертите, даже идват до дома ти с вярата, че можеш да им решиш всички проблеми. Но ние не можем… тъй като и на нас не всичко ни е наред. Това, което не схващат е, че не можеш да спасиш някого от удавяне, в случай че самият ти се чудиш по какъв начин да изплуваш “, разяснява Еди.

И двамата с Кобейн са израснали сами, в проблематични фамилии, и са се чувствали изолирани от близките в учебно заведение. Очевидната аналогия сред тях е стремежът да намерят еднаквост и вяра в рокендрола.

Двамата стават суперзвезди при започване на 90-те във ненадейно оказалата се хитова сиатълска гръндж сцена. Звездният им статут идва като някаква изненада за тях – двама новобранци, привикнали да смятат света на мейнстрийм рока за безнравствен и неговите звезди за позьори. Кърт Кобейн и Еди Ведър се чувствали по едно и също време недостойни за славата и някак засрамени от нея.

Но Кърт харесвал съответно Еди Ведър и от един миг нататък се чувствал отговорен за подигравките. „ Няма да го върша повече, това наранява Еди, а той е добър човек “, признава Кърт през 1992-а.

Ключовата разлика сред двамата е, че Ведър съумява да ограничи въздействието на опиатите върху живота си, до момента в който Кърт се бори с хероиновата взаимозависимост през последните години от живота си. Ведър мощно лимитира опиатите още в тийнейджърските си години, само че друга съществена разлика е, че Кобейн до последно остава недоверчив към аудиторията си – той се чуди дали хората не възхваляват музиката на Nirvana просто тъй като е нещо съвременно.

Еди поставя старания да бъде извънредно добър към почитателите си и от време на време прекарва часове след концерти в диалози с тях. Затова и се сблъсква с някои безпощадни почитатели, които го преследват, молят го за пари или за помощ за решение на най-различни проблеми.

“За всички в бандата беше мъчно да се приспособяват към славата, само че изключително мъчно беше за Еди, тъй като той помни времето, когато е имал потребност от помощ и никой не го е подкрепил ”, изяснява мениджърът на Pearl Jam Кели Къртис. „ Пред залата се събираха крещящи почитатели след концерт и той се държеше добре с 95 души поред, само че най-после въпреки всичко трябваше да си тръгне и 96-ият споделяше: „ Ти си гъз “. Това му се отразяваше, той усещаше, че е разочаровал някого “.

Проблеми с акомодацията има и Кобейн. В предсмъртното си писмо водачът на Nirvana приказва за загуба на възторг към музиката и живота, приказва и за виновността, която изпитвал някои вечери, тъй като показал подправен възторг на сцената. „ Разбирам защо е говорел Кърт. Не можеш да правиш това, в случай че не си откровен “, разяснява Еди Ведър и си напомня своите моменти, в които се е чудел дали си заслужава животът да бъде живян.

Рожденото име на Ведър е Едуард Луис Севърсън III, той е роден в покрайнините на Чикаго, а родителите му се развели още преди да навърши 2 година Когато бил дребен, считал, че вторият му татко е негов същински баща, само че по-късно приел моминското име на майка си Ведър, откакто напуснал учебно заведение.

В фамилията му връзките ставали все по-напрегнати, а той слушал от ден на ден рок музика и свирел на китарата, подарена от майка му за 12-ия му рожден ден. Когато бил на 15, майка му и вторият му татко към този момент били разграничени и той трябвало самичък да заплаща наем, вместо да живее у дома. Налагало му се да работи още по време на гимназията и да изяснява на учителите си за какво не може да навакса с уроците и за какво заспива в час. Бил цялостен с яд и мъка, изразени по-късно в песните му.

Запитан за този интервал от живота си, Ведър ясно си спомня какво е чувствал: Малко по-късно към този момент работел нощни смени като охранител на хотел и бил минал през първата си несполучлива група. Тогава Джак Айрънс, другар, който преди бил в Red Hot Chili Peppers, му дал касетка на сиатълски музикант, сформиращ нова група. Този музикант бил китаристът Стоун Госард, някогашен член на обещаващата тайфа Mother Love Bone, завършила след свръхдоза хероин на вокалиста Андрю Ууд.

Еди Ведър изслушал записите на Госард и отишъл да кара сърф. Докато бил в компанията на вълните, музиката продължавала да звучи в ушите му и той почнал да измисля думи към мелодията. Изтичал назад у дома и към момента с пясъка по краката си, записал измисленото досега, което щяло да се трансформира в една от безконечните песни на Pearl Jam – Alive. Госард и басистът Джеф Амент, също от Mother Love Bone, били впечатлени и поканили Еди в Сиатъл.

Pearl Jam са от Сиатъл и през цялото време се обличаха в гръндж жанр, само че несъмнено нямаха революционната аура на Nirvana. Те бяха по-подходящи за построените отпреди радио усети и по-близки до хард рока от 70-те.

Бандата обаче отхвърли някои изхабени хард рок стандарти и се отличи с естествено държание, откровеност и директност, без позирането и всички шоу детайли по концертите, станали присъщи за 70-те и 80-те. Текстовете на Еди Ведър и до през днешния ден преглеждат самотата, компликациите при израстването, оправянето с проблемите на идентичността.

Но Ведър в точния момент си даде сметка за заплахите за самия себе си: „ Виждайки какво се случи с Кърт, осъзнах, че би трябвало да работя върху това… да предотвратя да бъда обхванат и аз от същото “.

А с Pearl Jam сиатълският гръндж има освен славно минало, само че и обнадеждаващо бъдеще.