Дзен учителят Лин-Дзи седял на брега на реката, когато до

Дзен учителят Лин-Дзи седял на брега на реката, когато до него се доближил един мъдрец, поклонил се и го попитал:

- Каква е същността на вашето обучение?

Лин-Дзи го погледнал и не дал отговор нищо. Философът решил, че той е доста остарял и несъмнено е ням, по тази причина повторил въпроса си.

- Вие май не ме чухте - извикал той. - Питам каква е същността на вашето обръщение?

Лин-Дзи се засмял. Философът си помислил: "Странно,отначало не ми отговори, а в този момент се смее. Може би се преструва, че не ме чува. Но откакто не ми отговори, очевидно въпреки всичко нищо не е чул. " И закрещял още по-силно:

- Питам ви каква е същността на вашето обучение!

Лин-Дзи умерено дал отговор:

- Отначало ви споделих - мълчание. Но вие не ме разбрахте и се наложи да сляза малко по-ниско. Вторият път ви отговорих - смехът, насладата. Но вие още веднъж не можахте да ме разберете. Затова се постанова да сляза още по-ниско.

И написал с пръст в пясъка "Чан " (медитация). После споделил:

- Това е моето обучение.

Ученият помолил:

- Не бихте ли изразили мисълта си по-ясно?

Тогава Лин-Дзи отново изписал на пясъка същия писмен знак, само че още по-голям. На философа му кипнало и избухнал:

- Вие в този момент шегувате ли се с мен?! Аз ви помолих да уточните мисълта си, а вие ми чертаете все този писмен знак, като че ли съм необразован. Аз съм мъдрец - човек,който разчита на мозъка си!

- Защо не казахте незабавно! - възкликнал Лин-Дзи. И написал "Не умувай! " Професорът се плеснал по челото и си тръгнал, без да се сбогува.