Пътеводител в света на берлинския дюнер
Дюнерът се е трансформирал в знак на емигрантския триумф и е част от кулинарната еднаквост на Берлин. В немската столица, откъдето потегля неговата популярност, има близо 1500 дюнерджийници. Подценяването на избран тип етническа храна е знак за това по какъв начин хората възприемат расовите и класовитe разлики измежду емигрантите.
Т.нар. къри колбас (наденица братвурст на скара, гарнирана с кетчуп и къри на прах), постоянно в композиция с пържени картофи помес, може да е една от най-популярните храни измежду посетителите на Берлин. Но с 2 млн. бройки, изяждани всяка седмица, първото място в класацията на най-популярните бързи храни в немската столица несъмнено принадлежи на класическия дюнер.
С течение на времето дюнерът се е трансформирал в знак на емигрантския триумф и през днешния ден е толкоз неотменно обвързван с кулинарната еднаквост на Берлин, че на него са отдадени цели книги като Aufgespießt: Wie der Döner über die Deutschen kam ( " На шиш: Как дюнерът завладя германците " ).
Реклама
В Берлин през днешния ден има сред 1000 и 1500 дюнерджийници. Това обилие е, меко казано, объркващо и стимулира шведския кулинарен блогър Пер Мьорлинг да сътвори класацията на най-хубавите от тях. Пер е основател на Berlin Food Stories, евентуално най-популярния берлински кулинарен блог. Създаденият от него лист съдържа петнадесетина места и е обновяван непрестанно, като Пер прибавя или отстранява някои местоположения според от това дали качеството на предлаганите от тях дюнери се е подобрило или влошило.
" Моята връзка с дюнера е интимна, а някои биха я нарекли даже маниакална ", споделя Пер за " Капитал ". " Прекарах последното десетилетие в циркулиране на всеки берлински квартал в търсене на най-хубавите дюнери, като посетих и тествах повече от 100 места. Пътувах до Мюнхен и Нюрнберг и даже до Турция, с цел да проследя историята на това митично месно ядене на шиш, единствено с цел да науча, че произходът му е неразбираем и има малко общо с турската диаспора в Германия. "
Блогърът Пер Мьорлинг, създател на класацията на най-хубавите берлински дюнерджийници Автор: Йордан Тодоров
Историята на берлинския дюнер стартира през 60-те години на предишния век, когато Германия изпитва изострен дефицит на работна ръка и стартира да приема турски емигранти, които стават известни като гастарбайтери. Днес в Германия живеят към 7 млн. от тези гост-работници и техните наследници, които сформират най-голямата турска диаспора в света. Именно в средите на тези емигранти, както твърди известната легенда, се ражда дюнерът.
Днес за почетната купата татко на дюнера претендират най-малко трима души. Като да вземем за пример 71-годишният Невзат Салим, който стартира да продава първите дюнери дружно с татко си през 1969 година по време на махленски фестивал в Ройтлинген, провинция Баден-Вюртемберг. Или пък турският бежанец Кадир Нурман (1933 - 2013), който през 1972 година отваря първата дюнер сладкарница близо до паметната метростанция до Зоологическата градина на Западен Берлин. Или пък Мехмет Айгюн, патриарх на една от най-известните турски семейства в Германия през днешния ден. Пер Мьорлинг оспорва мита, че дюнерът е основан в Германия.
Продавач на дюнери в Истанбул, сниман от английския фотограф Джеймс Робертсън (1813 – 1888) през 1855 година Реклама
" Дюнерът съществува в Турция най-малко от средата на XIX век. Основната разлика сред тогава и през днешния ден е, че шишът, на който е изпичано месото, е бил водоравен, а не отвесен ", изяснява Пер. Той обаче не отхвърля, че непретенциозният сандвич добива голяма известност точно в Берлин.
Дюнерът (döner на турски значи " въртя се " ) има много остаряла история, която стартира от крайбрежията на Мраморно море, Северозападна Турция. За първи път месо е изпечено на въртящ се водоравен шиш в Бурса, тогавашна столица на Османскатата империя, в интервала 1326 - 1365 година През 30-те години на XIX век турският майстор-готвач Хамди, родом от град Кастамону, Северна Турция, стартира да пече месото на отвесен шиш и това е първата от многото стъпки към основаването на модерния дюнер.
Класическият берлински дюнер през днешния ден съставлява фино нарязано говеждо или телешко месо, изпечено на отвесно въртящ се шиш, сервирано в триъгълно парче самун, препечено на тостер преса, с добавки от салата, домати, краставици, лук, алено зеле и три соса - кройтер (подправки), кноблаух (чесън) или шарф (лютив).
През годините дюнерът, както всяка известна храна, търпи промени. Така да вземем за пример в края на 90-те се появява дюнерът с пилешко месо и зеленчуци, или така наречен гемюзе кебап (от немски - кебап със зеленчуци). Той нормално съдържа прясно изпечено и нарязано пилешко месо, комбинирано с маруля, домати, лук, сосове, пържени зеленчуци (картофи, чушки, патладжан, тиквички и др.), поръсени с фета сирене на трохи и сумак, и всичко това щедро полято със сок от преди малко разрязан лимон.
Сестрите Хана и Клара от Швейцария чакат към час за дюнер от Mustafas Gemüse Kebap Фотограф: Йордан Тодоров
Т.нар. къри колбас (наденица братвурст на скара, гарнирана с кетчуп и къри на прах), постоянно в композиция с пържени картофи помес, може да е една от най-популярните храни измежду посетителите на Берлин. Но с 2 млн. бройки, изяждани всяка седмица, първото място в класацията на най-популярните бързи храни в немската столица несъмнено принадлежи на класическия дюнер.
С течение на времето дюнерът се е трансформирал в знак на емигрантския триумф и през днешния ден е толкоз неотменно обвързван с кулинарната еднаквост на Берлин, че на него са отдадени цели книги като Aufgespießt: Wie der Döner über die Deutschen kam ( " На шиш: Как дюнерът завладя германците " ).
Реклама
В Берлин през днешния ден има сред 1000 и 1500 дюнерджийници. Това обилие е, меко казано, объркващо и стимулира шведския кулинарен блогър Пер Мьорлинг да сътвори класацията на най-хубавите от тях. Пер е основател на Berlin Food Stories, евентуално най-популярния берлински кулинарен блог. Създаденият от него лист съдържа петнадесетина места и е обновяван непрестанно, като Пер прибавя или отстранява някои местоположения според от това дали качеството на предлаганите от тях дюнери се е подобрило или влошило.
" Моята връзка с дюнера е интимна, а някои биха я нарекли даже маниакална ", споделя Пер за " Капитал ". " Прекарах последното десетилетие в циркулиране на всеки берлински квартал в търсене на най-хубавите дюнери, като посетих и тествах повече от 100 места. Пътувах до Мюнхен и Нюрнберг и даже до Турция, с цел да проследя историята на това митично месно ядене на шиш, единствено с цел да науча, че произходът му е неразбираем и има малко общо с турската диаспора в Германия. "
Блогърът Пер Мьорлинг, създател на класацията на най-хубавите берлински дюнерджийници Автор: Йордан Тодоров
Историята на берлинския дюнер стартира през 60-те години на предишния век, когато Германия изпитва изострен дефицит на работна ръка и стартира да приема турски емигранти, които стават известни като гастарбайтери. Днес в Германия живеят към 7 млн. от тези гост-работници и техните наследници, които сформират най-голямата турска диаспора в света. Именно в средите на тези емигранти, както твърди известната легенда, се ражда дюнерът.
Днес за почетната купата татко на дюнера претендират най-малко трима души. Като да вземем за пример 71-годишният Невзат Салим, който стартира да продава първите дюнери дружно с татко си през 1969 година по време на махленски фестивал в Ройтлинген, провинция Баден-Вюртемберг. Или пък турският бежанец Кадир Нурман (1933 - 2013), който през 1972 година отваря първата дюнер сладкарница близо до паметната метростанция до Зоологическата градина на Западен Берлин. Или пък Мехмет Айгюн, патриарх на една от най-известните турски семейства в Германия през днешния ден. Пер Мьорлинг оспорва мита, че дюнерът е основан в Германия.
Продавач на дюнери в Истанбул, сниман от английския фотограф Джеймс Робертсън (1813 – 1888) през 1855 година Реклама
" Дюнерът съществува в Турция най-малко от средата на XIX век. Основната разлика сред тогава и през днешния ден е, че шишът, на който е изпичано месото, е бил водоравен, а не отвесен ", изяснява Пер. Той обаче не отхвърля, че непретенциозният сандвич добива голяма известност точно в Берлин.
Дюнерът (döner на турски значи " въртя се " ) има много остаряла история, която стартира от крайбрежията на Мраморно море, Северозападна Турция. За първи път месо е изпечено на въртящ се водоравен шиш в Бурса, тогавашна столица на Османскатата империя, в интервала 1326 - 1365 година През 30-те години на XIX век турският майстор-готвач Хамди, родом от град Кастамону, Северна Турция, стартира да пече месото на отвесен шиш и това е първата от многото стъпки към основаването на модерния дюнер.
Класическият берлински дюнер през днешния ден съставлява фино нарязано говеждо или телешко месо, изпечено на отвесно въртящ се шиш, сервирано в триъгълно парче самун, препечено на тостер преса, с добавки от салата, домати, краставици, лук, алено зеле и три соса - кройтер (подправки), кноблаух (чесън) или шарф (лютив).
През годините дюнерът, както всяка известна храна, търпи промени. Така да вземем за пример в края на 90-те се появява дюнерът с пилешко месо и зеленчуци, или така наречен гемюзе кебап (от немски - кебап със зеленчуци). Той нормално съдържа прясно изпечено и нарязано пилешко месо, комбинирано с маруля, домати, лук, сосове, пържени зеленчуци (картофи, чушки, патладжан, тиквички и др.), поръсени с фета сирене на трохи и сумак, и всичко това щедро полято със сок от преди малко разрязан лимон.
Сестрите Хана и Клара от Швейцария чакат към час за дюнер от Mustafas Gemüse Kebap Фотограф: Йордан Тодоров
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ