Външните министри на НАТО се срещат – какво ще обсъдят и с какво е специално мястото на разговорите?
Двореца на Народното събрание, Букурещ
Министрите на външните работи на страните от НАТО ще се срещнат в Букурещ на 29 и 30 ноември. Форумът ще се организира в Двореца на Народното събрание – втората по величина административна постройка в света след тази на Пентагона в Съединени американски щати.
Външните министри от Групата на седемте (Г-7) ще обсъдят по какъв начин да продължат да поддържат Украйна в обезпечаването на енергийните ѝ доставки по време на среща в Букурещ идната седмица, заяви в четвъртък в Twitter немският външен министър Аналена Бербок.
„ Нападенията на Русия против гражданската инфраструктура са неприемливо, нечовешко закононарушение. (Руският президент Владимир) Путин може да потопи народа на Украйна в мраз и мрак с ракетите си. Той в никакъв случай няма да пречупи волята им за независимост и нашата поддръжка “, добави тя.
Историята на постройката, в която ще се организира срещата
Сградата е ситуирана на 365 000 кв. метра, дълга е 270 метра и е висока 86 метра. В нея има 12 надземни етажа и осем подземни на дълбочина от 92 метра, както и атомно леговище. Зданието разполага с 1100 зали. Таванът на най-голямата от тях, която заема повърхност от 2200 кв. метра, е плъзгащ се и през него може да влезе хеликоптер, написа Българска телеграфна агенция.
Най-дългият кулоар в постройката е с дължина 150 метра. При строителството на постройката са употребявани към 1 000 000 куб. метра мрамор, 550 000 тона цимент, към 700 000 тона стомана и 900 000 куб. метра дървесина, 3500 тона кристал, 200 000 кубични метра стъкло, 2800 полилеи, 220 000 квадратни метра килими, 3500 квадратни метра кожа.
За производството на 480 полилея в другите зали са употребявани към 3500 тона кристал. Най-големият от полилеите тежи три тона и има 7000 крушки.
През 2008 година Дворецът на Народното събрание е вписан в книгата „ Световните върхове на Гинес “ като най-голямата, най-масивната и най-скъпата постройка в света. Строежът стартира през 1984 година по поръчка на президента на Социалистическа република Румъния Николае Чаушеску. Проектът е на румънската архитектка Анка Петреску в екип с още 700 архитекти. Тя го съпоставя с Бъкингамския замък в Лондон и Версайския замък във Франция, а архитектите от това време – с „ дребния Пхенян “ поради еклектичния жанр и спорни детайли, написа на формалния уебсайт на постройката.
За да бъде построен на избраното място в Букурещ, са разрушени 20 църкви, а 8 са преместени. Над 57 000 фамилии са евакуирани. В построяването му вземат участие над 100 000 служащи, като 20 000 от тях работят на три смени 24 часа в денонощието.
До декември 1989 година, когато стартират всеобщите митинги в страната и президентът Николае Чаушеску е свален от власт на 22 декември, постройката е приключена на 90 %. Наречена е Дом на народа. От 1994 година там заседава единствено долната камара на Народното събрание – Камарата на депутатите. От 2004 година в постройката на Народното събрание заседава и горната камара на Народното събрание – Сенатът. Оттогава Домът на народа стартира да се назовава Дворец на Народното събрание.
От 2 до 4 април 2008 година в постройката е извършена среща на високо ниво на НАТО – най-голямата досега в историята на Алианса поради броя на участващите във форума страни и интернационалните организации – близо 3000 делегати, измежду които 60 държавни и държавни ръководители, министри на външните работи и на защитата. Българската делегация е ръководена от министър-председателя Сергей Станишев. Срещата е отразявана от към 3500 публицисти.
Сред тематиките в дневния ред тогава са задачите на НАТО и по-специално ИСАФ (Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан) в Афганистан и КейФОР в Косово, както и въпроси, свързани с кибертероризма, климатичните промени, енергийната сигурност и създаването на система за противоракетна защита на НАТО, включваща американския противоракетен щит, която да покрива всички страни членки.
На срещата в Букурещ Хърватия и Албания получават покана за участие в НАТО. Заради неразрешения спор с Гърция за името, тогавашната Република Македония не получава покана за участие и в символ на митинг делегацията на страната напуща форума. Тогава е оповестено и че Украйна и Грузия ще станат членове на организацията. Това е първият път в историята на Алианса, когато авансово се оповестява за идно започване на договаряния.
По време на форума са извършени и срещи на най-високо ниво на Евроатлантическия съвет за партньорство, на Комисията НАТО-Украйна и Съвета НАТО-Русия с присъединяване на президента на Русия Владимир Путин, който за първи път взе участие в среща на високо ниво на алианса.
От 7 до 10 октомври 2011 година в Двореца на Народното събрание в Букурещ се организира 57-ата годишна сесия на Парламентарната асамблея на НАТО. В нея вземат участие над 350 парламентаристи от страните членки на организацията, както и делегати от асоциираните страни, районните сътрудници и страните наблюдателки. В рамките на сесията Турция, Румъния, Полша и Испания оповестяват, че ще одобряват на територията си детайли от системата за противоракетна защита.
От 6 до 9 октомври 2017 година румънският парламент е хазаин и на 63-ата годишна сесия на Парламентарната асамблея на НАТО. В Двореца на Народното събрание заседават делегации от над 50 страни – членове, асоциирани членове и наблюдаващи. По време на сесията са признати две резолюции – за стабилността на Черноморския район и за битката против дезинформацията.
Какво ще се разисква на срещата?
Министрите на външните работи на НАТО ще се срещнат в Букурещ, Румъния, във вторник и сряда (29-30 ноември 2022 г.), с цел да обсъдят противозаконната война в Русия, поддръжката на НАТО за Киев и други сътрудници, методите за подсилване на устойчивостта и провокациите, подбудени от Китай, сподели преди дни генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг, съобщи пресцентъра на НАТО.
В навечерието на срещата генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг съобщи, че „ НАТО ще продължи да поддържа Украйна толкоз дълго, колкото е належащо. Няма да отстъпим “.
Той добави, че „ поддръжката за Украйна е в наш интерес от позиция на сигурността “ и изясни, че „ не може да има дълготраен мир, в случай че агресорът победи “.
В Букурещ външните министри на НАТО ще се срещнат с украинския си сътрудник Дмитрий Кулеба, с цел да обсъдят най-неотложните потребности на Украйна. Столтенберг съобщи, че ще призове съдружниците да окажат по-голяма поддръжка посредством Всеобхватния пакет за подкрепяне на НАТО, по който се доставят гориво, медицински материали, зимно съоръжение и заглушители за дронове, и добави, че в дълготраен проект НАТО ще помогне на Украйна да премине от съоръжение от руската ера към актуалните стандарти, доктрини и образование на НАТО.
„ Войната в Украйна сподели рисковата ни взаимозависимост от съветския газ – сподели генералният секретар – тъй че би трябвало да оценим зависимостта си от други властнически режими, не на последно място от Китай “. Той добави: „ Трябва да управляваме рисковете, да понижим уязвимостта си и да увеличим устойчивостта си “.
Външните министри на Босна и Херцеговина, Грузия и Молдова ще участват в Букурещ, с цел да обсъдят възходящото си съдействие с НАТО в този сложен миг. Генералният секретар съобщи, че тези три страни „ са изправени пред съветски напън по доста разнообразни способи, тъй че на нашата среща ще предприемем по-нататъшни стъпки, с цел да им помогнем да защитят своята самостоятелност и да укрепят способността си да се пазят “.
В умозаключение генералният секретар съобщи, че външните министри на Финландия и Швеция ще се причислят към Алианса за всички полемики в Букурещ. Той акцентира, че „ е време да завършваме процеса на тяхното присъединение и да ги приветстваме като пълноправни членове на нашия Алианс “.
Министрите на външните работи на страните от НАТО ще се срещнат в Букурещ на 29 и 30 ноември. Форумът ще се организира в Двореца на Народното събрание – втората по величина административна постройка в света след тази на Пентагона в Съединени американски щати.
Външните министри от Групата на седемте (Г-7) ще обсъдят по какъв начин да продължат да поддържат Украйна в обезпечаването на енергийните ѝ доставки по време на среща в Букурещ идната седмица, заяви в четвъртък в Twitter немският външен министър Аналена Бербок.
„ Нападенията на Русия против гражданската инфраструктура са неприемливо, нечовешко закононарушение. (Руският президент Владимир) Путин може да потопи народа на Украйна в мраз и мрак с ракетите си. Той в никакъв случай няма да пречупи волята им за независимост и нашата поддръжка “, добави тя.
Историята на постройката, в която ще се организира срещата
Сградата е ситуирана на 365 000 кв. метра, дълга е 270 метра и е висока 86 метра. В нея има 12 надземни етажа и осем подземни на дълбочина от 92 метра, както и атомно леговище. Зданието разполага с 1100 зали. Таванът на най-голямата от тях, която заема повърхност от 2200 кв. метра, е плъзгащ се и през него може да влезе хеликоптер, написа Българска телеграфна агенция.
Най-дългият кулоар в постройката е с дължина 150 метра. При строителството на постройката са употребявани към 1 000 000 куб. метра мрамор, 550 000 тона цимент, към 700 000 тона стомана и 900 000 куб. метра дървесина, 3500 тона кристал, 200 000 кубични метра стъкло, 2800 полилеи, 220 000 квадратни метра килими, 3500 квадратни метра кожа.
За производството на 480 полилея в другите зали са употребявани към 3500 тона кристал. Най-големият от полилеите тежи три тона и има 7000 крушки.
През 2008 година Дворецът на Народното събрание е вписан в книгата „ Световните върхове на Гинес “ като най-голямата, най-масивната и най-скъпата постройка в света. Строежът стартира през 1984 година по поръчка на президента на Социалистическа република Румъния Николае Чаушеску. Проектът е на румънската архитектка Анка Петреску в екип с още 700 архитекти. Тя го съпоставя с Бъкингамския замък в Лондон и Версайския замък във Франция, а архитектите от това време – с „ дребния Пхенян “ поради еклектичния жанр и спорни детайли, написа на формалния уебсайт на постройката.
За да бъде построен на избраното място в Букурещ, са разрушени 20 църкви, а 8 са преместени. Над 57 000 фамилии са евакуирани. В построяването му вземат участие над 100 000 служащи, като 20 000 от тях работят на три смени 24 часа в денонощието.
До декември 1989 година, когато стартират всеобщите митинги в страната и президентът Николае Чаушеску е свален от власт на 22 декември, постройката е приключена на 90 %. Наречена е Дом на народа. От 1994 година там заседава единствено долната камара на Народното събрание – Камарата на депутатите. От 2004 година в постройката на Народното събрание заседава и горната камара на Народното събрание – Сенатът. Оттогава Домът на народа стартира да се назовава Дворец на Народното събрание.
От 2 до 4 април 2008 година в постройката е извършена среща на високо ниво на НАТО – най-голямата досега в историята на Алианса поради броя на участващите във форума страни и интернационалните организации – близо 3000 делегати, измежду които 60 държавни и държавни ръководители, министри на външните работи и на защитата. Българската делегация е ръководена от министър-председателя Сергей Станишев. Срещата е отразявана от към 3500 публицисти.
Сред тематиките в дневния ред тогава са задачите на НАТО и по-специално ИСАФ (Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан) в Афганистан и КейФОР в Косово, както и въпроси, свързани с кибертероризма, климатичните промени, енергийната сигурност и създаването на система за противоракетна защита на НАТО, включваща американския противоракетен щит, която да покрива всички страни членки.
На срещата в Букурещ Хърватия и Албания получават покана за участие в НАТО. Заради неразрешения спор с Гърция за името, тогавашната Република Македония не получава покана за участие и в символ на митинг делегацията на страната напуща форума. Тогава е оповестено и че Украйна и Грузия ще станат членове на организацията. Това е първият път в историята на Алианса, когато авансово се оповестява за идно започване на договаряния.
По време на форума са извършени и срещи на най-високо ниво на Евроатлантическия съвет за партньорство, на Комисията НАТО-Украйна и Съвета НАТО-Русия с присъединяване на президента на Русия Владимир Путин, който за първи път взе участие в среща на високо ниво на алианса.
От 7 до 10 октомври 2011 година в Двореца на Народното събрание в Букурещ се организира 57-ата годишна сесия на Парламентарната асамблея на НАТО. В нея вземат участие над 350 парламентаристи от страните членки на организацията, както и делегати от асоциираните страни, районните сътрудници и страните наблюдателки. В рамките на сесията Турция, Румъния, Полша и Испания оповестяват, че ще одобряват на територията си детайли от системата за противоракетна защита.
От 6 до 9 октомври 2017 година румънският парламент е хазаин и на 63-ата годишна сесия на Парламентарната асамблея на НАТО. В Двореца на Народното събрание заседават делегации от над 50 страни – членове, асоциирани членове и наблюдаващи. По време на сесията са признати две резолюции – за стабилността на Черноморския район и за битката против дезинформацията.
Какво ще се разисква на срещата?
Министрите на външните работи на НАТО ще се срещнат в Букурещ, Румъния, във вторник и сряда (29-30 ноември 2022 г.), с цел да обсъдят противозаконната война в Русия, поддръжката на НАТО за Киев и други сътрудници, методите за подсилване на устойчивостта и провокациите, подбудени от Китай, сподели преди дни генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг, съобщи пресцентъра на НАТО.
В навечерието на срещата генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг съобщи, че „ НАТО ще продължи да поддържа Украйна толкоз дълго, колкото е належащо. Няма да отстъпим “.
Той добави, че „ поддръжката за Украйна е в наш интерес от позиция на сигурността “ и изясни, че „ не може да има дълготраен мир, в случай че агресорът победи “.
В Букурещ външните министри на НАТО ще се срещнат с украинския си сътрудник Дмитрий Кулеба, с цел да обсъдят най-неотложните потребности на Украйна. Столтенберг съобщи, че ще призове съдружниците да окажат по-голяма поддръжка посредством Всеобхватния пакет за подкрепяне на НАТО, по който се доставят гориво, медицински материали, зимно съоръжение и заглушители за дронове, и добави, че в дълготраен проект НАТО ще помогне на Украйна да премине от съоръжение от руската ера към актуалните стандарти, доктрини и образование на НАТО.
„ Войната в Украйна сподели рисковата ни взаимозависимост от съветския газ – сподели генералният секретар – тъй че би трябвало да оценим зависимостта си от други властнически режими, не на последно място от Китай “. Той добави: „ Трябва да управляваме рисковете, да понижим уязвимостта си и да увеличим устойчивостта си “.
Външните министри на Босна и Херцеговина, Грузия и Молдова ще участват в Букурещ, с цел да обсъдят възходящото си съдействие с НАТО в този сложен миг. Генералният секретар съобщи, че тези три страни „ са изправени пред съветски напън по доста разнообразни способи, тъй че на нашата среща ще предприемем по-нататъшни стъпки, с цел да им помогнем да защитят своята самостоятелност и да укрепят способността си да се пазят “.
В умозаключение генералният секретар съобщи, че външните министри на Финландия и Швеция ще се причислят към Алианса за всички полемики в Букурещ. Той акцентира, че „ е време да завършваме процеса на тяхното присъединение и да ги приветстваме като пълноправни членове на нашия Алианс “.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ