Как затворници изкопават цяло море в центъра на Русия?
Две трети от пандизчиите в трудово-изправителния лагер Волголаг са били престъпни нарушители.
Останалата една трета – политзатворници, жертви на сталинските репресии.
Архивна фотография
Може да се одобри, че през 1947 година на картата на Съюз на съветските социалистически републики се появява ново… море! Създаването на Рибинския язовир, който хората назовават Рибинското море, е част от най-големия руски план „ Голяма Волга “. Неговата цел е да се реконструират вътрешните водни пътища, да се свържат Бяло, Балтийско, Каспийско, Азовско и Черно море посредством канали и огромни водохранилища. Според замисъла на руските инженери е трябвало да има цяла каскада от язовири, в която Рибинският би имал статут на „ най-голямото изкуствено езеро в света “ с повърхност над 4500 кв. километра.
Строежът на века
Архивна фотография
За построяването на язовира, което стартира през 1935 година, управляващите вземат решение да привлекат най-евтината работна мощ – пандизчиите. За задачата в село Перебори, покрай Рибинск, за рекордно къси периоди израства нов сталински трудово-изправителен лагер Волголаг.
Архивна фотография
Затворниците получават задачата да преградят устията на две реки – Волга и Шексна. За задачата с техни сили са издигнати великански язовири с обща дължина над 7 км и оптималната височина 35 метра. На Волга служащите от лагера стартират да строят шлюзи за прекосяване на кораби, а на Шексна – постройка за електростанция. Освен това те прокарват жп линии и мостове, секат гори в зоната, която ще остане под водата и изтеглят къщите на преселниците.
На 13 април 1941 година пролетното размразяване стартира да запълва водохранилищата.
Архивна фотография
По това време водноелектрическа централа към момента е без покрив. Строежът е усложнен от почналата Втора международна война. Изхранването и материалното обезпечаване на пандизчиите мощно е влошено с началото на войната и още през 1942-а във Волголаг умира всеки четвърти.
Архивна фотография
Въпреки това на 18 ноември 1941-а Рибинската Водноелектрическа централа дава първия ток. На този ден е пуснат първият хидрогенератор от общо плануваните шест. Той е предпазен от снега и дъжда с брезентово було. Германците, които бомбардират Рибинск, не хвърлят нито една бомба върху ВЕЦ-а, тъй като техните разузнавачи просто не са вярвали, че тя може да работи в този тип. Само че по това време Рибинската Водноелектрическа централа е била главен снабдител на електричество за Москва.
Архивна фотография
С времето броят на генераторите нараства, появяват се стени и покрив. През 1955 година централата е достроена, а Волголаг – премахнат.
Кой е строил
По време на съществуването на Волголаг през него минават към 600 000 души. Всеки пети е бил наказан по политически аргументи. В този лагер, както и в доста други през сталинските времена, са попадали значително надарени хора.
Владимир Вяткин/Sputnik
Тук е изтърпявала наказването си Наталия Сац, първата в света жена оперен режисьор, основателка на шест детски театъра, журналист и възпитател. Осъждат я като „ член на семейство на предател на родината “ – поради брачна половинка ѝ, парещ родолюбец на страната си. От преживения стрес косата ѝ побелява, когато е на 34 години, а в лагера няколко пъти е на границата сред живота и гибелта. В записките си Сац споделя, че в лагера край Рибинск са пращали най-много „ указници “ (осъдени не съгласно настоящото наказателно право, а с укази – бел. ред.), извършители на дисциплината като продавачи, които са измамили купувачи.
Владимир Вяткин/Sputnik
Във Волголаг е била и поетесата и преводачка Анна Радлова. Тя е изтърпявала наказването си дружно с нейния брачен партньор – театралния режисьор Сергей Радлов. Той е упрекнат в измяна към родината и наказан на 10 години лагер. Във Волголаг Сергей Радлов оглавява самоинициативен спектакъл, а Анна се занимава със театралната тирада на актьорите. След няколко години в лагера поетесата умира от инсулт.
Владимир Вяткин/Sputnik
С тези лагери е обвързвано и името на именития публицист, притежател на Нобелова премия за литература Александър Солженицин. Почти годна след прочитането на неговата присъда през 1945-а той е изпратен тук в временен затвор и работи в бюро към Авиомоторния цех. В романа си „ Архипелаг Гулаг “ той разказва и това място.
Волголаг е премахнат през лятото на 1953-а и доста неща за него и до момента остават незнайни. На мястото на тогавашния лагер в този момент е подложен единствено камък в памет на пандизчиите.
създател:
източник: bg.rbth.com
Останалата една трета – политзатворници, жертви на сталинските репресии.
Архивна фотография
Може да се одобри, че през 1947 година на картата на Съюз на съветските социалистически републики се появява ново… море! Създаването на Рибинския язовир, който хората назовават Рибинското море, е част от най-големия руски план „ Голяма Волга “. Неговата цел е да се реконструират вътрешните водни пътища, да се свържат Бяло, Балтийско, Каспийско, Азовско и Черно море посредством канали и огромни водохранилища. Според замисъла на руските инженери е трябвало да има цяла каскада от язовири, в която Рибинският би имал статут на „ най-голямото изкуствено езеро в света “ с повърхност над 4500 кв. километра.
Строежът на века
Архивна фотография
За построяването на язовира, което стартира през 1935 година, управляващите вземат решение да привлекат най-евтината работна мощ – пандизчиите. За задачата в село Перебори, покрай Рибинск, за рекордно къси периоди израства нов сталински трудово-изправителен лагер Волголаг.
Архивна фотография
Затворниците получават задачата да преградят устията на две реки – Волга и Шексна. За задачата с техни сили са издигнати великански язовири с обща дължина над 7 км и оптималната височина 35 метра. На Волга служащите от лагера стартират да строят шлюзи за прекосяване на кораби, а на Шексна – постройка за електростанция. Освен това те прокарват жп линии и мостове, секат гори в зоната, която ще остане под водата и изтеглят къщите на преселниците.
На 13 април 1941 година пролетното размразяване стартира да запълва водохранилищата.
Архивна фотография
По това време водноелектрическа централа към момента е без покрив. Строежът е усложнен от почналата Втора международна война. Изхранването и материалното обезпечаване на пандизчиите мощно е влошено с началото на войната и още през 1942-а във Волголаг умира всеки четвърти.
Архивна фотография
Въпреки това на 18 ноември 1941-а Рибинската Водноелектрическа централа дава първия ток. На този ден е пуснат първият хидрогенератор от общо плануваните шест. Той е предпазен от снега и дъжда с брезентово було. Германците, които бомбардират Рибинск, не хвърлят нито една бомба върху ВЕЦ-а, тъй като техните разузнавачи просто не са вярвали, че тя може да работи в този тип. Само че по това време Рибинската Водноелектрическа централа е била главен снабдител на електричество за Москва.
Архивна фотография
С времето броят на генераторите нараства, появяват се стени и покрив. През 1955 година централата е достроена, а Волголаг – премахнат.
Кой е строил
По време на съществуването на Волголаг през него минават към 600 000 души. Всеки пети е бил наказан по политически аргументи. В този лагер, както и в доста други през сталинските времена, са попадали значително надарени хора.
Владимир Вяткин/Sputnik
Тук е изтърпявала наказването си Наталия Сац, първата в света жена оперен режисьор, основателка на шест детски театъра, журналист и възпитател. Осъждат я като „ член на семейство на предател на родината “ – поради брачна половинка ѝ, парещ родолюбец на страната си. От преживения стрес косата ѝ побелява, когато е на 34 години, а в лагера няколко пъти е на границата сред живота и гибелта. В записките си Сац споделя, че в лагера край Рибинск са пращали най-много „ указници “ (осъдени не съгласно настоящото наказателно право, а с укази – бел. ред.), извършители на дисциплината като продавачи, които са измамили купувачи.
Владимир Вяткин/Sputnik
Във Волголаг е била и поетесата и преводачка Анна Радлова. Тя е изтърпявала наказването си дружно с нейния брачен партньор – театралния режисьор Сергей Радлов. Той е упрекнат в измяна към родината и наказан на 10 години лагер. Във Волголаг Сергей Радлов оглавява самоинициативен спектакъл, а Анна се занимава със театралната тирада на актьорите. След няколко години в лагера поетесата умира от инсулт.
Владимир Вяткин/Sputnik
С тези лагери е обвързвано и името на именития публицист, притежател на Нобелова премия за литература Александър Солженицин. Почти годна след прочитането на неговата присъда през 1945-а той е изпратен тук в временен затвор и работи в бюро към Авиомоторния цех. В романа си „ Архипелаг Гулаг “ той разказва и това място.
Волголаг е премахнат през лятото на 1953-а и доста неща за него и до момента остават незнайни. На мястото на тогавашния лагер в този момент е подложен единствено камък в памет на пандизчиите.
създател:
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ