Защо мисля, че няма да има война
Две неща са сигурни: първо, Русия извади НАТО от мозъчна гибел. Такава диагноза му бе сложил преди малко унизения от Путин Макрон. Второ, Москва дефинитивно загуби борбата за мозъците и сърцата в Украйна. Затова мисля, че открита инвазия и конфликт войска против войска няма да има - сходна случка ще коства прекомерно скъпо на Русия, ще докара до свирепи наказания, ще се трансформира в партизанска война и от съветска позиция няма да усъвършенства с нищо стратегическата картина в Европа, което в последна сметка е задачата на Путин.
Ще има гранични произшествия, дрънчене на оръжие, конфликти на проксита, поддържане на напрежението и основаване на нови гнезда на напрежение за напън върху Запада (виж Африка). Ще има договаряния, в последна сметка.
Разбира се, не може да се изключи разновидността съветският боен и политически естаблишмент да е изгубил връзка с действителността и да разпали огромна война, само че това е малко евентуално. Нищо в досегашното държание на руснаците, което се основава на деликатен анализ на цената и изгодите от разните военни и външнополитически мероприятия с тяхно присъединяване, не подсказва импровизация. Путин осъзнава слабостта на Русия пред консолидираното НАТО и го сподели. Неслучайно загатна нуклеарното оръжие и добави, че в сходен спор спечелили няма да има.
С две думи тактиката на Москва е смут до безкрайност (поне за украинците), а не ужасяващ край. Що се отнася до НАТО, то получи стимулираща инжекция след серия от удари, последния от които нанесоха Тръмп и Макрон. Оттук нататък ще има освен готовност, само че уголемение и много държави-членки ще доближат и задминат двата % от Брутният вътрешен продукт, които са длъжни да харчат за защита по контракт.
Ако бях податлив да мисля подмолно, щях да заподозра, че НАТО са подкупили Путин да удари едно рамо в подмяна на всякакви отстъпки тук и там. Това, несъмнено, не би могло да се случи, въпреки че компрадори има на всички места (виж Шрьодер). Допълнителен и нещастен извод е продължаващата стратегическа, отбранителна и външнополитическа отпадналост на Европа (и като съюз, и като обособени държави). Съединени американски щати и Русия не престават да дефинират параметрите на средата по този начин, както го правеха по време на Студената война.
Така или другояче, има доста комплициране и неясноти в държанието на всички огромни играчи и същинската заплаха не идва от желанията (никой не желае огромна война, надявам се), а от опцията за допускане на неточности и последващия резултат на доминото. Исторически прецеденти има премного, само че няма смисъл да ги изреждаме - изгодата е академична.
Препубликуваме текста със единодушието на създателя от неговия профил във Facebook. Заглавието и подзаглавието са на редакцията:
Ще има гранични произшествия, дрънчене на оръжие, конфликти на проксита, поддържане на напрежението и основаване на нови гнезда на напрежение за напън върху Запада (виж Африка). Ще има договаряния, в последна сметка.
Разбира се, не може да се изключи разновидността съветският боен и политически естаблишмент да е изгубил връзка с действителността и да разпали огромна война, само че това е малко евентуално. Нищо в досегашното държание на руснаците, което се основава на деликатен анализ на цената и изгодите от разните военни и външнополитически мероприятия с тяхно присъединяване, не подсказва импровизация. Путин осъзнава слабостта на Русия пред консолидираното НАТО и го сподели. Неслучайно загатна нуклеарното оръжие и добави, че в сходен спор спечелили няма да има.
С две думи тактиката на Москва е смут до безкрайност (поне за украинците), а не ужасяващ край. Що се отнася до НАТО, то получи стимулираща инжекция след серия от удари, последния от които нанесоха Тръмп и Макрон. Оттук нататък ще има освен готовност, само че уголемение и много държави-членки ще доближат и задминат двата % от Брутният вътрешен продукт, които са длъжни да харчат за защита по контракт.
Ако бях податлив да мисля подмолно, щях да заподозра, че НАТО са подкупили Путин да удари едно рамо в подмяна на всякакви отстъпки тук и там. Това, несъмнено, не би могло да се случи, въпреки че компрадори има на всички места (виж Шрьодер). Допълнителен и нещастен извод е продължаващата стратегическа, отбранителна и външнополитическа отпадналост на Европа (и като съюз, и като обособени държави). Съединени американски щати и Русия не престават да дефинират параметрите на средата по този начин, както го правеха по време на Студената война.
Така или другояче, има доста комплициране и неясноти в държанието на всички огромни играчи и същинската заплаха не идва от желанията (никой не желае огромна война, надявам се), а от опцията за допускане на неточности и последващия резултат на доминото. Исторически прецеденти има премного, само че няма смисъл да ги изреждаме - изгодата е академична.
Препубликуваме текста със единодушието на създателя от неговия профил във Facebook. Заглавието и подзаглавието са на редакцията:
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ