Най-младите престъпници на Великобритания
Две момчета, Джон Венейбълс и Робърт Томпсън, хвърлят камъни и тухли, ритат и удрят момчето, а най-после хвърлят стоманен блок върху него. Скриват тялото под купчина тухли и го слагат на релсите, с цел да може първия минаващ трен да мине през тялото.
Патолозите ще открият общо 42 рани по тялото на Джеймс.
Джон Венейбълс и Роберт Томпсън стават най-младите наказани нарушители в историята на Англия от 250 години насам. Близо 200 души се събират пред съда и крещят „ убийте ги “ и „ обесете ги “. Двамата са на 10 години.
Запис от охранителните камери в комерсиалния център
След като двойката води Джеймс от комерсиалния център, тримата изминават дружно повече от две благи – пътешестване, което лишило часове, защото Джеймс е единствено на 2 години. По пътя са видяни от най-малко 36 души. Някои от тях предположили, че Джеймс е по-малкият брат на двете момчета, а други, които забелязали, че той е смутен, разбрали, че това е изгубено момче, която Венейбълс и Томпсън водят към полицейския сектор. Една жена желала да придружи групата до сектора, само че кучето, което разхождала, уплашило децата и желало да ги ухапе. Тя единствено ги упътва по какъв начин да стигнат до сектора „ Уолтън Лейн “.
Осем дни по-късно, на 20 февруари, двете момчета са осъди за убийството на Джеймс Бълджър. Тестовете откриват същата багра по облеклата на момчета, която е и по тялото на Джеймс, по обувките им има негова кръв, а ДНК-то съответствува. Големият въпрос в този момент е да бъдат съдени като деца или като възрастни? Скамейката в правосъдната зала би трябвало да бъде вдигната с 50 см, защото двамата даже не могат да виждат от нея. Психологът Айлийн Визард им задава следните три въпроса:
След като дават отговор с „ да “ на всички въпроси, съдът взема решение да ги третира като възрастни. Решението по-късно ще бъде подложено на критика от Европейския съд за правата на индивида.
Мрежата към следствието стартира да се разплита бързо, откакто са прегледани камерите от комерсиалния център. На тях се вижда по какъв начин две фигури, може би младежи, водят дребния Джеймс надалеч от майка му. Преди да се разбере истината, доста хора имат вяра, че двете деца са били подставени лица на възрастен мъж, който е направил убийството. Много скоро излиза наяве, кои са причинителите.
Майката на Венейбълс спомага на следствието и споделя, че тя е тази, която би трябвало да бъде съдена, по време на разпитите на сина й. „ Той беше пресен като краставица “ споделя юристът за дребния. „ Харесваше му. Дадоха му играчки и кола преди разпитите. Не даваше никакви сигнали да се пропука. Отрече даже да е бил в комерсиалния център. “
Разпознават ги по якетата. Когато споделят на Джон, че другарят му е удостоверил, че са били в комерсиалния център историята стартира да се разплита. Малкият признава, че са били там, само че не и че са отвличали дете. „ После стартира да плаче, скочи от стола и прегърна майка си. В този миг разбрах, че съм на неверен път. “ споделя Лорънс Лий, юрист на Венейбълс.
Джеймс и майка му по време на фамилна почивка
Двете момчета са упрекнати в ликвидиране и описват разнообразни истории, винейки се взаимно. „ Той беше напълно обикновено десетгодишно момче, в което нищо не ме тревожеше “, споделя юристът на Джон. Момчето споделя, че преднамерено е пропущал, когато са хвърляли тухли по тялото на Джеймс.
Робърт Томпсън е петото от шест деца на Ан и Роберт, по това време сред 6 и 20 години. През 1988 година Робърт напуща Ан и взима момчетата със себе си. Майката постоянно е намирана в бар, в който постоянно взе участие във физически саморазправи, а през 1991 година ражда още едно момче, Нед. Томпсън и братята му порастват в непрекъснато напрежение и се бият един различен. По време на процеса майката на Роберт е твърдо уверена, че той е почтен.
Родителите на Джеймс през 2013 година, 20 години след гибелта на сина им
Смята се, че Томпсън е тарторът на бандата, макар че Венейбълс се опитал да задави собствен съученик в учебно заведение, известно време преди случая. Той също е дете на разграничени родители, чиято майка е алкохоличка. Синът й е хиперактивен и има проблем с общуването. Честата промяна на учебните заведения се отразява в некадърност да се приспособява на никое място.
На 24 ноември 1993 правосъдният състав отсъжда окончателната присъда: двете момчета са отговорни за убийството и са лишени от независимост (и пратени в трудово-възпитателен център) до навършване на пълноправие през 2001 г, когато са им дадени нови самоличности. След освобождението Венейбълс, е вкарван в пандиза два пъти за педофилия.
