Галъп: Подкрепата за ограниченията намалява, нарастват съмнения за ефективността на ваксините
Две години след първите случаи на коронавирус хората наподобява от ден на ден привикват към живота в пандемия. Глобалното публично мнение обаче е по-критично към концепцията за жертване на човешки права (спад от 10 процентни пункта по отношение на миналата година), въпреки че готовността да се жертват права в битката против вируса към момента доминира. Сянката на подозрение в успеваемостта на главното средство в битката против болестта – имунизациите – пораства. Половината от участвалите в проучването по света не са сигурни дали имунизациите в действителност работят. Възприятията за коронавирус като опасност по-скоро се резервират.
Това са някои от акцентите от ново световно проучване на настройките към ковид-19, извършено от международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ в края на 2021 година Проучването включва 45 страни по света и към 42 000 пълнолетни жители. По време на пандемията международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ наблюдава смяната в настройките. Резултатите, показани по-долу, са от последната вълна на световно проучване.
Степени на подозрение в успеваемостта на имунизациите
Мненията наподобява са разграничени по въпроса с успеваемостта на имунизациите – половината от изследваните по света имат в една или друга степен подозрения дали имунизациите са в действителност ефикасни, до момента в който 43% не са склонни на подозрение или даже изцяло отхвърлят хипотезата за неефективност.
Несигурността по отношение на имунизациите е най-изразена в Африка (64% от интервюираните там се съгласяват или твърдо се съгласяват със подозренията за това дали имунизациите против коронавирус в действителност са ефективни), Близкия Изток (56%), Индия (53%), Азия (52%) и Русия (52%).
Най-малко се съмняват в успеваемостта на имунизациите хората в Австралия (78% там в друга степен отхвърлят подозрението в действителната успеваемост на имунизациите против ковид), Европейски Съюз (53%) и Съединени американски щати (51%).
Този забележителен глас на подозрение в коронавирус имунизациите има капацитета да наруши рутинната имунизация.
Ако се направи обзор по обособени страни, вижда се, че хората в Албания (86% съмняващи се или мощно съмняващи се в успеваемостта на ваксините), Гана (73%), Филипините (68%), Кения и Палестина (67%) и Пакистан (66%) показват в най-голяма степен подозрение в успеваемостта на имунизациите. Хората в Австралия (със 78%, които по-скоро не се съмняват или твърдо не се съмняват в успеваемостта на ваксините), Испания (67%), Обединеното кралство (63%), Италия (61%) и Австрия (58%) са най-уверени в успеваемостта на имунизациите.
Колко сериозна е опасността?
Две години след експлоадирането на пандемията има 44% по света, които имат вяра или даже твърдо имат вяра, че опасността от ковид е пресилена. Все отново, малко повече – 49% – не се съгласяват или дори изцяло отхвърлят това изказване.
Въпреки че в някои страни се приказва за „ живот с коронавирус “ и „ края на рестриктивните мерки “, тези настройки във връзка с опасността остават непроменени от две години насам.
Сега настройката, че опасността е пресилена е най-силно изразена в Индия (65% там считат така), Близкия изток (61%), Западна Азия (55%), Африка (53%) и Европейските страни отвън Европейски Съюз (50%).
Австралия (78% не се съгласяват или са твърдо несъгласни с изказванието, че опасността е преувеличена), Латинска Америка (62%), Европейският съюз (61%), Източна Азия (54%) и Русия (52%) са измежду огромните народи и райони, където несъгласието с изказванието, че опасността е пресилена е най-силно.
На равнище страни жителите на Филипините (69% са съгласни или твърдо съгласни, че опасността е преувеличена), Нигерия (67%), Палестина (66%), Индия и Молдова (65%) и Пакистан (63%) са най-склонни да имат вяра, че опасността е пресилена. На другия завършек на скалата обезпокоени са във Виетнам (79% не се съгласяват или твърдо не се съгласяват, че става дума за преувеличение), Австралия и Мексико (78%), Албания (77%), Испания (74%) и Япония (72%).
Правата по време на пандемия
Две години след старта на пандемията, хората наподобява са по-малко склонни да жертват човешките си права за да предотвратят разпространяването на вируса, въпреки че готовността към момента надвива.
Сега 60% от запитаните по света заявяват, че са подготвени или даже твърдо подготвени да жертват някои от човешките си права, в случай че това ще предотврати разпространението на болестта. 31% не са съгласни или твърдо не са съгласни. Останалите се двоумят в своя отговор. Преди година 70% от респондентите по света твърдяха, че са подготвени да се откажат от някои от правата си в битката с вируса. Една четвърт се противопоставяха на концепцията за жертване на човешки права.
Гражданите на Индия (80% се съгласяват или твърдо се съгласяват с изказванието „ Готов съм да жертвам права, в случай че това ще помогне “), Австралия (75%), Близкия изток (75%), Африка (65%) и Азия (62% в западните елементи на континента и 61% в източните) са най-готови да жертват правата си, с цел да спрат вируса. Най-критични към концепцията за жертване на човешки права са хората в Латинска Америка (40% не се съгласяват или твърдо не се съгласяват с такава възможност), Европейски Съюз (35%) и Съединени американски щати (35%).
На равнище народи Виетнам (93% там са съгласни или твърдо съгласни да жертват права), Ирак (84%), Пакистан (81%), Индия (80%) и Филипините (77%) са най-склонни да жертват някои от правата си в битката против разпространението на коронавирус. Най-слаба подготвеност за отвод от човешки права показват хората в Албания (66% не са съгласни или твърдо не са съгласни), Япония (58%), Мексико (54%), Полша (48%) и Казахстан (45%).
Кънчо Стойчев, президент на международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “:
„ Животът с вируса се приема като ново обикновено от голямото болшинство от хората на всички континенти, само че поддръжката за рестриктивните мерки понижава съвсем на всички места. Преобладаващото утвърждение на държавните управления, записано в света преди две години при започване на пандемията, непрестанно се изпарява. Ваксините към този момент не се възприемат като магическо избавително знамение за болшинството от световните жители и съществено отчаяние в това отношение се записва в развитите страни, където равнищата на имунизация са високи.
Пандемичната рецесия не е завършила, само че методът, по който е била адресирана до момента, губи поддръжка и има ясни признаци, че „ повече от същото “ няма да сработи. “
Къде сме ние
61% у нас се съмняват в една или друга степен в успеваемостта на имунизациите, а 27% с друга степен на неотстъпчивост отхвърлят подозренията дали имунизациите в действителност работят. Малко над една десета не могат да преценяват. Съмненията в нашата страна са очевидно по-високи на фона на света, а и спрямо страните от Европейски Съюз и страните от нашия район. Средно за Европейски Съюз, да вземем за пример, делът на съмняващите се е с 20 процентни пункта по-нисък в сравнение с у нас – 40% в Европейски Съюз се съмняват или мощно се съмняват в успеваемостта на имунизациите, 53% от популацията в страните в Европейски Съюз няма съмнения за това дали имунизациите в действителност работят.
38% от пълнолетните българи са склонни да се съгласят (твърдо или не), че опасността от ковид е пресилена. 49% не са съгласни или твърдо не са съгласни с такава догадка. Останалите не могат да преценяват. По този индикатор страната ни е по-близо до междинните за Европейски Съюз стойности, където една трета се съгласяват или твърдо се съгласяват, че заплахата е пресилена, отрицанието на концепцията, че опасността се преувеличава обаче е по-силно в Европейски Съюз, в сравнение с у нас – 61% приблизително за Европейски Съюз.
След две години живот в изискванията на световна пандемия българите са във все по-малка степен склонни да подценен заплахата от коронавирус. Така през март 2020 година 72% от интервюираните у нас смятаха, че заплахата е пресилена, в края на предходната година бяха 42%, а в този момент са 38%. Разбира се, следва да се има поради, че настоящата вълна на проучване беше извършена в разгара на последната тежка вълна на ковид в страната и това в допълнение изостри публичната тревога по тематиката.
Въпреки че обществото ни не гледа с неуважение на опасността, готовността за жертване на човешки права у нас спада през последните две години. Сега 47% у нас декларират или твърдо декларират, че са подготвени да се откажат от някои от правата си, в случай че това ще помогне да се спре разпространението за болестта. 37% са на противоположната или на извънредно противоположната позиция. 16% не могат да преценяват.
На фона на Европейски Съюз и страните в района обществото ни сякаш се опълчва по-ясно на концепцията за отвод от човешки права в битката срещу пандемията. В Европейски Съюз, да вземем за пример, 56% от интервюираните биха жертвали някои от правата си, в случай че това ще спре болестта, а 35% показват противоречие с изказванието. Делът на колебаещите се е 8%.
Така, макар че обществото ни все по-ясно осъзнава опасността, критичността към загубата на съществени човешки права пораства. В началото на пандемията делът на изразяващите подготвеност да се откажат от някои от човешките си права доближаваше до 83%.
Методология:
Данните са част от обичайното годишно проучване „ В края на годината “ на Асоциацията „ Галъп интернешънъл “ по самодейност и дизайн на ръководителя на Асоциацията доктор Джордж Галъп от 1977 година Изследването се организира всяка година оттогава. Тази година то бе извършено в 45 страни по света.
Региони:
Европейски Съюз Общо + Швейцария – включва Европейски Съюз Изток и Европейски Съюз Запад и Швейцария
Европейски Съюз Запад + Швейцария – Австрия, Германия, Италия, Испания, Обединено кралство и Швейцария
Европейски Съюз Изток – България, Чехия, Полша, Румъния
Европейски страни отвън Европейски Съюз – Албания, Армения, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Молдова, Сърбия, Украйна
Латинска Америка – Аржентина, Колумбия, Еквадор, Мексико, Перу
Близък изток – Ирак, Йордания, Палестина
Източна Азия – Хонконг, Индонезия, Япония, Малайзия, Република Корея, Тайланд, Виетнам
Западна Азия – Афганистан, Азербайджан, Казахстан, Пакистан, Турция
Африка – Нигерия, Гана, Кения
Размер на извадката и способ на регистрация:
Общо 42 212 души са интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна през интервала октомври-декември 2021 година са интервюирани към 1000 души по метода „ лице в лице “, по телефона или онлайн.
Статистическата неточност в проучването е в диапазон ±3-5% при поверителен период – 95%.
Това са някои от акцентите от ново световно проучване на настройките към ковид-19, извършено от международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ в края на 2021 година Проучването включва 45 страни по света и към 42 000 пълнолетни жители. По време на пандемията международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ наблюдава смяната в настройките. Резултатите, показани по-долу, са от последната вълна на световно проучване.
Степени на подозрение в успеваемостта на имунизациите
Мненията наподобява са разграничени по въпроса с успеваемостта на имунизациите – половината от изследваните по света имат в една или друга степен подозрения дали имунизациите са в действителност ефикасни, до момента в който 43% не са склонни на подозрение или даже изцяло отхвърлят хипотезата за неефективност.
Несигурността по отношение на имунизациите е най-изразена в Африка (64% от интервюираните там се съгласяват или твърдо се съгласяват със подозренията за това дали имунизациите против коронавирус в действителност са ефективни), Близкия Изток (56%), Индия (53%), Азия (52%) и Русия (52%).
Най-малко се съмняват в успеваемостта на имунизациите хората в Австралия (78% там в друга степен отхвърлят подозрението в действителната успеваемост на имунизациите против ковид), Европейски Съюз (53%) и Съединени американски щати (51%).
Този забележителен глас на подозрение в коронавирус имунизациите има капацитета да наруши рутинната имунизация.
Ако се направи обзор по обособени страни, вижда се, че хората в Албания (86% съмняващи се или мощно съмняващи се в успеваемостта на ваксините), Гана (73%), Филипините (68%), Кения и Палестина (67%) и Пакистан (66%) показват в най-голяма степен подозрение в успеваемостта на имунизациите. Хората в Австралия (със 78%, които по-скоро не се съмняват или твърдо не се съмняват в успеваемостта на ваксините), Испания (67%), Обединеното кралство (63%), Италия (61%) и Австрия (58%) са най-уверени в успеваемостта на имунизациите.
Колко сериозна е опасността?
Две години след експлоадирането на пандемията има 44% по света, които имат вяра или даже твърдо имат вяра, че опасността от ковид е пресилена. Все отново, малко повече – 49% – не се съгласяват или дори изцяло отхвърлят това изказване.
Въпреки че в някои страни се приказва за „ живот с коронавирус “ и „ края на рестриктивните мерки “, тези настройки във връзка с опасността остават непроменени от две години насам.
Сега настройката, че опасността е пресилена е най-силно изразена в Индия (65% там считат така), Близкия изток (61%), Западна Азия (55%), Африка (53%) и Европейските страни отвън Европейски Съюз (50%).
Австралия (78% не се съгласяват или са твърдо несъгласни с изказванието, че опасността е преувеличена), Латинска Америка (62%), Европейският съюз (61%), Източна Азия (54%) и Русия (52%) са измежду огромните народи и райони, където несъгласието с изказванието, че опасността е пресилена е най-силно.
На равнище страни жителите на Филипините (69% са съгласни или твърдо съгласни, че опасността е преувеличена), Нигерия (67%), Палестина (66%), Индия и Молдова (65%) и Пакистан (63%) са най-склонни да имат вяра, че опасността е пресилена. На другия завършек на скалата обезпокоени са във Виетнам (79% не се съгласяват или твърдо не се съгласяват, че става дума за преувеличение), Австралия и Мексико (78%), Албания (77%), Испания (74%) и Япония (72%).
Правата по време на пандемия
Две години след старта на пандемията, хората наподобява са по-малко склонни да жертват човешките си права за да предотвратят разпространяването на вируса, въпреки че готовността към момента надвива.
Сега 60% от запитаните по света заявяват, че са подготвени или даже твърдо подготвени да жертват някои от човешките си права, в случай че това ще предотврати разпространението на болестта. 31% не са съгласни или твърдо не са съгласни. Останалите се двоумят в своя отговор. Преди година 70% от респондентите по света твърдяха, че са подготвени да се откажат от някои от правата си в битката с вируса. Една четвърт се противопоставяха на концепцията за жертване на човешки права.
Гражданите на Индия (80% се съгласяват или твърдо се съгласяват с изказванието „ Готов съм да жертвам права, в случай че това ще помогне “), Австралия (75%), Близкия изток (75%), Африка (65%) и Азия (62% в западните елементи на континента и 61% в източните) са най-готови да жертват правата си, с цел да спрат вируса. Най-критични към концепцията за жертване на човешки права са хората в Латинска Америка (40% не се съгласяват или твърдо не се съгласяват с такава възможност), Европейски Съюз (35%) и Съединени американски щати (35%).
На равнище народи Виетнам (93% там са съгласни или твърдо съгласни да жертват права), Ирак (84%), Пакистан (81%), Индия (80%) и Филипините (77%) са най-склонни да жертват някои от правата си в битката против разпространението на коронавирус. Най-слаба подготвеност за отвод от човешки права показват хората в Албания (66% не са съгласни или твърдо не са съгласни), Япония (58%), Мексико (54%), Полша (48%) и Казахстан (45%).
Кънчо Стойчев, президент на международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “:
„ Животът с вируса се приема като ново обикновено от голямото болшинство от хората на всички континенти, само че поддръжката за рестриктивните мерки понижава съвсем на всички места. Преобладаващото утвърждение на държавните управления, записано в света преди две години при започване на пандемията, непрестанно се изпарява. Ваксините към този момент не се възприемат като магическо избавително знамение за болшинството от световните жители и съществено отчаяние в това отношение се записва в развитите страни, където равнищата на имунизация са високи.
Пандемичната рецесия не е завършила, само че методът, по който е била адресирана до момента, губи поддръжка и има ясни признаци, че „ повече от същото “ няма да сработи. “
Къде сме ние
61% у нас се съмняват в една или друга степен в успеваемостта на имунизациите, а 27% с друга степен на неотстъпчивост отхвърлят подозренията дали имунизациите в действителност работят. Малко над една десета не могат да преценяват. Съмненията в нашата страна са очевидно по-високи на фона на света, а и спрямо страните от Европейски Съюз и страните от нашия район. Средно за Европейски Съюз, да вземем за пример, делът на съмняващите се е с 20 процентни пункта по-нисък в сравнение с у нас – 40% в Европейски Съюз се съмняват или мощно се съмняват в успеваемостта на имунизациите, 53% от популацията в страните в Европейски Съюз няма съмнения за това дали имунизациите в действителност работят.
38% от пълнолетните българи са склонни да се съгласят (твърдо или не), че опасността от ковид е пресилена. 49% не са съгласни или твърдо не са съгласни с такава догадка. Останалите не могат да преценяват. По този индикатор страната ни е по-близо до междинните за Европейски Съюз стойности, където една трета се съгласяват или твърдо се съгласяват, че заплахата е пресилена, отрицанието на концепцията, че опасността се преувеличава обаче е по-силно в Европейски Съюз, в сравнение с у нас – 61% приблизително за Европейски Съюз.
След две години живот в изискванията на световна пандемия българите са във все по-малка степен склонни да подценен заплахата от коронавирус. Така през март 2020 година 72% от интервюираните у нас смятаха, че заплахата е пресилена, в края на предходната година бяха 42%, а в този момент са 38%. Разбира се, следва да се има поради, че настоящата вълна на проучване беше извършена в разгара на последната тежка вълна на ковид в страната и това в допълнение изостри публичната тревога по тематиката.
Въпреки че обществото ни не гледа с неуважение на опасността, готовността за жертване на човешки права у нас спада през последните две години. Сега 47% у нас декларират или твърдо декларират, че са подготвени да се откажат от някои от правата си, в случай че това ще помогне да се спре разпространението за болестта. 37% са на противоположната или на извънредно противоположната позиция. 16% не могат да преценяват.
На фона на Европейски Съюз и страните в района обществото ни сякаш се опълчва по-ясно на концепцията за отвод от човешки права в битката срещу пандемията. В Европейски Съюз, да вземем за пример, 56% от интервюираните биха жертвали някои от правата си, в случай че това ще спре болестта, а 35% показват противоречие с изказванието. Делът на колебаещите се е 8%.
Така, макар че обществото ни все по-ясно осъзнава опасността, критичността към загубата на съществени човешки права пораства. В началото на пандемията делът на изразяващите подготвеност да се откажат от някои от човешките си права доближаваше до 83%.
Методология:
Данните са част от обичайното годишно проучване „ В края на годината “ на Асоциацията „ Галъп интернешънъл “ по самодейност и дизайн на ръководителя на Асоциацията доктор Джордж Галъп от 1977 година Изследването се организира всяка година оттогава. Тази година то бе извършено в 45 страни по света.
Региони:
Европейски Съюз Общо + Швейцария – включва Европейски Съюз Изток и Европейски Съюз Запад и Швейцария
Европейски Съюз Запад + Швейцария – Австрия, Германия, Италия, Испания, Обединено кралство и Швейцария
Европейски Съюз Изток – България, Чехия, Полша, Румъния
Европейски страни отвън Европейски Съюз – Албания, Армения, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Молдова, Сърбия, Украйна
Латинска Америка – Аржентина, Колумбия, Еквадор, Мексико, Перу
Близък изток – Ирак, Йордания, Палестина
Източна Азия – Хонконг, Индонезия, Япония, Малайзия, Република Корея, Тайланд, Виетнам
Западна Азия – Афганистан, Азербайджан, Казахстан, Пакистан, Турция
Африка – Нигерия, Гана, Кения
Размер на извадката и способ на регистрация:
Общо 42 212 души са интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна през интервала октомври-декември 2021 година са интервюирани към 1000 души по метода „ лице в лице “, по телефона или онлайн.
Статистическата неточност в проучването е в диапазон ±3-5% при поверителен период – 95%.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ