БСП отново е в кипеж. Това личи по социалните мрежи,

БСП още веднъж е в разгар. Това проличава по обществените мрежи, партийните конференции, медийните изяви. Вероятно това не е толкоз неприятно - на инат на всички обети, Българска социалистическа партия е жив организъм, който се вълнува, а това не е признак за гибел. Напрежението обаче стартира да се натрупва и за следващ път левицата живее с небосвод до конгреса. 
Той е значим. Много значим. 
Но би трябвало да си припомняме, че в действителност същинската борба на левицата стартира след него. Защото конгресните пристрастености са два дни, само че сложното е по-късно. На Българска социалистическа партия й следва конгрес, от който би трябвало да излезе обединена, в случай че желае да резервира парламентарно наличие. Другите политически обединения от дълго време са в режим на предизборна акция и е време и левицата да влезе в него. За задачата обаче от Българска социалистическа партия се изисква едно трагично свръхусилие - най-малко един път да остави драмите настрана и да не употребява обществените мрежи като полесражение, на което сечеш своите, а не мислиш за далечните цели.
Да, това звучи пожелателно, само че в случай че се върнем в историята на Българска социалистическа партия, ще забележим, че тъкмо този прокълнат механизъм за самоизтребление нееднократно и два пъти e удрял по черепа партията и е спирал нейния напредък. Не е належащо да се връщаме доста обратно - задоволително е да напомним тъмните години сред 2021-ва и 2024-та, когато левицата се оплете в такива вражди, че остана пета политическа мощ...
Днес залогът е още по-голям. Битката за водач ще мине, само че концепцията Българска социалистическа партия е оттатък това. Тя би трябвало да бъде съхранена, тъй като другояче рискуваме България да остане без левица, а това може да трае извънредно дълго време. " Политиката бърка, само че историята - в никакъв случай ", умно беше написал преди време Стефан Продев. И е значимо всички членове на Българска социалистическа партия да осъзнаят отговорността пред историята. Българска социалистическа партия през днешния ден повече от всеки път се нуждае не от конгресни драматургии, афектирани хора и апаратни хватки, а от изясненост, непорочност, идейно обновяване и обикновена религия, че е допустимо да пробием тази мъртва медийна хватка. Да, грешките бяха прекалено много за занемаряване, само че тъкмо поради това е значимо конгресът да се трансформира в късмет, а не в гробище и празненство на апаратните начини. Днес Българска социалистическа партия получава късмет да се измъкне от плаващите пясъци. Но може да го реализира с малко благост и примирение. Историята го изисква.