Информацията ще се вгражда все повече в технологиите
Двата свята – на технологията и информацията – би трябвало да се схващат и работят дружно, споделя Анди Макдоналд
Хуманистичната част от етичното уравнение ще бъде информацията, основана в синергия с технологията
Интелигентните заводи – емблема на така наречен „ Индустрия 4.0 ” – и интелигентните градове ще разчитат от ден на ден на контекстуализацията, или даването на данни според от съответния консуматор в съответната обстановка. Всъщност, към този момент има машини, които употребяват контекстуализацията, въпреки да не я назовават тъкмо по този начин, и това са самостоятелните коли. Умните пътища също стъпват на контекстуализацията.
Този метод ще залегне в основата на бъдещото развиване на изкуствения разсъдък и ще разчита най-много на информацията, която хората дават сами за себе си като консуматори на разнообразни технологии. Информацията може да е във тип на текст, изображение, графика, синтезирана тирада – това също зависи от подтекста.
В светлината на обрисувалата се наклонност техническата връзка от ден на ден ще се занимава с въпроса за прекарването на потребителите като цяло. Професионалистите от тази област са изправени пред смяна в метода, по който основават информация. Обратът в специалността им ще бъде централна тематика по време на конференцията Evolution of Technical Communication 2018, която ще се организира на 31 май и 1 юни в София.
За трендовете в сферата описа Анди Макдоналд – специалист с 30-годишен опит в областта на техническата документи и съосновател на Information 4.0 Consortium – организация, чиято цел е дефинирането на нови осведомителни концепции, структури, модели и процеси, свързани с Индустрия 4.0, изкуствен интелект и добавена действителност (augmented reality).
Етичните полезности би трябвало да бъдат заложени в самото начало на технологията, споделя Анди Макдоналд , специалист с 30-годишен опит в областта на техническата документи и съосновател на консорциума „ Информация 4.0 ”
Г-н Макдоналд, Вие сте съучредител на консорциума Information 4.0. Защо беше основана тази организация и каква е нейната цел?
Първоначалната ни мотивация за основаване на консорциума стъпваше на всичко, което се случва към Индустрия 4.0, за стимулиране на интелигентните фабрики. Забелязахме, че към момента няма ясна визия за осведомителния съставен елемент – доставката на наличие към промишлените роботи.
Втората ни мотивация е ролята на информацията във всички технологии, свързани с изкуствения разсъдък. Това, в което сме сигурни, е, че данните или информацията е нещото, което ще даде стойност на тези нови технологии.
По-голямата част от напъните сега са свързани с желанието да накараме тези технологии в действителност да работят. Информационният аспект съвсем не се преглежда. Затова една от главните цели на консорциума е взаимоотношението с хора и компании, създаващи сходни технологии, тъй че двата свята да се схващат взаимно и да работят дружно.
Наличието на елементарно налична информация в тези технологии може да изисква промени в метода, по който я сътворяваме и предоставяме. Една илюстрация е потреблението на информация в чатботовете, където информацията би трябвало да бъде „ молекулярна ” и да се вмества в диалог.
Консорциумът ще работи със експерти и снабдители на технологии, с цел да разбере какви промени би трябвало да се създадат в бъдещите техники и принадлежности за писане, с цел да се реализира това.
Много учени и общественици се тормозят, че технологиите скоро могат да се окажат отвън надзор. Споделяте ли техните опасения и смятате ли, че технологията може да остане хуманна единствено в синергия с информацията?
Един от проблемите, с които се занимаваме, е, че хората мъчно могат да разграничат рекламните послания от действителната обстановка, когато става дума за изкуствен интелект (ИИ) и обвързваните с него технологии. Интелигентността в ИИ към момента е доста надалеч и това, което в действителност виждаме сега, е потреблението на някои от обвързваните с него технологии, които ще допринесат евентуално за построяването на умна система – такива като обработката на натурален език (NLP), „ дълбокото ” знание, разпознаването, усъвършенстваната действителност. Във всички тези области ние към момента сме в пробната фаза. Не всички от тях имат ясна проекция като бизнес модел и напълно малко от тях се занимават с това по какъв начин да се сервира осведомителното наличие.
Не сме уверени, че самите технологии скоро ще се окажат отвън надзор. Никоя от тях няма способността да бъде изцяло самостоятелна във връзка с интелигентността. Извън надзор може да се окаже това, с което технологията борави – и софтуерните компании го употребяват в своя бизнес. Последните истории с Фейсбук го илюстрират. Етичните полезности би трябвало да бъдат заложени в самото начало. Лицевото различаване е разработка с голям капацитет, само че има и огромен риск от корист.
Хуманистичната част от етичното уравнение ще бъде информацията, основана в синергия, да. Една от неразучените технологии за информация е блокчейн, която може да помогне доста за валидността и прозрачността. Област, която виждаме, че се развива в този момент, е наклонността за мобилно, „ в придвижване ”, непрекъснато учене.
С възхода на изкуствения разсъдък по какъв начин се трансформират осведомителните потоци?
Да, целият поток от информация ще се промени, макар че да се каже по какъв начин тъкмо ще се промени е по-скоро в областта на прогнозите. Информацията ще бъде от ден на ден вграждана в технологиите и ще бъде употребена като „ сплав “ в реакциите, избрани от въпросните технологии. Така че това трансформира задачите понятия за публикациите, тематиките и документите, каквито ги виждаме. Някои данни ще бъдат генерирани от технологиите и ще се „ сглобяват ” с други източници „ в придвижване ”. Това извънредно наличие не постоянно ще бъде текст, може да е композиция от разнообразни форми на наличие. Обратната връзка ще се форсира и ще изисква реактивни системи. Ще господства динамичният аспект на информацията.
Има и прогнози, че доста от работните места ще бъдат изцяло автоматизирани и хората ще станат ненужни. Как това засята общността на техническите комуникатори?
Всъщност не знаем същинския резултат на технологиите върху работните места. Потенциалът на ИИ е да се понижат повтарящите се задания, тъй че виждаме блян към унищожаване на работните места в складовете, доставките, рутинните процедури в производството. Това е по-скоро автоматизация, в сравнение с изкуствен интелект. В този смисъл технологиите оказват помощ, а не заменят, въпреки че съчетаването на двете оказва влияние върху работните места. В международен мащаб ще има по-малко рутинна работа и повече квалифицирани работни места.
Вижте, изкуственият разсъдък не може да написа. Той не е изобретателен. Неговото потребление ще промени метода, по който ние би трябвало да пишем.
В общността на техническите комуникатори ще пишем от ден на ден и повече в интерес на интеграцията на системи, които обезпечават услуги посредством технологиите. Това ще отстрани бариерите сред маркетинга, документите и поддръжката, да вземем за пример. Техническата връзка от ден на ден ще се занимава с въпроса за прекарването на потребителите като цяло. Също по този начин ще отделяме повече време за ръководство, поправяне, тестване и противоположна връзка в действително време.
Каква е ролята на „ контекстуализацията ” в това?
Един от капацитетите на технологиите, свързани с ИИ, е даването на информация, която е все по-персонализирана. Основният принцип е, че колкото повече устройства знаят за мен – къде съм и какво върша, толкоз по-сложна е информацията, без значение дали става дума за връзка, основана от механически системи като финансовите. Контекстуализацията ще разчита на информацията, която предоставяме сами за себе си като консуматори, и на параметри, избрани от сензорни системи.
Интелигентните заводи и интелигентните градове ще разчитат в огромна степен на контекстуализацията, макар че за момента тя е единствено еднопосочна. Автономните коли към този момент употребяват контекстуализацията, въпреки да не го назовават тъкмо по този начин. Пътуването и реагирането на трафика и случаите са контекстуализиращ модел.
Но по какъв начин това трансформира работата на експертите по техническа връзка?
Информацията за подробните „ лични ” видове би трябвало да бъде събирана в придвижване. Освен евентуалното променяне на метода, по който сътворяваме информация, това изисква от нас и да търсим способи за основаване на метаданни, съвместими с подтекста. Това може да се направи вярно, единствено в случай че има признат световен модел.
Не е ли това в основата на така наречен чатботове?
Чатботовете и персоналните асистенти се въртят тъкмо към контекстуализацията. Това е нещо, с което не се оправят добре понастоящем, и е евентуалната причина да се провалят. Единственият метод да схванеш какво желае клиентът на един чатбот през днешния ден е да задаваш въпроси и да ги интерпретираш посредством NLP.
Това оказва помощ да се дефинира някакво неразбираемо желание, да вземем за пример пазаруване на продукти в търговски обект. Ако желаеме да сътворяваме подобаващи асистенти обаче контекстуализацията е извънредно значима. Тя ще помогне да се разбере по-добре потребителската среда: равнището на опит, професионалната област, позицията на работния поток и така нататък ще оказват помощ за даване на повече информация. Професионалистите от сферата на техническата връзка ще би трябвало да проектират наличието като матрица и да оказват помощ то да е откриваемо посредством схващане за това по какъв начин действа „ сглобяването ” на „ летлива ” информация от голям брой източници.
Хуманистичната част от етичното уравнение ще бъде информацията, основана в синергия с технологията
Интелигентните заводи – емблема на така наречен „ Индустрия 4.0 ” – и интелигентните градове ще разчитат от ден на ден на контекстуализацията, или даването на данни според от съответния консуматор в съответната обстановка. Всъщност, към този момент има машини, които употребяват контекстуализацията, въпреки да не я назовават тъкмо по този начин, и това са самостоятелните коли. Умните пътища също стъпват на контекстуализацията.
Този метод ще залегне в основата на бъдещото развиване на изкуствения разсъдък и ще разчита най-много на информацията, която хората дават сами за себе си като консуматори на разнообразни технологии. Информацията може да е във тип на текст, изображение, графика, синтезирана тирада – това също зависи от подтекста.
В светлината на обрисувалата се наклонност техническата връзка от ден на ден ще се занимава с въпроса за прекарването на потребителите като цяло. Професионалистите от тази област са изправени пред смяна в метода, по който основават информация. Обратът в специалността им ще бъде централна тематика по време на конференцията Evolution of Technical Communication 2018, която ще се организира на 31 май и 1 юни в София.
За трендовете в сферата описа Анди Макдоналд – специалист с 30-годишен опит в областта на техническата документи и съосновател на Information 4.0 Consortium – организация, чиято цел е дефинирането на нови осведомителни концепции, структури, модели и процеси, свързани с Индустрия 4.0, изкуствен интелект и добавена действителност (augmented reality).
Етичните полезности би трябвало да бъдат заложени в самото начало на технологията, споделя Анди Макдоналд , специалист с 30-годишен опит в областта на техническата документи и съосновател на консорциума „ Информация 4.0 ”
Г-н Макдоналд, Вие сте съучредител на консорциума Information 4.0. Защо беше основана тази организация и каква е нейната цел?
Първоначалната ни мотивация за основаване на консорциума стъпваше на всичко, което се случва към Индустрия 4.0, за стимулиране на интелигентните фабрики. Забелязахме, че към момента няма ясна визия за осведомителния съставен елемент – доставката на наличие към промишлените роботи.
Втората ни мотивация е ролята на информацията във всички технологии, свързани с изкуствения разсъдък. Това, в което сме сигурни, е, че данните или информацията е нещото, което ще даде стойност на тези нови технологии.
По-голямата част от напъните сега са свързани с желанието да накараме тези технологии в действителност да работят. Информационният аспект съвсем не се преглежда. Затова една от главните цели на консорциума е взаимоотношението с хора и компании, създаващи сходни технологии, тъй че двата свята да се схващат взаимно и да работят дружно.
Наличието на елементарно налична информация в тези технологии може да изисква промени в метода, по който я сътворяваме и предоставяме. Една илюстрация е потреблението на информация в чатботовете, където информацията би трябвало да бъде „ молекулярна ” и да се вмества в диалог.
Консорциумът ще работи със експерти и снабдители на технологии, с цел да разбере какви промени би трябвало да се създадат в бъдещите техники и принадлежности за писане, с цел да се реализира това.
Много учени и общественици се тормозят, че технологиите скоро могат да се окажат отвън надзор. Споделяте ли техните опасения и смятате ли, че технологията може да остане хуманна единствено в синергия с информацията?
Един от проблемите, с които се занимаваме, е, че хората мъчно могат да разграничат рекламните послания от действителната обстановка, когато става дума за изкуствен интелект (ИИ) и обвързваните с него технологии. Интелигентността в ИИ към момента е доста надалеч и това, което в действителност виждаме сега, е потреблението на някои от обвързваните с него технологии, които ще допринесат евентуално за построяването на умна система – такива като обработката на натурален език (NLP), „ дълбокото ” знание, разпознаването, усъвършенстваната действителност. Във всички тези области ние към момента сме в пробната фаза. Не всички от тях имат ясна проекция като бизнес модел и напълно малко от тях се занимават с това по какъв начин да се сервира осведомителното наличие.
Не сме уверени, че самите технологии скоро ще се окажат отвън надзор. Никоя от тях няма способността да бъде изцяло самостоятелна във връзка с интелигентността. Извън надзор може да се окаже това, с което технологията борави – и софтуерните компании го употребяват в своя бизнес. Последните истории с Фейсбук го илюстрират. Етичните полезности би трябвало да бъдат заложени в самото начало. Лицевото различаване е разработка с голям капацитет, само че има и огромен риск от корист.
Хуманистичната част от етичното уравнение ще бъде информацията, основана в синергия, да. Една от неразучените технологии за информация е блокчейн, която може да помогне доста за валидността и прозрачността. Област, която виждаме, че се развива в този момент, е наклонността за мобилно, „ в придвижване ”, непрекъснато учене.
С възхода на изкуствения разсъдък по какъв начин се трансформират осведомителните потоци?
Да, целият поток от информация ще се промени, макар че да се каже по какъв начин тъкмо ще се промени е по-скоро в областта на прогнозите. Информацията ще бъде от ден на ден вграждана в технологиите и ще бъде употребена като „ сплав “ в реакциите, избрани от въпросните технологии. Така че това трансформира задачите понятия за публикациите, тематиките и документите, каквито ги виждаме. Някои данни ще бъдат генерирани от технологиите и ще се „ сглобяват ” с други източници „ в придвижване ”. Това извънредно наличие не постоянно ще бъде текст, може да е композиция от разнообразни форми на наличие. Обратната връзка ще се форсира и ще изисква реактивни системи. Ще господства динамичният аспект на информацията.
Има и прогнози, че доста от работните места ще бъдат изцяло автоматизирани и хората ще станат ненужни. Как това засята общността на техническите комуникатори?
Всъщност не знаем същинския резултат на технологиите върху работните места. Потенциалът на ИИ е да се понижат повтарящите се задания, тъй че виждаме блян към унищожаване на работните места в складовете, доставките, рутинните процедури в производството. Това е по-скоро автоматизация, в сравнение с изкуствен интелект. В този смисъл технологиите оказват помощ, а не заменят, въпреки че съчетаването на двете оказва влияние върху работните места. В международен мащаб ще има по-малко рутинна работа и повече квалифицирани работни места.
Вижте, изкуственият разсъдък не може да написа. Той не е изобретателен. Неговото потребление ще промени метода, по който ние би трябвало да пишем.
В общността на техническите комуникатори ще пишем от ден на ден и повече в интерес на интеграцията на системи, които обезпечават услуги посредством технологиите. Това ще отстрани бариерите сред маркетинга, документите и поддръжката, да вземем за пример. Техническата връзка от ден на ден ще се занимава с въпроса за прекарването на потребителите като цяло. Също по този начин ще отделяме повече време за ръководство, поправяне, тестване и противоположна връзка в действително време.
Каква е ролята на „ контекстуализацията ” в това?
Един от капацитетите на технологиите, свързани с ИИ, е даването на информация, която е все по-персонализирана. Основният принцип е, че колкото повече устройства знаят за мен – къде съм и какво върша, толкоз по-сложна е информацията, без значение дали става дума за връзка, основана от механически системи като финансовите. Контекстуализацията ще разчита на информацията, която предоставяме сами за себе си като консуматори, и на параметри, избрани от сензорни системи.
Интелигентните заводи и интелигентните градове ще разчитат в огромна степен на контекстуализацията, макар че за момента тя е единствено еднопосочна. Автономните коли към този момент употребяват контекстуализацията, въпреки да не го назовават тъкмо по този начин. Пътуването и реагирането на трафика и случаите са контекстуализиращ модел.
Но по какъв начин това трансформира работата на експертите по техническа връзка?
Информацията за подробните „ лични ” видове би трябвало да бъде събирана в придвижване. Освен евентуалното променяне на метода, по който сътворяваме информация, това изисква от нас и да търсим способи за основаване на метаданни, съвместими с подтекста. Това може да се направи вярно, единствено в случай че има признат световен модел.
Не е ли това в основата на така наречен чатботове?
Чатботовете и персоналните асистенти се въртят тъкмо към контекстуализацията. Това е нещо, с което не се оправят добре понастоящем, и е евентуалната причина да се провалят. Единственият метод да схванеш какво желае клиентът на един чатбот през днешния ден е да задаваш въпроси и да ги интерпретираш посредством NLP.
Това оказва помощ да се дефинира някакво неразбираемо желание, да вземем за пример пазаруване на продукти в търговски обект. Ако желаеме да сътворяваме подобаващи асистенти обаче контекстуализацията е извънредно значима. Тя ще помогне да се разбере по-добре потребителската среда: равнището на опит, професионалната област, позицията на работния поток и така нататък ще оказват помощ за даване на повече информация. Професионалистите от сферата на техническата връзка ще би трябвало да проектират наличието като матрица и да оказват помощ то да е откриваемо посредством схващане за това по какъв начин действа „ сглобяването ” на „ летлива ” информация от голям брой източници.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ