Планета 9 или мистериозна първична черна дупка?
Двама физици считат, че би трябвало да се ревизира дали има антична, първична черна дупка с размерите на грейпфрут, която се крие в Слънчевата система.
И този мъничък, тежък обект може в действителност да заеме мястото на теоретична планета, по този начин наречената Планета 9, за която някои откриватели считат, че може да въздейства гравитационно на други обекти в нашата Слънчева система.
Това значи ли, че в нашия ъгъл на космоса в действителност се крие черна дупка? Не безусловно, споделят откривателите. Но съгласно тях, събирането на причини за нейното битие си коства.
Далеч във външния завършек на Слънчевата система, минаващ към орбитата на Нептун, най-отдалечената известна планета, има група дребни обекти, които се държат необичайно. Тези „ транс-Нептунови обекти “ (TNOs) се групират по необикновени способи и са склонни да се въртят към оси, които сочат към една необятна част от небето, надалеч от по-големите известни планети. Също по този начин, TNOs имат орбита в друга низина от осемте известни планети. Това допуска, че нещо друго ги притегля със своята гравитация.
Някои астрономи проучват този чудноват модел, вършат някои калкулации и стигат до извода, че би трябвало да има друга планета, една, която е с 10 до 20 пъти по-голяма маса от тази на Земята и която има орбита, която я води доста надалеч от Слънцето. Това е причудлива доктрина, която нормално се назовава „ Планета 9 “, само че доста астрономи я одобряват съществено. Ловът на Планета 9 продължава от години, като астрономите употребяват образна светлина и инфрачервени телескопи, с цел да сканират най-отдалечените елементи на Слънчевата система.
„ Нещото, което разбрахме е, че гравитацията е значимото в тази ситуация “, споделя Якуб Шолц, физик от университета в Дърам, Англия и един от двамата астрономи, стоящи зад концепцията. „ Не е належащо безусловно да бъде планета. Най- рационалното пояснение е, че това е планета. Но като теоретични физици ние знаем, че космологията в ранната Вселена може доста елементарно да вкара редица доста забавни нови теоретични тела – едно от които … е черна дупка “.
Обикновено, когато приказваме за черни дупки, имаме поради големи обекти, формирани, когато великански звезди се срутват трансформирайки своите маси в безпределно плътни обекти, от които никоя светлина не може да избяга. Но някои космолози считат, че в първите моменти на Вселената, когато всичко е било горещо и компактно и се разпръсква надалеч поради Големия гърмеж, а звездите още не са се образували, към този момент са се появили черните дупки.
Тези първоначални призраци от основаването на Вселената се образуват, когато късчета от тази ранна материя са смачкани дружно по този начин компактно, че се кондензират в сингулярност – точка, в която дадена функционалност приема безкрайна стойност, изключително в пространство-времето, когато материята е безпределно плътна, както в центъра на черна дупка.
„ Тази част от Вселената става толкоз плътна, че просто се трансформира в черна дупка “, споделя Шолц пред Live Science.
Тези черни дупки биха били по-малки от звездните черни дупки, формирани от срутващи се солидни звезди, изяснява Джеймс Ънуин, физик от Чикагския университет и съавтор на публикацията. И съгласно някои модели те биха били доста по-тежки от Земята.
„ Черната дупка с тази маса не наподобява на нищо друго “, сподели Ънуин. „ Нейният небосвод би бил мъничък – в случай че има размера на грейпфрут, би била с пет пъти по-голяма маса от тази на Земята, в случай че е с размера на топка за боулинг – 10 пъти по-голяма от земната маса. Но гравитацията е значимото. Ако такава черна дупка откри път в нашата Слънчева система, тя би имала орбита към Слънцето, както планета и би притегляла планети и метеорити джуджета, тъкмо както теоретичната Планета 9. Няма да има метод да се разграничат резултатите на гравитацията на една планета от тези на изначална черна дупка със същата маса.
Същите модели, които създават първоначални черни дупки, сподели Ънуин, оферират най-хубавото пояснение за това по какъв начин механизмът на Хигс (за който се счита, че вменява маса върху всички частици) и друга съществена физика са се появили във Вселената. Затова има основателна причина да мислим, че тези неща съществуват, без значение дали в миналото са се озовали в нашата слънчева система или друга звездна система. Но никой в никакъв случай не ги е разкрил. Въпреки това има някои скорошни доказателства, които допускат, че те в действителност могат да съществуват.
„ Смятам, че това е много непознато в общността “, споделя Ънуин, „ и ние в действителност се опитваме да притеглим по-широко внимание към тази доктрина. “
Има опит, наименуван Оптичен гравитационен опит за легиране (OGLE) в Полша. Той сканира небето за доказателства за гравитационно „ микросензиране “, места в космоса, където планетата или някой различен обект пораждащ гравитация, е огънал пътя на светлинен лъч, пътуващ към Земята. В случаите на звездите, изследвани от OGLE, това прегъване на светлината просто наподобява като искра на звездата за момент.
Но OGLE оповестиха за нещо необичайно. Шест пъти са видяни доста къси проблясъци, което подсказва за доста бързо движещи се обекти, имащи сред 0,5 земни маси и 20 земни маси. Не по този начин наподобяват планетите следени от OGLE, споделя Ънуин, и има основателна причина да се подозира, че шестте обекта „ хванати “ при опита може да са първоначални черни дупки. (Друга опция е доста бързо движещите се „ свободно плаващи планети “ да се движат към външни звездни системи, само че актуалните планетарни модели не биха планували, че има доста такива планети във Вселената).
„ Ако тези шест обекта са дребни, първоначални черни дупки “, споделя Шолц, „ тогава това значи, че такива черни дупки не са такава необичайност във Вселената. Не бихте очаквали обаче, те да се появят във всяка звездна система “, споделя той. „ Повечето биха плавали свободно из космоса. Но не би било извънредно шокиращо, в случай че системата ни извади шанс и ги има “. „ Тези две неща сочат идентичен диапазон на маси “, споделя Ънуин. „ Това е нещото, което доста ни развълнува. “
„ Липсващата планета е някъде сред може би пет и 20 земни маси и доказателствата на OGLE сочат някъде сред 0,5 и 20 земни маси. Така че това е забавно съвпадане. “
Ако аномалията на TNO в действителност се окаже черна дупка, споделя Унвин, това ще потвърди съществуването на изначални черни дупки и ще понижи диапазона от маси за тях, който би обяснил по кое време тъкмо в историята на Вселената са се образували.
