Двама братя в търсене на щастието ♥ Лев ТОЛСТОЙ
Двама братя тръгнали да пътешествуват дружно. На пладнина легнали в гората да си починат. Когато се събудили, видели, че край тях има камък и че на камъка нещо е написано. Започнали да разчитат написаното и прочели:
„ Който откри този камък, дано върви право през гората, към изгрев слънце. В гората тече река: дано преплува тази река и излезе на другата страна. Ще види мечка с мечета: да вземе мечетата от мечката и да бяга, без да се обръща обратно, право към планината. На върха ще види къща и в тази къща ще откри щастието. “
Братята прочели написаното и по-малкият споделил:
– Хайде да тръгнем дружно. Може би ще преплуваме реката, ще отнесем мечетата до къщата и дружно ще намерим щастието.
Тогава огромният брат споделил:
– Аз няма да ида в гората да диря мечетата, а и тебе не те поучавам да вървиш. Първо, никой не знае дали това, което е написано на камъка, е истина; може би всичко е написано на смешка. А може ние да не сме го разчели правилно. Второ, даже и да е истина написаното, ще тръгнем из гората, ще настъпи нощта, ние няма да намерим реката и ще се изгубим. А и да намерим реката, по какъв начин ще я преплуваме? Може да е бърза и необятна. Трето, и да преплуваме реката, белким е лесна работа да вземем мечетата от мечката – тя ще ни нападне и ние вместо да намерим щастието, ще загинем мърцина. Четвърто, даже и да успеем да грабнем мечетата, няма да можем да дотичаме без отмора до върха. И най- значимото, не е казано какво благополучие ще намерим в тази къща. Може би там ни чака такова благополучие, каквото напълно не ни е нужно.
А дребният споделил:
– Според мене не е по този начин. Не току-така са написали това на камъка. И всичко е написано ясно. Първо, нищо няма да загубим, в случай че се опитаме. Второ, в случай че ние не идем, някой различен ще прочете написаното на камъка и ще откри щастието, а ние ще останем с празни ръце. Трето, в случай че не се потрудиш и не поработиш, нищо няма да те зарадва на тоя свят. Четвърто, не желая да си намерения някой, че съм се уплашил от нещо.
Тогава огромният рекъл:
– И пословицата споделя: „ Който търси огромно благополучие, губи и дребното “; още и това: „ Не оставяй питомното, с цел да гониш дивото “.
А дребният споделил:
– Аз пък съм чувал: „ Който се бои от вълци, в гора да не върви “. И още: „ Под затънал камък вода няма да потече “. Според мене би трябвало да идем.
Малкият брат тръгнал, а огромният останал.
Щом навлязъл в гората, дребният брат се натъкнал на реката, преплувал я и още там, на брега, видял мечката. Тя спяла. Той сграбчил мечетата и хукнал нагоре, без да се обръща обратно. Още щом стигнал до върха, отсреща му наизлезли хора, докарали му колесница, отвели го в града и го създали цар.
Той царувал пет години. На шестата година му оповестил война различен цар, по-силен от него; превзел града, а него изгонил. Тогава дребният брат отново тръгнал да странствува и отишъл при огромния брат.
Големият брат си живеел в село ни богато, ни оскъдно. Братята се зарадвали един на различен и почнали да си описват кой по какъв начин е живял.
Големият брат споделил:
– Ето, аз излязох прав: през всичкото време си живях спокойно и добре, а ти си бил цар, само че по тази причина пък и доста си патил.
А дребният рекъл:
– Аз не скърбя, че тогава се изкачих през гората на върха на планината. Макар че в този момент съм зле, въпреки всичко има с какво да се помни животът ми, а тебе няма с какво да те помнят.
От: „ Книга за децата “, Лев Толстой, изд. Отечество, София, 1978 година
Илюстрация към приказката: labirint.ru
