Бивш шеф на Института по психология към МВР: Плащаме с трупове и кръв, че години наред герои ни бяха мутрите
Два случая на принуждение шокираха обществото в два поредни дни. Две нотариуски, майка и щерка, бяха пребити, а ден по-късно журналистът от Българска национална телевизия Иво Никодимов също стана жертва на двама младежи побойници. Защо следим такава експанзия, разяснява пред " Стандарт " Росен Йорданов, някогашен началник на Института по логика на психиката към Министерство на вътрешните работи, специалист по организационна и бизнес логика на психиката. - Г-н Йорданов, надали има някаква цикличност на деянията на принуждение, само че последните няколко случаи разбуниха обществото и ускориха апелите за повече ред и сигурност. Вашият коментар?
- Няма цикличност. Ако гледаме като безспорни стойности броя на сходни случаи, няма да има необикновен обезпокоителен пик. Проблемът не е в това какъв брой са случаите като численост. Става въпрос за набези против хора, които имат сериозна социална позиция, която допуска самостоятелност и на които би трябвало да се доверяваме.
Асоциацията за специалности като нотариус и публицист е, че те би трябвало да бъдат неприкосновени. А в тази ситуация бяха нападнати по хулигански метод, което е общото сред двата случая. Проблемът е, че това са хулигански прояви, които следим от доста време насам. Реално видяно, сега берем горчивите плодове на години образование в неприятния образец на на поколението на 50-годишните.
Става дума за един нрав, в който като цяло героите не са служителите на реда, а мутрите.
Иначе последните случаи на експанзия са жалки сходства на познатите ни от 90-те години мутренски прояви, които стряскат с безочливост, безпардонност и неналичието на каквато и да е смислена мотивация. Насилието в никакъв случай не е целесъобразно, само че хората имат разбирането, че от време на време зад аргументите за такава кавга може да се търси някаква логичност на отмъщение или възмездие. Сега обаче става дума за чисто принуждение, демонстрация на ценностната рецесия, в която се намираме като общество.
И всичко това се случва на фона на изцяло дезорганизирано Министерство на вътрешните работи, в което битуват младите пенсионери и хибридните служители на реда, тези, които взимат и пенсии, и заплати.
За страдание започнаха да преобладават хора, които от дълго време назовавам " оцеляващи ". Моралът на днешния служител на реда, за жалост, е доста надалеч от визията за покровител и за човек, който би трябвало да овладява насилието. Самото общество също е доста фрагментирано. В главите на едни хора битуват носталгичните и подправени илюзии по времето на сатрапа бай Тошо. Други лелеят за мощната ръка на Путин, на трети в главата са ченгетата в Чикаго, които хващат нарушителите за 24 часа. Малко са, само че популярност Богу ги има, хората, които схващат какъв брой е мъчно да бъдеш рационален и логичен в едни такива зверски показа за ред и сигурност.
Преди седмица излезе отчет на Института за пазарна стопанска система, който демонстрира, че харчим едни големи пари за сигурност, само че не получаваме първокласен артикул. С оставката на районния прокурор на София Петър Белчев някой най-сетне се почувства виновен за жестокото ликвидиране на студентката Виола. При нейния случай става дума за същото принуждение, въпреки не на улицата, а в дома. Страшното е, че не приказваме за битова престъпност, а за принуждение, което става норма. А когато обществото стане толерантно към такова принуждение, към простащината, към хулиганството, значи към този момент сме примитивно общество.
- Има обаче и мнения на злобари, които споделят, че жертвите най-вероятно са си го изпросили?
- Това не е нищо друго, с изключение на психически механизъм за отбрана. Това е магическо мислене - на тях може да им се случи, но на мен - не, тъй като, аз съм със склонена главица. Напротив, тъкмо противоположното е - изпод наднича страхът. Хората ги е боязън, тъй като има извънредно доста младежи до 30 години, които вместо да са поколението, което гради, съзидава и е възпитано в някакви естествени европейски полезности - да потърсиш институциите, органите на реда, да окажеш помощ с информация и да се въдвори някаква правдивост, минават към непосредствено принуждение. Няма я тази вербална фаза, която удържа насилието.
- Какво разколебава вярата на обществото в институциите?
- Ние страдаме от фрагментация на полезностите, от скъсване на духовните връзки сред поколенията, няма заварка, която да дефинира общи морални и стопански цели. Това е общество, което травматически се пробва да се измъкне от рецесията.
- Как работи механизмът на рецесиите?
- Кризата на обособен човек или общество е опция. Или можем да минем на по-високо равнище - влизането ни в Европа и естествения свят, или да се върнем към остаряло равнище на действие и да деградираме. В момента страната не може да откри средства и способи да направи заварките и връзките в обществото. То е стратифицирано по едни механизми - непотизъм, шуробаджанащина, при които няма справедливи правила. Този нрав и отношение към страната го имаме като архаично очакване властта да се погрижи за всичко.
Това значи да изискваш и да натискаш всички държавни органи да се държат по друг метод, тъй като към момента чиновникът мисли с понятия отпреди 25 години. Това, което не се случи, е че в институциите витае една атмосфера на хепи соц, това е преобладаващото мислене. От друга страна, жителите нямат социална отговорност да притискат служителя на реда, прокурора, чиновника. България е разпиляна на групи, няма ценностна конструкция. И в това се прокрадват такива зверски, дебелашки прояви. Имаше антропологическо проучване в Африка - общество на ловци, които остават без занаят след война сред две страни. Най-бруталната деградация на общество, което е описвано - децата стартират да провеждат не другарски групи, а групи за оцеляване. На моменти обществото ни стартира да замязва на този разказан антропологически случай.
- Значи сега сме се разделили на групи за оцеляване?
- Да. Дали тези групи са на шуробаджанашки или на различен стопански принцип, е без значение. Това основава изискванията да се намества безредието и тези младежи да не могат да бъдат възпитани в това да съзиждат.
- Доколко анонимната експанзия дава визията на тези младежи, че са осъществени в някаква дребна група?
- Когато имаш стратифицирано общество, другите прослойки знаят какви са опциите им, вероятностите и хоризонтите. Те знаят какви са относителните правила и по какъв начин човек може да се разпознава и с какво - кое ще му донесе авторитет, триумф и самочувствие. В общества, като нашето, което играе по скрити правила, се получава по този начин, че единствената идентификация е примитивната и обвързвана с физическото предимство. Младите хора в никакъв случай няма да престанат да бъдат нападателни, само че там тази експанзия се канализира - стават спортисти, бойци, служители на реда. Докато в неорганизираните общества тази експанзия се демонстрира в улични хулигански дейности. Защото общественото предимство може да се реализира посредством физическо предимство, което е законът на джунглата. Това е ненормалното у нас. И по тази причина се сблъскваме с обърканите младежи, които са проекция на обърканите татковци и майки, които бяха на по 20 години, когато ги свариха измененията. Те оцеляваха на правилото на пробите и грешките и не можаха да предадат нищо свястно на младите.
- Няма цикличност. Ако гледаме като безспорни стойности броя на сходни случаи, няма да има необикновен обезпокоителен пик. Проблемът не е в това какъв брой са случаите като численост. Става въпрос за набези против хора, които имат сериозна социална позиция, която допуска самостоятелност и на които би трябвало да се доверяваме.
Асоциацията за специалности като нотариус и публицист е, че те би трябвало да бъдат неприкосновени. А в тази ситуация бяха нападнати по хулигански метод, което е общото сред двата случая. Проблемът е, че това са хулигански прояви, които следим от доста време насам. Реално видяно, сега берем горчивите плодове на години образование в неприятния образец на на поколението на 50-годишните.
Става дума за един нрав, в който като цяло героите не са служителите на реда, а мутрите.
Иначе последните случаи на експанзия са жалки сходства на познатите ни от 90-те години мутренски прояви, които стряскат с безочливост, безпардонност и неналичието на каквато и да е смислена мотивация. Насилието в никакъв случай не е целесъобразно, само че хората имат разбирането, че от време на време зад аргументите за такава кавга може да се търси някаква логичност на отмъщение или възмездие. Сега обаче става дума за чисто принуждение, демонстрация на ценностната рецесия, в която се намираме като общество.
И всичко това се случва на фона на изцяло дезорганизирано Министерство на вътрешните работи, в което битуват младите пенсионери и хибридните служители на реда, тези, които взимат и пенсии, и заплати.
За страдание започнаха да преобладават хора, които от дълго време назовавам " оцеляващи ". Моралът на днешния служител на реда, за жалост, е доста надалеч от визията за покровител и за човек, който би трябвало да овладява насилието. Самото общество също е доста фрагментирано. В главите на едни хора битуват носталгичните и подправени илюзии по времето на сатрапа бай Тошо. Други лелеят за мощната ръка на Путин, на трети в главата са ченгетата в Чикаго, които хващат нарушителите за 24 часа. Малко са, само че популярност Богу ги има, хората, които схващат какъв брой е мъчно да бъдеш рационален и логичен в едни такива зверски показа за ред и сигурност.
Преди седмица излезе отчет на Института за пазарна стопанска система, който демонстрира, че харчим едни големи пари за сигурност, само че не получаваме първокласен артикул. С оставката на районния прокурор на София Петър Белчев някой най-сетне се почувства виновен за жестокото ликвидиране на студентката Виола. При нейния случай става дума за същото принуждение, въпреки не на улицата, а в дома. Страшното е, че не приказваме за битова престъпност, а за принуждение, което става норма. А когато обществото стане толерантно към такова принуждение, към простащината, към хулиганството, значи към този момент сме примитивно общество.
- Има обаче и мнения на злобари, които споделят, че жертвите най-вероятно са си го изпросили?
- Това не е нищо друго, с изключение на психически механизъм за отбрана. Това е магическо мислене - на тях може да им се случи, но на мен - не, тъй като, аз съм със склонена главица. Напротив, тъкмо противоположното е - изпод наднича страхът. Хората ги е боязън, тъй като има извънредно доста младежи до 30 години, които вместо да са поколението, което гради, съзидава и е възпитано в някакви естествени европейски полезности - да потърсиш институциите, органите на реда, да окажеш помощ с информация и да се въдвори някаква правдивост, минават към непосредствено принуждение. Няма я тази вербална фаза, която удържа насилието.
- Какво разколебава вярата на обществото в институциите?
- Ние страдаме от фрагментация на полезностите, от скъсване на духовните връзки сред поколенията, няма заварка, която да дефинира общи морални и стопански цели. Това е общество, което травматически се пробва да се измъкне от рецесията.
- Как работи механизмът на рецесиите?
- Кризата на обособен човек или общество е опция. Или можем да минем на по-високо равнище - влизането ни в Европа и естествения свят, или да се върнем към остаряло равнище на действие и да деградираме. В момента страната не може да откри средства и способи да направи заварките и връзките в обществото. То е стратифицирано по едни механизми - непотизъм, шуробаджанащина, при които няма справедливи правила. Този нрав и отношение към страната го имаме като архаично очакване властта да се погрижи за всичко.
Това значи да изискваш и да натискаш всички държавни органи да се държат по друг метод, тъй като към момента чиновникът мисли с понятия отпреди 25 години. Това, което не се случи, е че в институциите витае една атмосфера на хепи соц, това е преобладаващото мислене. От друга страна, жителите нямат социална отговорност да притискат служителя на реда, прокурора, чиновника. България е разпиляна на групи, няма ценностна конструкция. И в това се прокрадват такива зверски, дебелашки прояви. Имаше антропологическо проучване в Африка - общество на ловци, които остават без занаят след война сред две страни. Най-бруталната деградация на общество, което е описвано - децата стартират да провеждат не другарски групи, а групи за оцеляване. На моменти обществото ни стартира да замязва на този разказан антропологически случай.
- Значи сега сме се разделили на групи за оцеляване?
- Да. Дали тези групи са на шуробаджанашки или на различен стопански принцип, е без значение. Това основава изискванията да се намества безредието и тези младежи да не могат да бъдат възпитани в това да съзиждат.
- Доколко анонимната експанзия дава визията на тези младежи, че са осъществени в някаква дребна група?
- Когато имаш стратифицирано общество, другите прослойки знаят какви са опциите им, вероятностите и хоризонтите. Те знаят какви са относителните правила и по какъв начин човек може да се разпознава и с какво - кое ще му донесе авторитет, триумф и самочувствие. В общества, като нашето, което играе по скрити правила, се получава по този начин, че единствената идентификация е примитивната и обвързвана с физическото предимство. Младите хора в никакъв случай няма да престанат да бъдат нападателни, само че там тази експанзия се канализира - стават спортисти, бойци, служители на реда. Докато в неорганизираните общества тази експанзия се демонстрира в улични хулигански дейности. Защото общественото предимство може да се реализира посредством физическо предимство, което е законът на джунглата. Това е ненормалното у нас. И по тази причина се сблъскваме с обърканите младежи, които са проекция на обърканите татковци и майки, които бяха на по 20 години, когато ги свариха измененията. Те оцеляваха на правилото на пробите и грешките и не можаха да предадат нищо свястно на младите.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ