ДПС с Доган и Пеевски ще крепят България от правилната страна на геополитическата картия. Каква ирония!
Два дни преди датата 10 ноември се разсънваме с новината, че Ахмед Доган се връща. Всъщност той в никакъв случай не си е тръгвал. Той е постоянно “тук ” и иронично ни припомня, че 10 ноември е просто 314-ят ден в годината.
Една символна дата
В формалната историография обаче 10 ноември е символна дата за България, “гранична ” по някакъв метод. На този ден през 1989 година пада Тодор Живков. Предния ден пада Берлинската стена. Две рухвания, които трансформираха битността в социалистическото общежитие. Не незабавно, естествено, само че жителите потеглиха постепенно отвън блатото.
Българският Десети ноември има доста татковци. Има и доста мащехи. За наследеното блудничество години наред се водеха разногласия. Тези разногласия не вълнуват децата. Опитите за ретроспекция и разбор на предишното срещат: “Не ни занимавайте, тогава сме били в началното училище… ”. Извадена от историята, “датата ” въпреки всичко служи за някакъв маркер: има смисъл да се отблъснем от него и да погледнем обратно в опит за равносметка, да демаскираме играчите и да се опитаме да продължим, без да объркаме посоката.
Днес е 34-ят сезон в сериала на българския постсоц преход
На Десети ноември 1989 Ахмед Доган е на 35, в 65-а публика на Софийския университет се появява като “Меди ” и към момента с ореола на човек, лежал в Пазарджишкия затвор в килия за смъртници. Когато месец и половина по-късно стана основател и ръководител на Движението за права и свободи, малко от хората бяха осведомени с агентурната му активност към Държавна сигурност и с агентурния му псевдоним “Сава ”.
През всичките 33 сезона на българския преход точно той чертаеше пунктираната линия на несигурно равновесие, към която се подреждаха констелациите на сменящите се политически елити. Арогантно и ефикасно. Докато пишех този текст, се пробвах да събера обстоятелствата за намесата на водача на Движение за права и свободи в реконструкциите на обществото. Започнах да сърфирам в интернет и си дадох сметка, че ще изгубя и себе си, и читателите, в случай че потъна в листата на политическите ходове и социално-инженерните извършения на Ахмед Доган. А тези, които през 1989 година са били в началното учебно заведение, ще се отегчат и ще спрат дотук.
Ролята на Пеевски и глобите по „ Магнитски “
Прескачам комплицираната геометрия на формированието Движение за права и свободи – “бацилът, който, където влезе, не излиза ”, с цел да стигна до Делян Пеевски – привилегированото протеже на водача му Ахмед Доган. Най-богатият български народен представител беше глобен по световния закон „ Магнитски “. Със лични наказания против него при започване на годината се причисли и Англия. Не бива да забравяме този факт, тъй като глобите са индикация за систематичен проблем в България, който българските институции нямат волята да решат. Освен всичко останало, и тъй като въздействието на глобените в тях не е пренебрежимо малко.
Според Движение за права и свободи – “детето Пеевски ” е почтено. Той е набеден и цялата мощност на партията и на нейния наставник са ориентирани против изчистване на името му. Но освен. С новата роля на Делян Пеевски явно се цели нова порция власт, която в моментната неуверена и нестабилна политическа настройка се трансформира във значим актив при взимането на значими решения. Движение за права и свободи се завръща като балансьор на ръководството – обичаната роля на Доган.
През 1989 година Делян Пеевски е осемгодишен. 34 години по-късно най-вероятно ще стане ръководител на Движение за права и свободи. Това би било невиждано решение за етническия състав на неговите гласоподаватели. Но пренебрегвайки традицията, Доган залага на по-важни стратегически цели: На Делян Пеевски – една фигура с огромна икономическа власт – е предоставено да скрие някои съмнителни структури и дълбоките стопански зависимости на хора, домогнали се до управителни позиции. Олигархът към този момент упражнява съществено политическо въздействие: той беше позволен да дефинира дневния ред на страната и даже да слага ултиматум за гласуването на локалните избори.
Каква е заплахата
Има ли смисъл да си задаваме въпроса: Не е ли застрашена самата тъкан на “политическото ” от неговата огромна обществена интензивност?
От позиция на евроатлантическата принадлежност на страната обаче, другояче казано – от позиция на външнополитическия имидж на Движение за права и свободи, тази обществена интензивност цели да внуши на санкциониращите институции, че точно глобеният от тях персонаж ще подсигурява партията-балансьор да крепи България от вярната страна на геополитическата карта.
Каква подигравка!
Коментарът е оповестен в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Една символна дата
В формалната историография обаче 10 ноември е символна дата за България, “гранична ” по някакъв метод. На този ден през 1989 година пада Тодор Живков. Предния ден пада Берлинската стена. Две рухвания, които трансформираха битността в социалистическото общежитие. Не незабавно, естествено, само че жителите потеглиха постепенно отвън блатото.
Българският Десети ноември има доста татковци. Има и доста мащехи. За наследеното блудничество години наред се водеха разногласия. Тези разногласия не вълнуват децата. Опитите за ретроспекция и разбор на предишното срещат: “Не ни занимавайте, тогава сме били в началното училище… ”. Извадена от историята, “датата ” въпреки всичко служи за някакъв маркер: има смисъл да се отблъснем от него и да погледнем обратно в опит за равносметка, да демаскираме играчите и да се опитаме да продължим, без да объркаме посоката.
Днес е 34-ят сезон в сериала на българския постсоц преход
На Десети ноември 1989 Ахмед Доган е на 35, в 65-а публика на Софийския университет се появява като “Меди ” и към момента с ореола на човек, лежал в Пазарджишкия затвор в килия за смъртници. Когато месец и половина по-късно стана основател и ръководител на Движението за права и свободи, малко от хората бяха осведомени с агентурната му активност към Държавна сигурност и с агентурния му псевдоним “Сава ”.
През всичките 33 сезона на българския преход точно той чертаеше пунктираната линия на несигурно равновесие, към която се подреждаха констелациите на сменящите се политически елити. Арогантно и ефикасно. Докато пишех този текст, се пробвах да събера обстоятелствата за намесата на водача на Движение за права и свободи в реконструкциите на обществото. Започнах да сърфирам в интернет и си дадох сметка, че ще изгубя и себе си, и читателите, в случай че потъна в листата на политическите ходове и социално-инженерните извършения на Ахмед Доган. А тези, които през 1989 година са били в началното учебно заведение, ще се отегчат и ще спрат дотук.
Ролята на Пеевски и глобите по „ Магнитски “
Прескачам комплицираната геометрия на формированието Движение за права и свободи – “бацилът, който, където влезе, не излиза ”, с цел да стигна до Делян Пеевски – привилегированото протеже на водача му Ахмед Доган. Най-богатият български народен представител беше глобен по световния закон „ Магнитски “. Със лични наказания против него при започване на годината се причисли и Англия. Не бива да забравяме този факт, тъй като глобите са индикация за систематичен проблем в България, който българските институции нямат волята да решат. Освен всичко останало, и тъй като въздействието на глобените в тях не е пренебрежимо малко.
Според Движение за права и свободи – “детето Пеевски ” е почтено. Той е набеден и цялата мощност на партията и на нейния наставник са ориентирани против изчистване на името му. Но освен. С новата роля на Делян Пеевски явно се цели нова порция власт, която в моментната неуверена и нестабилна политическа настройка се трансформира във значим актив при взимането на значими решения. Движение за права и свободи се завръща като балансьор на ръководството – обичаната роля на Доган.
През 1989 година Делян Пеевски е осемгодишен. 34 години по-късно най-вероятно ще стане ръководител на Движение за права и свободи. Това би било невиждано решение за етническия състав на неговите гласоподаватели. Но пренебрегвайки традицията, Доган залага на по-важни стратегически цели: На Делян Пеевски – една фигура с огромна икономическа власт – е предоставено да скрие някои съмнителни структури и дълбоките стопански зависимости на хора, домогнали се до управителни позиции. Олигархът към този момент упражнява съществено политическо въздействие: той беше позволен да дефинира дневния ред на страната и даже да слага ултиматум за гласуването на локалните избори.
Каква е заплахата
Има ли смисъл да си задаваме въпроса: Не е ли застрашена самата тъкан на “политическото ” от неговата огромна обществена интензивност?
От позиция на евроатлантическата принадлежност на страната обаче, другояче казано – от позиция на външнополитическия имидж на Движение за права и свободи, тази обществена интензивност цели да внуши на санкциониращите институции, че точно глобеният от тях персонаж ще подсигурява партията-балансьор да крепи България от вярната страна на геополитическата карта.
Каква подигравка!
Коментарът е оповестен в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ