Проф. Детрез: Македонците прекаляват. Но и българите пресилват.
Дъждовни води: Проф. Детрез, преди време написахте една книга за възникването на културните идентичности на Балканите. В друга Ваша книга, озаглавена " Не търсят гърци, а ромеи да бъдат. Православната културна общественост в Османската империя, ХV – ХІХ в. ", Вие най-общо казано пишете, че докъм края на 18 век хората в тези райони се разпознават на първо място като християни. Кога и по какъв начин пораждат българската и македонската културни идентичности и самоосъзнаването като народи?
Раймонд Детрез: Изворите демонстрират, че в преднационалната ера, преди да зародят национални идеологии, народи и национални страни към края на XVIII доникъде на XIX век хората осъзнават, че принадлежат към избран етнос, само че това схващане не поражда същите усеща на обвързаност и преданост както през днешния ден. Хората в преднационалната ера се разпознават с религиозна общественост и изпитват усеща на честност и жертвоготовност таман към нея. Няма извори от този интервал, в които се споделя за някого, починал за българската си националност, само че за вярата има мъченици. Запитани от задгранични пътешественици кои или какви са, хората по предписание дават отговор " християни ". Трудно е да се разбере какво тъкмо значи " етническа еднаквост " (думата още не е съществувала) за наричащ себе си " българин " през XVIII век, да не приказваме за по-ранни интервали. Тъй че когато приказваме за възникването на българска и македонска национална еднаквост, би трябвало да имаме поради, че нито едната, нито другата имат дълбоки корени в предишното. Предците на актуалните българи и македонци се считат на първо място за християни, тяхната еднаквост не се разграничава значително от тази на православните гърци, албанци и други - с изключение на посредством езика, и то най-вече на простонародно, разговорно равнище, тъй като техните интелектуални елити употребяват преобладаващо гръцки език. Съвременните балкански народи пораждат през XIX век в следствие не на някакво " узряване ", а на интернационалните политически, стопански и културни развития, на външни намеси и прочие При това тези едвам различими етноси безусловно „ откриват” или " изобретяват " себе се (главно благодарение на задгранични учени и агенти) и си конструират национални идентичности, които би трябвало да се разграничават колкото може повече от тези на съседите.
Образуването на българската нация, съгласно " очевидци " като Априлов, Раковски, Балабанов и други, стартира през 30-те години на XIX век. За първите прояви на нещо като македонска национална идеология ни осведоми Петко Славейков в една публикация във в. " Македония " от 1871 година. Към края на XIX век и други създатели като Георги Пулевски и Кръсте Мисирков настояват, че има македонски народ и език. " Македонистите " се стараят да построяват една македонска национална общественост, като изключително натъртват на тези черти, по които македонците най-ярко се разграничават от тези, с които в действителност най-вече имат общо - българите. Но построяването на македонска нация приключва чак след Втората международна война, когато македонските националисти към този момент разполагат с нужни за това средства, които единствено една лична страна може да дава: учебни заведения, медии, полиция, войска и учени, които сформират народен литературен език и публична версия на националната история.
Дъждовни води: Вие владеете и български, и македонски. Какво мислите за произхода им и за тяхната взаимосвързаност? А тъй като говорите и сръбски: какви са сръбските въздействия в македонския?
Раймонд Детрез: Няма спор, че славянските диалекти, които се приказват в България и в Македония - включвам тук също по този начин гръцка Македония и гръцка Тракия, принадлежат към еднакъв езиков континуум. Към него се причисляват и някои диалекти в Нишко и в Косово. Във всички тези диалекти намираме някои общи граматически особености като загубата на падежни форми, задпоставен определителен член, формиране на бъдеще време с парченце, липса на инфинитив и многочислени други, които отсъстват от западно-южнославянските или сърбо-хърватските диалекти в Хърватия, Босна и Сърбия. Тези граматически особености се назовават " балканизми ", тъй като се срещат и в други балкански езици като албанския и румънския. В предишното източно-южнославянските диалекти, в които се срещат тези балканизми, нормално са наричани " български ", въпреки че някои езиковеди за диалектите в Македония употребяват и термини като " македоно-български " или " македонски ". След основаването на югославската Република Македония обаче обозначаването на славянските диалекти в Македония като " български” към този момент се счита за несъответстващо. Затова още по Титово време югославски езиковеди предлагаха чудовищния, само че безпристрастен термин " централно-южнославянски ". По същата причина някои езиковеди избират да употребяват неутралния термин " балканославянски " за обозначаване на балканизираните славянски диалекти в България, Македония, Сърбия и Косово, заобикаляйки по този метод неприемливото за небългарските им представители окачествяване на тези диалекти като български. От напълно друго естество е фактът, че въз основа на еднакъв континуум на диалекти могат да зародят два или повече национални книжовни езика. Именно това стана в някогашна Югославия.
Раймонд Детрез: Изворите демонстрират, че в преднационалната ера, преди да зародят национални идеологии, народи и национални страни към края на XVIII доникъде на XIX век хората осъзнават, че принадлежат към избран етнос, само че това схващане не поражда същите усеща на обвързаност и преданост както през днешния ден. Хората в преднационалната ера се разпознават с религиозна общественост и изпитват усеща на честност и жертвоготовност таман към нея. Няма извори от този интервал, в които се споделя за някого, починал за българската си националност, само че за вярата има мъченици. Запитани от задгранични пътешественици кои или какви са, хората по предписание дават отговор " християни ". Трудно е да се разбере какво тъкмо значи " етническа еднаквост " (думата още не е съществувала) за наричащ себе си " българин " през XVIII век, да не приказваме за по-ранни интервали. Тъй че когато приказваме за възникването на българска и македонска национална еднаквост, би трябвало да имаме поради, че нито едната, нито другата имат дълбоки корени в предишното. Предците на актуалните българи и македонци се считат на първо място за християни, тяхната еднаквост не се разграничава значително от тази на православните гърци, албанци и други - с изключение на посредством езика, и то най-вече на простонародно, разговорно равнище, тъй като техните интелектуални елити употребяват преобладаващо гръцки език. Съвременните балкански народи пораждат през XIX век в следствие не на някакво " узряване ", а на интернационалните политически, стопански и културни развития, на външни намеси и прочие При това тези едвам различими етноси безусловно „ откриват” или " изобретяват " себе се (главно благодарение на задгранични учени и агенти) и си конструират национални идентичности, които би трябвало да се разграничават колкото може повече от тези на съседите.
Образуването на българската нация, съгласно " очевидци " като Априлов, Раковски, Балабанов и други, стартира през 30-те години на XIX век. За първите прояви на нещо като македонска национална идеология ни осведоми Петко Славейков в една публикация във в. " Македония " от 1871 година. Към края на XIX век и други създатели като Георги Пулевски и Кръсте Мисирков настояват, че има македонски народ и език. " Македонистите " се стараят да построяват една македонска национална общественост, като изключително натъртват на тези черти, по които македонците най-ярко се разграничават от тези, с които в действителност най-вече имат общо - българите. Но построяването на македонска нация приключва чак след Втората международна война, когато македонските националисти към този момент разполагат с нужни за това средства, които единствено една лична страна може да дава: учебни заведения, медии, полиция, войска и учени, които сформират народен литературен език и публична версия на националната история.
Дъждовни води: Вие владеете и български, и македонски. Какво мислите за произхода им и за тяхната взаимосвързаност? А тъй като говорите и сръбски: какви са сръбските въздействия в македонския?
Раймонд Детрез: Няма спор, че славянските диалекти, които се приказват в България и в Македония - включвам тук също по този начин гръцка Македония и гръцка Тракия, принадлежат към еднакъв езиков континуум. Към него се причисляват и някои диалекти в Нишко и в Косово. Във всички тези диалекти намираме някои общи граматически особености като загубата на падежни форми, задпоставен определителен член, формиране на бъдеще време с парченце, липса на инфинитив и многочислени други, които отсъстват от западно-южнославянските или сърбо-хърватските диалекти в Хърватия, Босна и Сърбия. Тези граматически особености се назовават " балканизми ", тъй като се срещат и в други балкански езици като албанския и румънския. В предишното източно-южнославянските диалекти, в които се срещат тези балканизми, нормално са наричани " български ", въпреки че някои езиковеди за диалектите в Македония употребяват и термини като " македоно-български " или " македонски ". След основаването на югославската Република Македония обаче обозначаването на славянските диалекти в Македония като " български” към този момент се счита за несъответстващо. Затова още по Титово време югославски езиковеди предлагаха чудовищния, само че безпристрастен термин " централно-южнославянски ". По същата причина някои езиковеди избират да употребяват неутралния термин " балканославянски " за обозначаване на балканизираните славянски диалекти в България, Македония, Сърбия и Косово, заобикаляйки по този метод неприемливото за небългарските им представители окачествяване на тези диалекти като български. От напълно друго естество е фактът, че въз основа на еднакъв континуум на диалекти могат да зародят два или повече национални книжовни езика. Именно това стана в някогашна Югославия.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ