(Dustin Hoffman in John and Mary directed by Peter Yates,

За да преживявам, имам нужда от съвсем малко - от слънце и кокосово мляко ~ Дъстин ХОФМАН на 80

(Dustin Hoffman in John and Mary directed by Peter Yates, 1969. Photo by John Dominis)

Станах артист просто тъй като изтървах всички благоприятни условия да бъда нещо друго.

Когато станеш популярен, преставаш да се боиш от гибелта. В мига, в който си станал звезда, ти към този момент си починал.

Повече от всичко най-вече скърбя за това, че не станах джаз музикант.

Не обичам Холивуд, само че в никакъв случай не бих подлагал на критика крупните кино студия. Представете си единствено, че към този момент сте профукали 65 милиона $ за кино лентата, още толкоз за реклама, и още и още… Ако на мен ми възложеха да се заповядвам с милионите за кино, щях да легна на пода и да стена от боязън. Една дребна неточност – и те разпердушинват.

Единственото улеснение на това, че си звезда, е опцията да вдигнеш слушалката и просто да позвъниш на друга звезда.

Завиждам на хората, които могат просто да се любуват на залеза. Странно нещо, само че когато видя залез, постоянно си мисля, по какъв начин бих го снимал. По тая причина, постоянно съм смятал отпуската за някакво неуместно бездействие.

Винаги се усещам измамен и малоценен, когато мисля за това, че нямам опция да усещам какво е да бъдеш бременен, да износиш дете и да го кърмиш от гърдите си.

Боя се от всичките си 6 деца. Защото те знаят за мен това, което никой различен не знае.

Завиждам на тези, които в този момент са на 20. Когато аз бях на 20, можех да стана само сервитьор или таксиметров водач.

Много обичам да описвам вицове. Струва ми се, те са сродни на поезията, само че са по-удобни от нея, тъй като по-лесно се схващат.

(Dustin Hoffman as Salvador Dalí by Herb Ritts, 1996)

Ценността на изкуството елементарно може да бъде сложена под подозрение. Да предложим, че гори Лувърът. В пламъци са две неща – Мона Лиза и инцидентно заблудила се улична котка. А вие имате време да спасите единствено едно от двете. Кое ще изберете? Спомням си, че когато бях на 20, постоянно обсъждахме тая обстановка с другари – на чаша вино. Само дето не помня, какво взехме решение тогава.

Никога за нищо не питайте актьорите. Защото единственото, което те желаят е внимание. „ Вижте ме – отивам да се окъпвам! ”, „ Вижте ме - отивам да сера! ”

Животът е лайнян, само че това не значи, че не бихте могли да му се насладите.

Неотдавна разбрах, че съм изгубил цялото си почитание към актьорите. Всичко, които вършим – това е просто реплика на бога, нищо повече.

Обожавам Джони Деп – ето кой прави единствено това, което обича и не се пробва да бъде звезда.

Много добре се отнасям към актьорите, които непрекъснато си не помнят ролята. Приятно е да срещнеш някой, който наподобява на теб.

Веднъж попитах Лорънс Оливие за какво продължава да играе на такава напреднала възраст. И той стартира да крещи: „ Виж ме! Погледни ме! Погледни ме! Аз съм остарял сбърчен пръдльо, само че към момента съм център на вниманието! ”.

Смъртта ни касае тогава, когато гледаме своите остарели фотографии. Някой назовава това мемоари, само че за мен постоянно е приличало повече удар в стомаха, изцяло лишаващо ни от мощ.

Възможно е малко на брой да споделят мнението ми, само че когато виждам бездомни, убийци или мерзавци и пияници, аз стартирам да си представям техните фотоси като млади. И на тези фотоси те са такива, каквито сме били и ние с вас. И това, че ние не сме станали като тях, е просто удивителна, необяснима случайност.

Чувството, че гибелта не е по този начин надалеч, постоянно ме наляга. И постоянно се пробвам да повеждам с нея една игра. Навремето си споделях – ей, приятелю, не си изживял още и половината си живот. Като навърших 40, си споделих – е, това не е дори половината. После станах на 50 и си помислих – добре, в този момент си на средата на пътя. После навърших 60 и си рекох – знаеш ли, коства ми се, че стартирам да усещам нещо като рецесия на междинната възраст. И чух нещо като отговор – „ Средна възраст ли, по дяволите! Дъстин, какъв брой хора на 120 години познаваш!? ”

Dustin Hoffman in Little Big Man directed by Arthur Penn, 1970