Децата са кармата на родителите си
Душата сама избира посредством кои други две души да пристигна на този свят. И този избор постоянно е съзнателен, тъй като в неговата основа лежи избрана задача. Като начало да „ разбираем “ някои неща на родителите. Въпреки общоприетото мнение, не родителите учат детето, а тъкмо противоположното. Детето – това е кармата на родителите. И в случай че внезапно избира по-сложна стратегия (например, се ражда с вродени болести или пороци), то не е толкоз наказване, колкото един от методите за вразумяване на тези, посредством които е пристигнало. Това значи, че у Живота не са останали други способи да раздвижи възрастните и да ги принуди да мислят с изключение на посредством обичаното дете, което е постоянно пред очите им.
Например до 16 годишна възраст с нас приказва самият Живот посредством заболяванията и постъпките на нашите деца. Момчетата вразумяват майките, а девойките – бащата. И това не е смешка. Като индикативен образец е историята на една млада двойка, у които се е родило сляпо детенце. Ахкали, охкали. Какви чудесни родители, красиви, интелигентни, а внезапно – такова злощастие! Бог бил неправдив – шепнели изначало бабите и дядовците. Познатите съчувствали, плачел целия интернет. Представянето им в Интернет било такова, че всички ги мислели за положителни хора. И когато една от бабите пристигнала да се грижи за дребния в квартирата на младите, не могла да повярва на очите си. Къде изчезна показната романтика и лъскавото лустро на идеалната двойка? Всяка дреболия водела до кавги. Те се карали като куче и котка и се помирявали единствено нощем, в леглото. Тъжно било да се гледа това. И както се оказва, освен бабата, само че и новороденото не желало да гледа всичко това през цялото време. Затова и той избрал кармата на слепеца с вярата, че родителите ще се досетят за какво това се случва точно с тях. Но те били глухи.
Никога никой не ни е учил да свързваме менталната причина с физическото проявяване. Ние сме прекомерно доста материалисти, скептици, не забравящи обаче да гледаме излъчвания за екстрасенси. Ние живеем по шаблона „ работа – дом – работа “, не успявайки да изскочим от този безконечен сън на битието ни. Само ни се коства, че сънят продължава постоянно. Докато се огледаме и към този момент сме в пенсия. Какво има в спомените ни? Мигове на благополучие: отмора на море, женитба, триумфите на децата. А къде са нашите лични триумфи? Къщата, вилата и двете коли не се броят – те са триумф единствено в очите на близките, а от позиция на Вечността, какво сме създали по-особено? С какво ще ни запомнят?
Родил си деца? И се мъчиш с всички сили, занимавайки се с нелюбимата си работа единствено и единствено да заработиш, с цел да им бъде на тях добре. Те не са те виждали до момента в който са растели, тъй като си работил до късно омразната си работа.
Майките не са по-добри! Влачат децата по лекари, тъй че и да искаш и да не искаш, се разболяваш. Та нали медицината е всичко – XXIвек, нови технологии, а броят на здравите деца понижава.
Разрухата е в главите.
Звъни ми една самотна майка. Тежко й е. Парите не стигат, а десетгодишното й дете непрекъснато боледува. И няма кой да й помогне, горкичката. Какво да се прави? Повтарям като мантра „ децата са кармата на родителите “. Мисли! Как стигна до тук? А тя мисли по какъв начин да проработи за новия медицински обзор. Звъня й:
– Измисли ли?
– Мисля. Като риба на лед.
– Какво измисли?
– Ти все за някаква карми ми бръщолевиш, а аз пребивавам тук и в този момент. Трябва да работя, а не да мисля.
– А не ти ли се коства, че с заболяванията си детето ти се пробва да ти „ каже “, че не му стига майчината ти обич? Той няма татко. Постоянно е самичък. Та нали ти все оставаш на работа, за самун заработваш.
– А какво да върша?
– Смени си работата или работи на половин работен ден.
– А пари ти ли ще ми даваш?
– Хайде да създадем по този начин – взех решение аз, – ти ще минеш на половин работен ден и ще отделяш повече време на детето си. Ако до две седмици не се оправи, аз ще ти доплатя заплатата.
Още една седмица мина до момента в който тя размишления. Всички ние желаеме да получим от Живота гаранция, че всичко ще бъде добре. Но Земята е място на благоприятни условия, а не застрахователна компания. Един от нашите уроци, който си коства да овладяваме от ранно детство, е да се доверяваме на Провидението.
Самотната майка се съгласи с предлагането ми. От основен счетоводител тя с смут мина на редови счетоводител и въображаемо се готвеше за по-лошо. Никой на работа не разбра постъпката й и това се отрази и на престижа й. Що за нелепост? Сега по какъв начин ще заплаща на лекаря?
Не се наложи да се заплаща. Нито на доктора, нито аз на нея. Аз обясних на познатата си, че самотната майка не е присъда, а „ орис “, която е избрал синът й още преди да се роди. Това е по-необходимо на него, в сравнение с нея. А това значи, че би трябвало да одобри обстановката такава, каквато е и да престане да се опасява, че ще свършат парите, че няма лекари, медикаменти. Забрави! Просто се довери на Съдбата и разбери какво желае да ти каже синът ти.
Момчето престана да боледува. Само след седмица всичко, което по този начин плашеше майката, престана да има продължителен темперамент. А след още две детето изиска да върви на учебно заведение.
– Да ти доплатя ли? – попитах.
Самотната майка одобри това като огорчение:
– Ти ми даде повече, накара ме да се събудя и да погледна на обстановката по различен метод. Задължена съм ти.
– С нищо не си ми задължена. Живей и се радвай. Осъзнаването на обстановката прави чудеса. Когато у индивида се промени усещането, се трансформира и светът към него.
Така и взехме решение. Никой на никого с нищо не е задължен.
Но по тази причина пък познатите й я засипаха с въпроси: по какъв начин е излекувала детето си? При кой доктор е ходила? Какво е предписал? Но вместо отговор са чували единствено загадъчната фраза: „ децата са кармата на родителите “. Повдигайки плещи, те изумително бързо изчезвали по своите си работи, без да мислят и разсъждават. Просто проживявайки живота си…
Денис Захаров
Превод от съветски Таня Темелкова
