Как гражданите на Прага буквално изхвърлиха политиците през прозореца
Думата за изхвърляне на нещо през прозорец е „ дефенестрация “ като тя от време на време се употребява и за разказване акта на отнемане някого от властта му. При Пражките дефенестрации и двете значение на думата се извършват.
Двата случая стават, както доста разногласия, вследствие на спор сред вяра и политика.
Картина на първата дефенестрация
Първият път, в който политици изхвърчат през прозореца – при започване на 15 век – се случва поради дълбокото неодобрение вътре в Католическата черква и по-точно: елементарните жители са извънредно смутени от видимо безграничните благосъстояния, които натрупват от духовенството, до момента в който бедността измежду народа пораства.
В резултат, появяват се радикални проповедници, включително и релативно известния духовник от хуситската фракция Ян Желивски. След като градският съвет отхвърля да пусне членове на сектата, които държи пандизчии, Желивски повежда хората си на протестен марш към кметството.
Novomēstská radnice – кметството на Прага през 1419
По време на марша някой от постройката хвърля камък по Ян. Това разпалва така и така ядосаната навалица, която нахълтва в кметството и там среща арбитър, кмета и 13 членове на съвета. Скоро всеки от тях е изхвърлен през прозореца на горния етаж, а който не умира при рухването, е погубен от тълпата.
Картина на втората дефенестрация
Втората дефенестрация идва поради спор сред католици и протестанти.
В продължение на четири десетилетия откакто немският богослов Мартин Лутер заковава своите 95 тезиса на вратата на църквата във Витенберг, измежду католици и протестанти из цяла Европа настъпва спор. (Въпреки че през днешния ден дейностите на Лутер се смятат значително за протест против църквата, по това време е тъкмо противоположното. Заради оскъдните способи за връзка, свещениците постоянно заковавали сходни бележки на вратите на храмовете си, когато желаят да предадат обръщение до духовенството. Всъщност не наподобява, че тезисите на Мартин не са предопределени съответно за спор от необятната общност, а по-скоро за доближените му.)
И по този начин, през 1555 католическият император на Свещена римска империя (който е и крал на Бохемия, на която Прага е столица) и неговите лутерански князе и благородници уреждат разногласието, най-малко краткотрайно, с Аугсбургския мир. В идващите 60 години положителните взаимоотношения се резервират и бохемските крале последователно дават от ден на ден и повече религиозни свободи и юридически благоприятни условия на благородниците.
През 1618 тези взаимни усеща стигат до внезапния си край, когато наследникът на трона, Фердинанд II, предан католик, който бил за Контрареформация (да се вкара католицизма още веднъж в цяла Европа), последователно взема от ден на ден и повече от властта на протестантските благородници – до степен, в която съсловието им се разпада.
На 23 май 1618 няколко от тях, разбираемо ядосани, се отнасят към четирима от католическите лордове от Съвета на Бохемия с готовност да схванат каква роля имат те за падението им. Двама от тези лордове, Вилем Славата и Ярослав Борзита, се гордеят с дейностите си и бързо поемат отговорност като считат, че единствено ще бъдат задържани.
Протестантите обаче имат други проекти. Един от водачите на групата, граф Матияс декор Турн, се обръща към двойката, до момента в който натрупалата се навалица следи: „ Вие сте врагове на нас и религията ни. Искате да ни отнемете доктрините, извънредно заразихте протестантите от обкръжението си… и се опитахте да ги принуждение да одобряват вашата религия и да ги изгоните, в случай че откажат… “ След това се обръща към тълпата: „ Ако оставим тези мъже живи, ще загубим вярата и религията си… тъй като никаква правдивост не може да чака или получи от тях… “
