Думата Неутралитет“ е една от най-често спряганите през последните месеци.

Думата „ Неутралитет “ е една от най-често спряганите през последните месеци. Изненадващо е по какъв начин най-различни политически фракции, организации и други дейни будни жители не стопират да изливат една и съща логичност, че България е във война. С кого и по какъв начин, това не можем да разберем, само че в този момент идват и идващите забавни проблеми в тази посока – да вземем за пример наличието на по този начин наречените бази на НАТО, в което сме част и ние. Странно е да откриваме под вола теле, само че дано уточним някои съществени обстоятелства по отношение на България, нейната политика и толкоз мечтания неутралитет.

Според тълковния речник, думата „ Неутралитет “ се свързва с отвод за присъединяване във война и отвод за подкрепяне на воюващите страни. С други думи това значи, че по никакъв метод в един спор не би трябвало да се търси каквато и да било полза и да се оказва каквато и да било помощ. Един необикновен проблем е, че българинът, обратно на всички описания и гротески, състраданието и отношението към бедстващи и бежанци не може да ни спре по никакъв метод.

Интересът към България постоянно е бил огромен и може да се досетите коя тъкмо е страната, която от близо век и половина диктува и дефинира настроенията. Интересът към думата „ Неутралитет “ може да се открие доста бързо и в печата преди близо 100 години. Може да се изненадате, че разнообразни издания не стопират да внасят ужас и да настояват, че България не може и не би трябвало да се отделя от съветското въздействие. Има единствено един проблем, както можем да открием русофилски издания, по този начин можем да видим и чистият български отговор на провокациите.

Една съответна публикация на Асен Константинов от 1914 година може да завоюва вниманието на читателите. Заглавието „ Чувство или интерес? “ също не е определено инцидентно, само че ето какво пишат българските вестници по време на Първата Световна война, до момента в който към момента продължаваме да пазим свещения неутралитет – този детайл, за който всички милеят и ридаят даже през днешния ден, въпреки и на този стадий да няма по никакъв метод нарушаване на въпросното. Ето какво написа Константинов по тематиката:

„ Онзи ден в уводната публикация „ България и войната “, нашите русофили във вестник Мир не се двоумят да заявят, че нашето място е на страната на Тройното споразумение, тъй като от една страна, възприятието на народа не ни разрешава да вдигнем ръка против русия, нито пък да се наредим с пушка в ръка с нейните врагове, а въпреки това, нашият интерес ни диктувал да застанем на страната на Русия и Англия, тъй като при компромисите, които ще станат при изхода на войната, най-вече ще се чуе думата на Англия, която ще работи като съдия сред великите страни.

Значи и възприятие и интерес ни сближават естествено с Тройното споразумение. Това умозаключение, обещано в една публикация без автограф, може да се пояснява като инструкция на Народната партия за държавната ни политика в сегашните съдбоносни моменти. Като такава тя следва и би трябвало високо да се порицае от всеки умишлен българин поради фалша и заблуждението, които всява сред националните маси. В днешната публикация ще потвърдим фалшът и заблуждението от позиция на националното възприятие.

Преди всичко: видяно нереално на въпроса, като на държавнически принцип, възприятията на управниците и на народа не би трябвало да играят никаква роля в насоката на политиката им. Максим Дюкамп от дълго време е споделил, че политиката няма нито възприятие, нито философия, нито религия; тя признава единствено една мощ: – интереса. Тази неоспорима истина се потвърждава от международната история от незапомнени времена до ден сегашен: ползите са сближавали народите в съюзи или са ги разделяли във враждебни лагери: макар атракцията на възприятията – било расови, било родствени, било други. Мъдростта на народите, в това отношение, произлиза от дългия международен опит, като възприятията са неприятни съветници и упражняват едно гибелно давление върху неговите решения. Най-пресния назидателен образец в това отношение е сръбско-българския съюз от 1912 година Въпреки неведнъж откритата истина, кристализирана в политическия афоризъм, „ че пътят на Македония ни води през Ниш “, ние сключихме този съюз единствено под натиска на възприятието за „ славянската “ концепция – тази злокачествена язва, която грози да съсипе, да унищожи полетата и независимостта на българския народ! Тогавашните наши управници, упоени от „ славянофилството “ и заслепени от „ русофилството “, бяха излъгани от техните усеща и България се погроми!…

Сърбите в тая работа действаха с студен разум, използваха „ славянофилството “ на нашите управници досега, когато то бе в техен интерес и нищо не им попречи да станат „ анти-славяни “, когато ползата им го наложи… Дойде скоро време и Бай Ганьо се досети, че не е трябвало да се съюзява с вековните врагове на българщината, и запретна се да набие подлите си съюзници; само че и този път „ славянското му помрачение “ го подведе, тъй като, макар всяко „ русофилско “ очакване, славянска Русия изпрати неславянска Румъния да отърве от ноктите на българина издъхващите сърби, гърци и черногорци… Славянофилството и русофилството на тогавашните управници е към този момент наказано от публичното мнение, – то ще бъде по-грозно дамгосано от съда на историята. За нас остана горчивата машинация и през днешния ден няма българин, който да мисли да протегне ръка на сърбин!…

Второ: Нищо не дава право и независимост на един партиен орган, като вестник Мир, да заблуждава народа в работи и мисли, които русофилите популяризират за персонални свои облаги, а не за интереса на народа. Ако „ нашите усеща по отношение на Русия са още такива, че ние не можем да вдигнем ръка против нея “, то е само, тъй като вестници като Мир, Земеделско знаме, България и прочие не престават да го втълпяват на националните маси. Дали ли са си труд тия вестници да кажат на народа, че тия наши усеща не би трябвало към този момент да бъдат такива?…

И в случай че „ не смее да се наредим с пушка в ръка наред с нейните врагове “, не е ли то само, тъй като Тодоровци, Гешовци и Даневци не считат да строят това, и с цел да не останат едно смешно малцинство, те вербуват приятели?… Не е ли незаконно да подвеждаме народа с проповеди, че усеща като „ славянофилство “, „ благодарност “ или „ боязън “ ни свързват неразривно с Русия?

Славянство ли?… Че за какво да бъдем ние по-славянофили от чехи, поляци,  рутени и хървати? Не са ли те по-чисти славяни и доста по-културни, в сравнение с нас българите, а камо повече от русите? И не се ли бият те, все пак, с пушка в ръка срещу славянска Русия? И още по какъв начин се бият!… Не претендират ли сърбите да са по-чистокръвни славяни от нас, и не се ли биха те най-коварно с нас преди епохи и в този момент?…

Не са ли съветските дипломати най-високите представители на славянството, и все пак попречи ли м това възприятие да разгромят България!…

Когато се касае за виталните ползи на народа и за съществуването на България, ние би трябвало да бъдем на първо място българи и да се сплотим всички, без разлика на партии, като една могъща стена към националното ни знаме, както вършат това руси, чехи, поляци, хървати, сърби и въобще всички нации! Сляванството е една злосторна пръчка за националния ни напредък и мощност, време е към този момент да излезем от това подвеждане и да не проповядваме към този момент този „ фалш “. В културното поле, в литературата и изящните изкуства можем да култивираме славянското възприятие, само че в битката за битие преодолява не възприятието, а националния интерес.

А що се касае за освобождението от вековното робство, никой не може да ме убеди, че би трябвало безусловно да се подчиним необмислено на съветската политика единствено от възприятие на благодарност. Ако националните ни задания и преотстъпването на България биха претендирали да бъдем в редовете на врага на съветската политика, би било закононарушение, изменничество, да се разколебаем от споменът на освобождението и нашата благодарност и да не застанем час по-скоро срещу нея, както вършат чехи, поляци, хървати и други чистокръвни славяни!… Време е да се спре по-нататъшното експлоатиране с това възприятие! За да засвидетелстваме нашата благодарност, ние сме създали всичко по нашите сили: дано се тури точка на този въпрос, дано се извади от рамките на политиката и се постави в архива на историята!

Ако, все пак, има още българи, които да мислят, че това не може да стане, за тяхното просвещение тука ще демаскираме, за какво Русия ни освободи, и дано те извлекът заключението, което се постанова по отношение на възприятието на благодарност. Добре открит през днешния ден исторически факт е, че възраждането на България бе една акцидент за съветската политика на Балканите (Рене Пинон, вестник де Балкан 27/VI 1914 г.). Освобождението на България бе в действителност един епизод за вековната битка на съветската политика да завладее портите на Черно море, а нашето независимо битие – една щастлива за нас случайност. Кой не знае, че войната се разгласи от Русия съвсем една година откакто самите ние бяхме привлекли вниманието на Европа върху нашата орис?

Кой не знае, че Русия води с Австрия предварителни дълги договаряния за съглашение, които се свършиха с Райхсщадския контракт, където се беше постигнало единодушие не за освобождението на България, а за подялбата на Балканския полуостров: Русия щеше да окупира Сан-Стефанска България, а ние разбрахме какво щеше да значи това, когато в 1908 година видяхме края на Босненската окупация.

Този поробителски проект на  Русия стана причина да се осуети Велика България на Берлинския конгрес; същият проект ни избави от съветската окупация през 1879 година Съществуването на България е през днешния ден една пръчка за задачите на съветската политика, по тази причина е тя срещу нас. Намерението на Русия да превзема България се потвърждава от всичките нейни каузи от времето на Петър Велики и до през днешния ден. За това, обаче, ще приказваме в друга публикация, когато разискваме въпроса, не към този момент на възприятията, а на действителните ползи на България.

Нека свършим през днешния ден, като повторим, че е противонародно да се заблуждава народа с проповедите, че възприятията на славянството, на благодарност или на покровителството би трябвало да ни свързват към някого, и поради това не можем да минем в противниковия лагер, дори в случай че българските ползи го изискват. Ако брат убива брата, в случай че наследник убива бащата и в случай че законите оправдават сходни каузи, в случай че публичната съвест не осъжда сходни закононарушения, когато те са осъществени в законна отбрана на личния живот, за какво един народ да не може да се опълчи срещу освободителката си, когато тя желае да го разгромява или да го унищожава?…

Ако си дадем труд да посветим народа в същинските планове на съветската политика по отношение на България, и в случай че сме всички решени да браним отечеството си срещу всяко посягане, изчезнали биха всевъзможни „ русофили “ и ще останат единствено положителни и същински българи. “