Цочо Бояджиев: Душата няма време да остарява
Думата " мъдрец " постоянно е стояла естествено до името на Цочо Бояджиев. Роден през 1951 година в Ловеч, той е един от водещите хуманитаристи в страната, профилиран в Европейското средновековие, Ренесанса и Античността. Между 1991 и 1999 година управлява Катедрата по история на философията в Софийския университет, а след 2000 година е шеф на Института за Средновековна философия и просвета в София. Наред с научните му монографии и преводи от латински, старогръцки и немски, Бояджиев има наличие също по този начин като стихотворец и фотограф. Разсъжденията си върху образното изкуство и ролята на изображението във времето той събира във " Философия на фотографията " (изд. Изток-Запад).
Въпреки десетилетията, отдадени на проучването на предишното, Бояджиев е извънредно деен тук и в този момент. Миналата година излезе книгата с лирика " Кухата вътрешност на живота " (издателство ДА), последвана от новата " Епистолариум ", в която стихотворенията са задочни отговори към писма, които е получавал от близки през годините.
" Открих писмата в едно чекмедже. Удивих се какъв брой доста не съм възприел вярно, когато съм ги прочел за първи път. Реших да се отплатя за това недоумение и занемаряване на неща, които са значими и значими. " В " речника ", който съпътства всяко издание на ДА, Бояджиев дава следното определение на думата " страдалчество " - " заличител на нашето надменност ".
Актуалният мотив да поговорим с него е, проведена от " Фотофабрика ". Според Еми Барух, шеф на " Фотофабрика ", Бояджиев е непостижим във " възвеличаването на чудото живот ". В хода на диалога ни той въпреки всичко е деликатен с определенията и не се счита за експерт - разказва се просто като " неделен фотограф ".
Цочо Бояджиев и Еми Барух Автор: Надежда Чипева Източник: Капитал
" Фотофабрика " също по този начин издава книгата на Николай Трейман и Цочо Бояджиев " Разговори за фотографското изкуство ". В нея личи какво кара Бояджиев от време на време да затвори книгата и да вземе фотоапарата: " Дори когато показва комично индивида, във фотографията има някакво благодушие. "
Изложбата " Убежище " откри на рождения ден на Бояджиев (25 септември) и продължава до 12 октомври.
Капитал - брой 39 Разговаряме в деня, в който навършвате 70 години. На какъв брой се чувствате вътрешно?
Зависи към кое поглеждаме. Ако става дума за душата - усещам се доста по-млад. Като тяло - доста по-стар.
Защо се получава по този начин?
Душата няма време да остарява. Има непрекъснати провокации за превъзмогване, интелектуални и естетически, тъй че не мога да си разреша да одъртявам като дух.
Като че ли общото чувство за времето, в което живеем, е, че то се трансформира прекомерно бързо. Идеи, които са били настоящи преди пет години, към този момент не са към сегашен миг. Илюзия ли е това?
Абсолютно. В проучванията ми на културната история на древността и Средновековието съм забелязал, че всичките мантри за бързо изменящото се време се повтарят. Или мантрата за гибелта на изкуството - по какъв начин живописта ще почине поради фотографията или черно-бялата снимка ще почине поради цветната. Тези неща ми звучат несериозно. Истинските екзистенциални и художествени полезности съпътстват човечеството. Истински стойностното не може да отмре. То може да модицифира типа си, само че не умира.
Фотографията прави ли ви по-добър стихотворец или поезията - фотограф?
Аналогия има, двете изкуства си подават взаимно реплики. Фотографията е изкуство, само че може да съпътства изкуството. Трудно ми е да кажа по какъв начин се ражда поезията, само че се ражда сега на писането, не мисля авансово, оставям ръката да изтегля облици и метафори. За разлика от създателя в литературата, фотографът би трябвало да се помири с изходната самодейност на обекта, той би трябвало да се покаже, с цел да основа изображението. Снимам всичко, което ме удивлява, само че оставям света да ми се покаже в някакъв необикновен тип.
Променя ли се това, което притегля вниманието ви?
Устойчиво остава вниманието ми към уличната снимка. Снимаме сякаш банални сюжети, само че таман при баналния сюжет творчеството на фотографа личи най-вече. Той би трябвало да открие събитията, скрити зад баналността, а на улицата се случват банални неща. Най-много ме притегля изненадата. Веднъж пътуваме с Коко (Николай) Трейман, моят преподавател по снимка, на който дължа ужасно доста, с цел да се забележим с различен огромен български фотограф - Александър Иванов. Поглеждаме надясно - една бяла лимузина и зад нея стадо от шестстотин черни овце.
Светът намира способи да ме изненада. Има една максима на Арнолд Нюман - " не зная каква е ролята на случайността, само че тя спохожда единствено положителните фотографи ".
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Здравеопазване 3 Вечерни вести 1 Транспорт 2 Политика 3 Политика 1 Здравеопазване 2 Транспорт 3 Политика Какъв времеви интервал обгръща изложбата?
Снимам от напълно млад, само че с огромни спирания. Сегашната фаза е от 2005 година насетне. Сега фотографирам цифрово, преди този момент имах лаборатория, фотоувеличител, самичък си копирах фотосите, самичък проявявах негативите. Младите фотографи са ощетени от прекарването да видят по какъв начин от нищо се получава нещо, по какъв начин се изпълва обликът. Това е огромно злощастие, което за благополучие мнозина не осъзнават.
Напоследък в политическите вести думата " честност " стартира да се употребява по-често. Какво е вашето определение за нея?
Обичам тази дума и се надявам да не бъде дискредитирана в политическото говорене. Въпреки че съм мъдрец, по-лесно ми е да разказвам, в сравнение с да определям. Не мога да определям какво е честност, само че мога да разпозная почтения човек и почтената постъпка.
След десетилетията, отдадени на философията, порастват ли повече въпросите или въпреки всичко се намират отговори?
В началото на " Фауст " на Гьоте се споделя: " И ей ме - същият простак, какъвто бях преди, съм отново! " Имам някакви отговори, само че до тези отговори всеки би трябвало да стигне самичък. Те не могат да бъдат преподадени или наложени. Няма и веднъж към тях.
Въпреки десетилетията, отдадени на проучването на предишното, Бояджиев е извънредно деен тук и в този момент. Миналата година излезе книгата с лирика " Кухата вътрешност на живота " (издателство ДА), последвана от новата " Епистолариум ", в която стихотворенията са задочни отговори към писма, които е получавал от близки през годините.
" Открих писмата в едно чекмедже. Удивих се какъв брой доста не съм възприел вярно, когато съм ги прочел за първи път. Реших да се отплатя за това недоумение и занемаряване на неща, които са значими и значими. " В " речника ", който съпътства всяко издание на ДА, Бояджиев дава следното определение на думата " страдалчество " - " заличител на нашето надменност ".
Актуалният мотив да поговорим с него е, проведена от " Фотофабрика ". Според Еми Барух, шеф на " Фотофабрика ", Бояджиев е непостижим във " възвеличаването на чудото живот ". В хода на диалога ни той въпреки всичко е деликатен с определенията и не се счита за експерт - разказва се просто като " неделен фотограф ".
Цочо Бояджиев и Еми Барух Автор: Надежда Чипева Източник: Капитал
" Фотофабрика " също по този начин издава книгата на Николай Трейман и Цочо Бояджиев " Разговори за фотографското изкуство ". В нея личи какво кара Бояджиев от време на време да затвори книгата и да вземе фотоапарата: " Дори когато показва комично индивида, във фотографията има някакво благодушие. "
Изложбата " Убежище " откри на рождения ден на Бояджиев (25 септември) и продължава до 12 октомври.
Капитал - брой 39 Разговаряме в деня, в който навършвате 70 години. На какъв брой се чувствате вътрешно?
Зависи към кое поглеждаме. Ако става дума за душата - усещам се доста по-млад. Като тяло - доста по-стар.
Защо се получава по този начин?
Душата няма време да остарява. Има непрекъснати провокации за превъзмогване, интелектуални и естетически, тъй че не мога да си разреша да одъртявам като дух.
Като че ли общото чувство за времето, в което живеем, е, че то се трансформира прекомерно бързо. Идеи, които са били настоящи преди пет години, към този момент не са към сегашен миг. Илюзия ли е това?
Абсолютно. В проучванията ми на културната история на древността и Средновековието съм забелязал, че всичките мантри за бързо изменящото се време се повтарят. Или мантрата за гибелта на изкуството - по какъв начин живописта ще почине поради фотографията или черно-бялата снимка ще почине поради цветната. Тези неща ми звучат несериозно. Истинските екзистенциални и художествени полезности съпътстват човечеството. Истински стойностното не може да отмре. То може да модицифира типа си, само че не умира.
Фотографията прави ли ви по-добър стихотворец или поезията - фотограф?
Аналогия има, двете изкуства си подават взаимно реплики. Фотографията е изкуство, само че може да съпътства изкуството. Трудно ми е да кажа по какъв начин се ражда поезията, само че се ражда сега на писането, не мисля авансово, оставям ръката да изтегля облици и метафори. За разлика от създателя в литературата, фотографът би трябвало да се помири с изходната самодейност на обекта, той би трябвало да се покаже, с цел да основа изображението. Снимам всичко, което ме удивлява, само че оставям света да ми се покаже в някакъв необикновен тип.
Променя ли се това, което притегля вниманието ви?
Устойчиво остава вниманието ми към уличната снимка. Снимаме сякаш банални сюжети, само че таман при баналния сюжет творчеството на фотографа личи най-вече. Той би трябвало да открие събитията, скрити зад баналността, а на улицата се случват банални неща. Най-много ме притегля изненадата. Веднъж пътуваме с Коко (Николай) Трейман, моят преподавател по снимка, на който дължа ужасно доста, с цел да се забележим с различен огромен български фотограф - Александър Иванов. Поглеждаме надясно - една бяла лимузина и зад нея стадо от шестстотин черни овце.
Светът намира способи да ме изненада. Има една максима на Арнолд Нюман - " не зная каква е ролята на случайността, само че тя спохожда единствено положителните фотографи ".
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Здравеопазване 3 Вечерни вести 1 Транспорт 2 Политика 3 Политика 1 Здравеопазване 2 Транспорт 3 Политика Какъв времеви интервал обгръща изложбата?
Снимам от напълно млад, само че с огромни спирания. Сегашната фаза е от 2005 година насетне. Сега фотографирам цифрово, преди този момент имах лаборатория, фотоувеличител, самичък си копирах фотосите, самичък проявявах негативите. Младите фотографи са ощетени от прекарването да видят по какъв начин от нищо се получава нещо, по какъв начин се изпълва обликът. Това е огромно злощастие, което за благополучие мнозина не осъзнават.
Напоследък в политическите вести думата " честност " стартира да се употребява по-често. Какво е вашето определение за нея?
Обичам тази дума и се надявам да не бъде дискредитирана в политическото говорене. Въпреки че съм мъдрец, по-лесно ми е да разказвам, в сравнение с да определям. Не мога да определям какво е честност, само че мога да разпозная почтения човек и почтената постъпка.
След десетилетията, отдадени на философията, порастват ли повече въпросите или въпреки всичко се намират отговори?
В началото на " Фауст " на Гьоте се споделя: " И ей ме - същият простак, какъвто бях преди, съм отново! " Имам някакви отговори, само че до тези отговори всеки би трябвало да стигне самичък. Те не могат да бъдат преподадени или наложени. Няма и веднъж към тях.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ