Духовният климат, в който Ян ван Ейк твори

Както умея... ~ Ян ван ЕЙК

Духовният климат, в който Ян ван Ейк твори – ранните десетилетия на 15 век, – е изключително разтревожен и комплициран – късното Средновековие си отива, само че още е живо, а ренесансовите просветления единствено загатват за изгрева на новото време.

The Arnolfini Portrait, 1434. National Gallery, London

Фламандският художник се ражда през 1390 година в Маастрих, в долината на река Маас, Лиежко епископство. Смятат го за занаятчия на портрета освен на своето време, само че и цялата история на живописта. Съществува даже версия, че той е изобретил маслените бои, само че сигурно е един от първите, които стартират да ги употребяват и след него влизат в необятна приложимост.

Ян ван Ейк е и неизмеримо образован в християнската и класическата литература, схваща и от ботаника, което е видно в картините му, и от химия, което му оказва помощ да усъвършенства боите, които употребява, има задълбочени знания и по геометрия.

Характерно за него е, че не степенува явленията на значими, маловажни и незначителни, а изповядва идеалите на новата философия, която утвърждава наличието на Бога в целия забележим свят. Притежава новото за времето схващане, че божествената и земната природа са единни, само че до момента в който божествената остава недостижима за човешкия разум, то земната е отворена за наблюдаване и проучване. Ян ван Ейк цялостен живот прави това – следи, и учи, и въплътява видяното и наученото в своите произведения, като основава един нов свят от облици и знаци.

Една от най-загадъчните картини в историята на изкуството му принадлежи – „ Сватбата на семейство Арнолфини ”. Тази маслена живопис от 1434 година изобразява италианския търговец Джовани Арнолфини и брачната половинка му. Ако не се вгледате деликатно, мъчно ще забележите нещо забавно. Но при по-добро вглеждане, ще забележите малко кръгло огледало, на което се виждат още двама участници в композицията на картината. Смята се, че единия от персонажите отразяващ се в огледалната повърхнина е самият ван Ейк. За другия облик не е известно нищо.

Hubert and Jan van Eyck, Ghent Altarpiece, completed 1432. Saint Bavo Cathedral, Ghent

Най-известната му картина обаче е „ Гентският олтар “ – шедьовър, който възвестява ранното Възраждане в нидерландското изкуство. Ако се озовете през днешния ден в белгийския град Гент, може да го видите в остарялата, късно-готическа черква „ Св. Бавон “, съвсем на същото място, където е бил и в началото.

Историята на тази картина е извънредно трагична: през 16 век е била скрита, с цел да не пострада от фанатизирани иконоборци; по-късно разнообразни елементи от нея са изпращани ту в Париж и върнати след рухването на Наполеон I, ту в Берлин и пренесени още веднъж в Гент след разгрома на Германия в Първата международна война и Версайския контракт. След Втората международна война я откриват в солна мина в Австрия, отнесена там от германците.

„ Гентският олтар “ е бил възхваляван в оди и песни, а в голям брой пътеписи е маркиран като същинско знамение. Пред него хората са се молели и размишлявали, тъй като това картинно създание съдържа цялостна философска идея за света, живота, човечеството, душата, страданията, насладата, визира и всички тези етични и нравствени въпроси, които тогава, в преломното сред две столетия време, занимават хората… та чак до наши дни.

Великият художник умира на 9 юли 1441 на 51-годишна възраст. Думите „ Както умея “ са девизът, който художникът слага на по-късните си произведения. Те могат да бъдат тълкувани и като декларация, че е сторил всичко, което са му разрешавали уменията, само че и като знак на справедливо креативно самочувствие.

Madonna and Child with Canon Joris van der Paele, 1436