The Spectator: Защо някои руснаци все още отричат миналото?
Другите пътеписи просто осведомят за Русия, а тази, изпълнена с метафори и блестящо разказани човешки срещи, на към 200 страници като че ли те придвижва там и те кара да я почувстваш. След това не можеш да си спомниш дали прекарванията са били на Тъброн или твои лични. Обявена от граф Николай Толстой за " превъзходно достижение ", огряно от странна магия, тя е основополагащ текст за доста от нас, които продължихме да трансформираме съветската просвета в част от живота си.
Пътуването, на което се основава книгата, се случва през 1980 година, сред руското навлизане в Афганистан и началото на Ирано-иракската война. След като открива, че има законно право да кара през Съюз на съветските социалистически републики (под непоколебим контрол), Тъброн потегля да прекосява страната от Минск до Тбилиси, като по време на пътуването си посещава Москва, Ленинград, балтийските страни и Киев. Това не е концепцията на всеки за разходка за наслаждение: Студената война към момента е арктически студена, а комунизмът, въпреки и в крах, към момента не е опустошен от Горбачовата публичност и перестройка.
Лозунгите на Ленин са на всички места, а хората всекидневно тънат в алкохолизъм, безизходност и дълги опашки за храна. Съветските жители го молят за сини джинси, западни книги или да им продаде (или просто да им разреши да се допрян до) своя Morris Marina, който ги превзема с неземната си западна хубост. Преди консуматорството, преди олигархията, преди интернета, преди Макдоналдс - това е един липсващ свят.
Изчезнал ли е? Четиридесетгодишна тази година, книгата се е запазила добре. Макар че лиризмът ѝ може да не дава отговор на актуалните усети - поколението на Тъброн е повлияно от лапидарния жанр на Фрея Старк и Патрик Лий Фермор - тя има какво да ни каже за Русия в този момент, изключително за последната, ужасна година на водене на война.
На доста места нещата съответстват с днешния ден. Царете от древността са били " уверени в своята божествено избрана задача и в дегенерацията на другите нации ". Когато Колин Тъброн написа за царя, който си пречиства ръцете " след докосването на европейските посланици ", се сещаш за параноичната, продължителна самоизолация на Владимир Путин, за неуместната дължина на онази маса.
Снимка: АР/БТА
Дори през 1980 година, в най-ниската точка от интервала на застой при Брежнев, страната е изпълнена с милитаризъм.
" Едва откакто влязох в Русия - написа Тъброн, - разбрах каква е мъртвата тежест на патриотизма в тази преследвана страна ". Военните монументи, както му споделят, са " националните олтари " на Русия. Тогава, както и в този момент, страната е цялостна с " заплашителни монументи... танкове и полеви оръдия, издигнати на бетонни постаменти... безконечни пламъци, изваяни герои, обелиски, знаци, епитафии ". Те като че ли поддържат страната в непрекъсната бойна подготвеност, която се подхранва от самата нея - параноя, която освен предизвика съперниците, само че и е жизненоважна за поддържането на голямата страна: " Готовността за война тук е като тресчица: експанзията на рисково и нестабилно дете ". Навсякъде напомнянето за минали победи наподобява като самобитен фетиш към гибелта - книгата е осеяна с гробища, костници и катакомби. Докато четете, не можете да не си помислите за безбройните убийства от предходната година в Ирпен, Буча, бойните полета на Донбас и за мъртвите, които лежат изоставени там.
И въпреки всичко по време на нашествието в Афганистан доста руснаци - както тогава, по този начин и през днешния ден - се придържаха към концепцията, че те са положителните и в никакъв случай не могат да бъдат нещо друго.
Снимка: AP/БТА
Когато Тъброн загатва пред руски екскурзовод за Катинското кръвопролитие от 1940 година, при което 22 000 полски военнопленници са екзекутирани от руските управляващи в смоленска гора, индивидът просто отхвърля да му повярва: " Ние в никакъв случай не бихме създали сходно нещо ".
След това Колин. Тъброн неведнъж е запитван по какъв начин някоя страна може да се опасява от Русия: за жителите на Съюз на съветските социалистически републики това е " неуместно... явно неуместно ". Уверяват го, че нахлуването в Афганистан е било в отбрана на " другарски нации " против " задгранични интервенти, които се възползват от изостаналото положение на страната " (звучи ли познато?) и че то произтича от " дълбокото предпочитание на Русия за мир... Трябва да пазиме границите си ". Имената на местата, които Русия заплашва, може и да са се трансформирали, само че не и саморационализиращите се двусмислици. " Премълчаването или изопачаването на историята - написа Тъброн - е убедило цялостен един народ в неговата добродетел ".
Други подиуми също биха могли да се пренесат непосредствено през 2023 година Виждайки група руски възпитаници, които чинно рисуват улични картини на тематика " Мир ", Тъброн е угрижен: " Със същия триумф можеха да напишат и " Война ", тъй като изписват лозунгите на милитаристкото държавно управление. Тези деца бяха съвършени принадлежности, чисти отблясъци ". Докато децата не престават интензивно да наследяват самозаблудата на своята империя, " рисувайки с тебешир своите мечки върху асфалта на проспект Калинин ", руската войска прави ужасни зверства в Хиндукуш. Отново неизменима Русия: до момента в който Бахмут е подравнен със земята от армията на Пригожин, а бойците му, както ни споделят, избиват деца и старци, във Волгоград неотдавна са издигнати плакати, украсени с лалета, лазурен гълъб и думата " Мир " на пет разнообразни езика.
" Сред руснаците " можеше да се чете като тъмен, красиво написан етюд от Студената война - следващата дискусия " нашето е по-добро ", в случай че не бяха живо описаните срещи със руски жители. Идеята за Запада може да им е отвратителна - написа Колин Тъброн, - само че самият западняк се оказва хуманен и предразположен, а отворената природа на руснаците го приема.
Някои от диалозите, извършени на фона на непрекъснатото следене, имат очебийно церителен темперамент. Докато той и елементарните руснаци обменят отзиви, Тъброн усеща по какъв начин " товарът на страха и съмнението, който неумишлено бях носил през целия си живот, падна от раменете ми с лекотата на естествено събитие, на поправена неточност. Едва по-късно, когато изпитвах лекотата, разбрах какъв брой бездънен е бил страхът ми ".
Една голяма смяна от 1980 година насам е ситуацията на Руската православна черква (РПЦ). Религията може и да заема огромно място в " Сред руснаците ", само че тогава тя е неразрешена, следена, едвам търпима.
Снимка: БТА
Въпреки че има лимитирано (санкционирано от държавата) възобновление на християнството, множеството църкви остават затворени, превърнати в кина, заведения за хранене или планетариуми. Тъброн вижда православната религия като една по-дълбока Русия, която си дава сметка за комунистическата доктрина, само че забавно какво би помислил той за РПЦ през днешния ден? За уверенията на патриарх Кирил пред военните, че са избрали " верния път " в живота си или че гибелта в борба ще " измие всички грехове ", които са направили? Как би писал Тъброн за Катедралата на въоръжените сили край Москва, чиито мозайки рисуват нахлуването в Грузия през 2008 година или с анексирането на Крим преди девет години?
Снимка: Gettyimages
Но и в това няма нищо ново. В една от главите, чиито модерни паралели няма да се нуждаят от изтъкване, Тъброн разказва странното, многовековното съветско обединение на вяра и политика. Владетелите, написа той, даже управлявали от стените на катедралата, където " най-приземените им и жестоки решения са придобивали светостта на Евангелието...
Може би за момент, до момента в който царят стискал в отрупаните си със скъпоценности ръце бокала за причестяване, решението да нападне Полша или да в профил прекомерно сполучлив болярин е висяло незавършено в синкавия въздух. След това от бокала в устата му се излива опрощаващата греховете кръв на Христос.
Пътуването, на което се основава книгата, се случва през 1980 година, сред руското навлизане в Афганистан и началото на Ирано-иракската война. След като открива, че има законно право да кара през Съюз на съветските социалистически републики (под непоколебим контрол), Тъброн потегля да прекосява страната от Минск до Тбилиси, като по време на пътуването си посещава Москва, Ленинград, балтийските страни и Киев. Това не е концепцията на всеки за разходка за наслаждение: Студената война към момента е арктически студена, а комунизмът, въпреки и в крах, към момента не е опустошен от Горбачовата публичност и перестройка.
Лозунгите на Ленин са на всички места, а хората всекидневно тънат в алкохолизъм, безизходност и дълги опашки за храна. Съветските жители го молят за сини джинси, западни книги или да им продаде (или просто да им разреши да се допрян до) своя Morris Marina, който ги превзема с неземната си западна хубост. Преди консуматорството, преди олигархията, преди интернета, преди Макдоналдс - това е един липсващ свят.
Изчезнал ли е? Четиридесетгодишна тази година, книгата се е запазила добре. Макар че лиризмът ѝ може да не дава отговор на актуалните усети - поколението на Тъброн е повлияно от лапидарния жанр на Фрея Старк и Патрик Лий Фермор - тя има какво да ни каже за Русия в този момент, изключително за последната, ужасна година на водене на война.
На доста места нещата съответстват с днешния ден. Царете от древността са били " уверени в своята божествено избрана задача и в дегенерацията на другите нации ". Когато Колин Тъброн написа за царя, който си пречиства ръцете " след докосването на европейските посланици ", се сещаш за параноичната, продължителна самоизолация на Владимир Путин, за неуместната дължина на онази маса.
Снимка: АР/БТА
Дори през 1980 година, в най-ниската точка от интервала на застой при Брежнев, страната е изпълнена с милитаризъм.
" Едва откакто влязох в Русия - написа Тъброн, - разбрах каква е мъртвата тежест на патриотизма в тази преследвана страна ". Военните монументи, както му споделят, са " националните олтари " на Русия. Тогава, както и в този момент, страната е цялостна с " заплашителни монументи... танкове и полеви оръдия, издигнати на бетонни постаменти... безконечни пламъци, изваяни герои, обелиски, знаци, епитафии ". Те като че ли поддържат страната в непрекъсната бойна подготвеност, която се подхранва от самата нея - параноя, която освен предизвика съперниците, само че и е жизненоважна за поддържането на голямата страна: " Готовността за война тук е като тресчица: експанзията на рисково и нестабилно дете ". Навсякъде напомнянето за минали победи наподобява като самобитен фетиш към гибелта - книгата е осеяна с гробища, костници и катакомби. Докато четете, не можете да не си помислите за безбройните убийства от предходната година в Ирпен, Буча, бойните полета на Донбас и за мъртвите, които лежат изоставени там.
И въпреки всичко по време на нашествието в Афганистан доста руснаци - както тогава, по този начин и през днешния ден - се придържаха към концепцията, че те са положителните и в никакъв случай не могат да бъдат нещо друго.
Снимка: AP/БТА
Когато Тъброн загатва пред руски екскурзовод за Катинското кръвопролитие от 1940 година, при което 22 000 полски военнопленници са екзекутирани от руските управляващи в смоленска гора, индивидът просто отхвърля да му повярва: " Ние в никакъв случай не бихме създали сходно нещо ".
След това Колин. Тъброн неведнъж е запитван по какъв начин някоя страна може да се опасява от Русия: за жителите на Съюз на съветските социалистически републики това е " неуместно... явно неуместно ". Уверяват го, че нахлуването в Афганистан е било в отбрана на " другарски нации " против " задгранични интервенти, които се възползват от изостаналото положение на страната " (звучи ли познато?) и че то произтича от " дълбокото предпочитание на Русия за мир... Трябва да пазиме границите си ". Имената на местата, които Русия заплашва, може и да са се трансформирали, само че не и саморационализиращите се двусмислици. " Премълчаването или изопачаването на историята - написа Тъброн - е убедило цялостен един народ в неговата добродетел ".
Други подиуми също биха могли да се пренесат непосредствено през 2023 година Виждайки група руски възпитаници, които чинно рисуват улични картини на тематика " Мир ", Тъброн е угрижен: " Със същия триумф можеха да напишат и " Война ", тъй като изписват лозунгите на милитаристкото държавно управление. Тези деца бяха съвършени принадлежности, чисти отблясъци ". Докато децата не престават интензивно да наследяват самозаблудата на своята империя, " рисувайки с тебешир своите мечки върху асфалта на проспект Калинин ", руската войска прави ужасни зверства в Хиндукуш. Отново неизменима Русия: до момента в който Бахмут е подравнен със земята от армията на Пригожин, а бойците му, както ни споделят, избиват деца и старци, във Волгоград неотдавна са издигнати плакати, украсени с лалета, лазурен гълъб и думата " Мир " на пет разнообразни езика.
" Сред руснаците " можеше да се чете като тъмен, красиво написан етюд от Студената война - следващата дискусия " нашето е по-добро ", в случай че не бяха живо описаните срещи със руски жители. Идеята за Запада може да им е отвратителна - написа Колин Тъброн, - само че самият западняк се оказва хуманен и предразположен, а отворената природа на руснаците го приема.
Някои от диалозите, извършени на фона на непрекъснатото следене, имат очебийно церителен темперамент. Докато той и елементарните руснаци обменят отзиви, Тъброн усеща по какъв начин " товарът на страха и съмнението, който неумишлено бях носил през целия си живот, падна от раменете ми с лекотата на естествено събитие, на поправена неточност. Едва по-късно, когато изпитвах лекотата, разбрах какъв брой бездънен е бил страхът ми ".
Една голяма смяна от 1980 година насам е ситуацията на Руската православна черква (РПЦ). Религията може и да заема огромно място в " Сред руснаците ", само че тогава тя е неразрешена, следена, едвам търпима.
Снимка: БТА
Въпреки че има лимитирано (санкционирано от държавата) възобновление на християнството, множеството църкви остават затворени, превърнати в кина, заведения за хранене или планетариуми. Тъброн вижда православната религия като една по-дълбока Русия, която си дава сметка за комунистическата доктрина, само че забавно какво би помислил той за РПЦ през днешния ден? За уверенията на патриарх Кирил пред военните, че са избрали " верния път " в живота си или че гибелта в борба ще " измие всички грехове ", които са направили? Как би писал Тъброн за Катедралата на въоръжените сили край Москва, чиито мозайки рисуват нахлуването в Грузия през 2008 година или с анексирането на Крим преди девет години?
Снимка: Gettyimages
Но и в това няма нищо ново. В една от главите, чиито модерни паралели няма да се нуждаят от изтъкване, Тъброн разказва странното, многовековното съветско обединение на вяра и политика. Владетелите, написа той, даже управлявали от стените на катедралата, където " най-приземените им и жестоки решения са придобивали светостта на Евангелието...
Може би за момент, до момента в който царят стискал в отрупаните си със скъпоценности ръце бокала за причестяване, решението да нападне Полша или да в профил прекомерно сполучлив болярин е висяло незавършено в синкавия въздух. След това от бокала в устата му се излива опрощаващата греховете кръв на Христос.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ