Нарекоха ги Дрийм тийм
" Дрийм Тийм "
От Джак Маккълъм
Издател – Premium Books
Баскетболът се трансформира в вяра за доста от нас с помощта на тази група защити персони. Да видиш на едно място събрани звезди от ранга на Майкъл Джордан, Меджик Джонсън, Лари Бърд, Патрик Юинг, Чарлз Баркли… това е максимумът, на който някой състезателен почитател в миналото е можел да се надява. Нарекоха ги „ Дрийм тийм “. И в това няма нищо инцидентно. Никога преди този момент не е имало и в никакъв случай по-късно няма да има различен сходен отбор. Първите постоянно са неповторими. И остават вечно в историята. Такава бе селекцията на Чък Дейли, представляваща националния тим на Съединени американски щати по баскетбол на Олимпиадата в Барселона.
Благодарение на книгата на Джак Маккълъм „ Дрийм тийм “ имаме опция да се докоснем до същината на този именит тим.
Авторът съумява да ни придвижи оптимално покрай иконите на баскетбола. Толкова прецизен и меродавен е неговият роман, като че ли сме там измежду тях – на трибуните, в рейса, в казиното, в хотела или в сладкарница. И умерено им задаваме въпроси или просто се любуваме на великолепието им. Но в това време това не е възхваление за този популярен състав. Това е истината за него. Начинът, по който е събран, с прозрение в детайлите, без никакви взаимни отстъпки и съображения. Истината, такава, каквато я е видял Маккълъм, през неговите очи или тези на очевидците.
Издателите от Premium Books са се постарали да пресъздадат това необикновено чувство. Единствената по рода си книга ще излезе на българския пазар през идната седмица. И всички почитатели, освен на баскетбола, само че на спорта въобще, ще могат да я прочетат. Това е книга, която си коства да имате и да прелиствате през избран интервал от време.
ПИСАТЕЛЯТ, ШУТЪТ И ХРИСТИЯНСКИЯТ ВОЙНИК
" …„ Дрийм тийм “ кацна в Ница към среднощ, като бе приветстван от нормалната навалица от почитатели, след което се придвижи в хотел Loews. По време на съвещанието на защитата преди тимът да дойде Анри Лоренци, именитият управител на хотела, към този момент се бе оплакал от големия брой и нападателния метод на защитата, обезпечена от НБА, която към този момент щъкаше из неговия хотел.
„ Знаете ли кой залага в моето казино в този миг? “ – Лоренци попитал Ким Боуни от НБА. Той почнал да изброява имената на политици, кино звезди и даже безсмъртната тенис звезда Бьорн Борг. „ На никого няма да му пука толкоз за вашия тим “ – отсякъл той.
„ Добре, ще забележим “– дала отговор му Боуни.
В момента, в който рейсът на тима дойде, начело имаше такава навалица от хора, които желаеха да се допрян до играчите, че някои от тях даже минаха през витрините на входните порти.
„ Разбирам какво имате поради “ – споделил в този миг Лоренци…
…Подобно на всички останали, Рение искаше да се срещне с „ Дрийм тийм “ и по този начин бе проведена вечеря в частна зала на Loews за 20 юли, което също по този начин бе и 62-рият рожден ден на Чък Дейли. Дейли, който също бе принц на суверенния щат на Песимистите, към този момент бе много нервозен по отношение на дългото време и дразнещия протокол, които обвързваха подготовката на сходни събития.
„ Не можете да седнете, преди принцът да седне “ – сподели им протоколчикът, като това важеше за цялата делегация на тима, включваща Дейли, Джордан, Бърд и Меджик.
„ Какво ще стане, в случай че ми се наложи да отида до тоалетната? – попитал Чък. – Все отново към този момент съм на възраст. “ Беше им обяснено също по този начин, че не могат да вземат вилицата и да стартират да ядат, до момента в който принцът не е подготвен да го направи.
Когато играчите на „ Дрийм тийм “ се събрали дружно, били накарани да чакат известно време, нещо, на което те несъмнено не бяха привикнали. „ С Пистънс не ни се наложи да чакаме толкоз доста време в Белия дом – прошепнал Чък, – а въпреки всичко бяхме спечелили купата. “
Все отново принцът, съпроводен от сина си принц Албер, баскетболен почитател, най-сетне се появил и се позиционирал сред Меджик и Джордан. (Баркли показа по-късно: „ Държаха ме надалеч от кралските особи “.) Вечерята мина добре, а Меджик предстоящо приказва от името на тима. „ Винаги съм считал, че ще бъда най-близо до кралска персона, играейки с Майкъл Джордан – споделил той, – само че това надмина упованията ми. “ Типично в стила на Меджик. Жената на Чък, Тери Дейли, бе уредила най-после на вечерята да докарат торта за рождения му ден и всички пяха „ Честит рожден ден “ на Чък. След това играчите се прибрали вкъщи – или назад в казиното – щастливи…
…Казиното на Loews се намираше в центъра на хотела и затова служеше за нещо като приемна на членовете на „ Дрийм тийм “. Най-вече за Джордан, Меджик, Баркли, Пипън и Юинг, същата група, която играеше карти и провежда игра на тонк в Сан Диего и щеше да я играе до последната вечер в Барселона. Бърд слезе веднъж, само че откакто чу каква е цената на бирата, която бе 7 $ отвън казиното и 18 $ вътре, съвсем не се появи повече там. (Баркли рапортува, че пивото в „ Джими Зи “ коства 40 $.) В един случай Баркли, чувствайки се като най-големия късметлия на блекджек в света, изиска спомагателна карта при 19 на масата, като щеше да е прелестно да завърша историята, в случай че бе получил двойка, само че вместо това мина границата от 21.
Въпреки че играчите от „ Дрийм тийм “ бяха главната тематика за диалози, не всеки чиновник в казиното можеше да ги разграничи. Когато Меджик отишъл да си вземе чипове една вечер, служителят го объркал с мосю Джордан и го помолил да заплати сума към 50 хиляди $, пари, които Въздушния бил изиграл!
Често стоях в казиното, като обикалях из масите за блекджек и тези за зарове, само че почтено казано, не ми харесваше изключително концепцията да проследявам спортистите и да протоколирам какво залагат и какво вършат в свободното си време, тъй като трябваше въпреки всичко да отстранявам новината от персоналното пространство. Аз не бях толкоз нервозен, колкото членовете на НБА. Макар Стърн да бе индивидът, който бе завел целия този цирк в Монако, залаганията от страна на членовете на „ Дрийм тийм “ бяха някак странни за йерархията на НБА, изключително откакто бяха минали единствено няколко месеца от срамния миг, в който бе забъркан най-значимият им състезател.
Въпросите по отношение на пристрастеността на Джордан към хазарта бяха изникнали на повърхността, когато три негови чека на стойност 108 хиляди $ бяха открити в куфарче на убития в Северна Каролина лихвар Еди Доу. Да сме наясно, по този начин и не бе открита връзка сред Джордан и Доу, както и килърът на Доу. По-късно юристът на Доу разгласи, че най-малко част от тези 108 хиляди $ са платени от Джордан поради дълг от игри на голф и карти, а Джордан призна, че е направил заплащане за 57 хиляди $ на Джеймс Булър Тънкия от Северна Каролина. Булър от своя страна е излежавал присъда за продажба на кокаин, след което бе наказан на 6 месеца за пране на пари и взе участие в основаването на разказ на Елмор Леонард. Той бе прочут освен на Джордан, само че и на други баскетболисти от НБА. По това време Джордан разгласи, че е дал парите като заем на Булър, с цел да му помогне да построи подготвително игрище за голф. Адвокат от Шарлът съобщи, че парите също по този начин са отишли и за погасяване на задължения от залагания.
От НБА проверяваха проблема в продължение на две седмици, след което излязоха с публично известие, в основата на което бе: „ Няма причина от НБА да предприемем каквито и да е дейности против Майкъл “. Да кажеш, че няма да предприемеш дейности, и да твърдиш, че вярваш в невинността му, са две изцяло разнообразни неща, а и почтено казано, Стърн и останалите ръководители бяха обезпокоени по отношение на протичащото се и възможното пристрастяване на Джордан към хазарта.
Въпреки всичко Джордан е в Монте Карло, залага цяла вечер, придружаван непрекъснато от Хорас Балмър, отговорник по защитата на НБА. (Играчите назоваха Балмър „ Бам “ поради израза, който той постоянно отправяше, когато сваляше картите си на масата; това бе, преди да се появи Емерил Лагас.) От време на време Джордан имаше даже непокътната маса за себе си за блекджек и играеше с всички пет свободни места. Не забравяйте, че Джордан не нарушаваше никакви закони, въпреки че управата на казиното изпитваше известни терзания, когато тайнствен мъж заставаше зад тила му по време на игра. „ Личният брояч на карти на Майкъл “, описваха го членовете на „ Дрийм тийм “.
Всеки следобяд след тренировката и обяда група от играчите се събираха, приготвени със специфичните си дрехи за голф и стикове, с цел да се насочат към „ Монте Карло Голф Клуб “, който бе на 25 минути разстояние отвън града. Теренът не бе най-изчистеният, тъй като бе планински, като откриваше прелестни гледки към морето и Френската и Италианската Ривиера. Определено имаше надалеч по-неприятни места на земята, на които да изкарате следобеда си.
Йерархията измежду голфърите бе следната: Джордан, Дейли, Род Торн, Пи Джей Карлисимо дружно с всеки експерт, който бе в близост. Баркли успяваше да се причисли от време на време към тази групичка, само че несъмнено не бе от тяхното равнище, а Джордан, въпреки да обичаше да разрушава Чарлз, въпреки всичко предпочиташе компанията на по-добри играчи. Меджик, който от своя страна можеше да нахлуе във всяка една групичка единствено с думите, че по този начин му се желае, просто не обичаше да играе голф. Той бе решил доста от дълго време, че поради спортния си темперамент е по-добре да не стартира въобще. „ Щеше да се трансформира в фикс идея за мен тъкмо както бе станало с Майкъл – описа ми Ървин – и щеше да ме разсейва от останалите неща, които желаех да върша. “ Това в действителност е човек, който желае да е на върха във всяко едно нещо, с което се захване…”
…Връщахме се към хотела, аз карах колата чартърен, Дрекслер бе до мен, а Баркли и Хъбард се возеха откъм гърба. Чувствах се някак заставен, карайки през тези планини, да натисна педала на газта, тъй като те ме предизвикваха да го направя, като че ли бях апаш, който бяга от мястото на престъплението, тъй като това въпреки всичко бе Ривиерата… По-късно установихме, че точно на този път през 1982 година принцеса Грейс е получила удар, който е довел и до злополуката й с нейния „ Роувър Р6 “. Тя умря от контузиите си на идващия ден в болничното заведение на Монако.
„ На върха на планината четиримата спорихме/говорихме, само че в промеждутъка на това да ни образова и поправя на всяка тематика, Баркли видя, че ти караш много бързо, а завоите ставаха все по-остри “, спомни си Хъбард.
„ По дяволите, Джак, понижи! – извика Баркли. – Ще ни убиеш. На никого няма да му пука за теб, само че в НБА несъмнено ще са гневни на това! “
Според спомените на Хъбард аз съм траял да карам със същото движение, което е изнервило Дрекслер и той даже е повишил звук, карайки ме да понижа. Той обаче по този начин и не е бил чут от никого, тъй като Баркли продължавал да крещи и да ме заплашва с физическо принуждение. „ Чарлз, индивидът зад мен е по петите ми – споделих аз. – Не мога да понижа. Той ще ни удари. “
Наближавайки подножието на планината, започнахме да си приказваме какви биха били заглавията, които ще излязат при една такава съдбовна злополука.
„ Баркли, Дрекслер и още двама починаха в Монте Карло! “, допусна Хъбард.
„ Сигурно ще го създадат „ Двама членове на „ Дрийм тийм “ починаха в злополука “ и няма да упоменат въобще за нас “, прибавих аз.
„ По дяволите, на тях няма да им пука даже и за Клайд – допусна Баркли. – Чарлз Баркли е мъртъв! “ Точно това ще напишат. “
„ Това е безчувствено, Чарлз “, сподели Дрекслер.
По-късно в Барселона Робинсън и Баркли отвориха тематика за християнската религия, като че ли Аполон беше седнал до Дионис. Говорили си, до момента в който вдигали тежести – „ Е, по-скоро аз подвигах, до момента в който Чарлз просто си седеше до мен “ – споделя Робинсън, а Баркли му споделил: „ Дейвид, би трябвало да казваш това, което ти е на сърце. Трябва да си по-честен с хората. “ Робинсън му отвърнал по следния метод: „ Това, което имаш поради, е не по-честен. Имаш поради да съм по-склонен да диспутирам с хората. Това са две разнообразни неща “.
След което Робинсън се разкрил пред него.
„ Чарлз, одобрявам в теб това, че не те е боязън да кажеш всичко, което искаш, даже и в случай че се забъркаш в неприятности. Това би било още по-хубаво, в случай че отдадеш сърцето и душата си на Господ. Трябва да схванеш обаче, че хората не всеки път ще желаят да слушат думите, които казваш. Просто от време на време би трябвало да се обръщаш към Бог вместо към останалите. “
След като Робинсън ми описа тази история, аз му отговорих, че въпреки Чарлз към момента да не е отворил сърцето си за Господ, то Господ също по този начин не е подготвен да го накаже за греховете му. Всъщност Господ може би откровено се забавлява дружно с всички останали на държанието на Баркли по телевизия TNT. „ Как си обясняваш това? “, попитах го.
Робинсън се засмя. „ Продължавам да се апелирам за него. Обичам Чарлз. Продължавам да одобрявам нашите диалози, само че не е моя работа да го карам да прави каквото и да е. Единствено мога да посея семето “, отговори ми Дейвид.
В съзнанието си аз не преставам да виждам по какъв начин Робинсън си потегли от игрището за голф в оня ден. Не споделям, че безусловно желая да бъда като него, само че знаех, че е нужно доста персонално обвързване, вътрешна мощ и религия, с цел да направи това. Повечето връзки сред спортисти са построени върху ироничния комизъм, грубите забележки, обидите и мръснишките вицове, като всичко това е обгърнато в доста тестостерон. Да застанеш паралелно до тима си и в това време да имаш куража от време на време да си самичък против тях… ето по тази причина би трябвало да си друг от всички…. "
От Джак Маккълъм
Издател – Premium Books
Баскетболът се трансформира в вяра за доста от нас с помощта на тази група защити персони. Да видиш на едно място събрани звезди от ранга на Майкъл Джордан, Меджик Джонсън, Лари Бърд, Патрик Юинг, Чарлз Баркли… това е максимумът, на който някой състезателен почитател в миналото е можел да се надява. Нарекоха ги „ Дрийм тийм “. И в това няма нищо инцидентно. Никога преди този момент не е имало и в никакъв случай по-късно няма да има различен сходен отбор. Първите постоянно са неповторими. И остават вечно в историята. Такава бе селекцията на Чък Дейли, представляваща националния тим на Съединени американски щати по баскетбол на Олимпиадата в Барселона.
Благодарение на книгата на Джак Маккълъм „ Дрийм тийм “ имаме опция да се докоснем до същината на този именит тим.
Авторът съумява да ни придвижи оптимално покрай иконите на баскетбола. Толкова прецизен и меродавен е неговият роман, като че ли сме там измежду тях – на трибуните, в рейса, в казиното, в хотела или в сладкарница. И умерено им задаваме въпроси или просто се любуваме на великолепието им. Но в това време това не е възхваление за този популярен състав. Това е истината за него. Начинът, по който е събран, с прозрение в детайлите, без никакви взаимни отстъпки и съображения. Истината, такава, каквато я е видял Маккълъм, през неговите очи или тези на очевидците.
Издателите от Premium Books са се постарали да пресъздадат това необикновено чувство. Единствената по рода си книга ще излезе на българския пазар през идната седмица. И всички почитатели, освен на баскетбола, само че на спорта въобще, ще могат да я прочетат. Това е книга, която си коства да имате и да прелиствате през избран интервал от време.
ПИСАТЕЛЯТ, ШУТЪТ И ХРИСТИЯНСКИЯТ ВОЙНИК
" …„ Дрийм тийм “ кацна в Ница към среднощ, като бе приветстван от нормалната навалица от почитатели, след което се придвижи в хотел Loews. По време на съвещанието на защитата преди тимът да дойде Анри Лоренци, именитият управител на хотела, към този момент се бе оплакал от големия брой и нападателния метод на защитата, обезпечена от НБА, която към този момент щъкаше из неговия хотел.
„ Знаете ли кой залага в моето казино в този миг? “ – Лоренци попитал Ким Боуни от НБА. Той почнал да изброява имената на политици, кино звезди и даже безсмъртната тенис звезда Бьорн Борг. „ На никого няма да му пука толкоз за вашия тим “ – отсякъл той.
„ Добре, ще забележим “– дала отговор му Боуни.
В момента, в който рейсът на тима дойде, начело имаше такава навалица от хора, които желаеха да се допрян до играчите, че някои от тях даже минаха през витрините на входните порти.
„ Разбирам какво имате поради “ – споделил в този миг Лоренци…
…Подобно на всички останали, Рение искаше да се срещне с „ Дрийм тийм “ и по този начин бе проведена вечеря в частна зала на Loews за 20 юли, което също по този начин бе и 62-рият рожден ден на Чък Дейли. Дейли, който също бе принц на суверенния щат на Песимистите, към този момент бе много нервозен по отношение на дългото време и дразнещия протокол, които обвързваха подготовката на сходни събития.
„ Не можете да седнете, преди принцът да седне “ – сподели им протоколчикът, като това важеше за цялата делегация на тима, включваща Дейли, Джордан, Бърд и Меджик.
„ Какво ще стане, в случай че ми се наложи да отида до тоалетната? – попитал Чък. – Все отново към този момент съм на възраст. “ Беше им обяснено също по този начин, че не могат да вземат вилицата и да стартират да ядат, до момента в който принцът не е подготвен да го направи.
Когато играчите на „ Дрийм тийм “ се събрали дружно, били накарани да чакат известно време, нещо, на което те несъмнено не бяха привикнали. „ С Пистънс не ни се наложи да чакаме толкоз доста време в Белия дом – прошепнал Чък, – а въпреки всичко бяхме спечелили купата. “
Все отново принцът, съпроводен от сина си принц Албер, баскетболен почитател, най-сетне се появил и се позиционирал сред Меджик и Джордан. (Баркли показа по-късно: „ Държаха ме надалеч от кралските особи “.) Вечерята мина добре, а Меджик предстоящо приказва от името на тима. „ Винаги съм считал, че ще бъда най-близо до кралска персона, играейки с Майкъл Джордан – споделил той, – само че това надмина упованията ми. “ Типично в стила на Меджик. Жената на Чък, Тери Дейли, бе уредила най-после на вечерята да докарат торта за рождения му ден и всички пяха „ Честит рожден ден “ на Чък. След това играчите се прибрали вкъщи – или назад в казиното – щастливи…
…Казиното на Loews се намираше в центъра на хотела и затова служеше за нещо като приемна на членовете на „ Дрийм тийм “. Най-вече за Джордан, Меджик, Баркли, Пипън и Юинг, същата група, която играеше карти и провежда игра на тонк в Сан Диего и щеше да я играе до последната вечер в Барселона. Бърд слезе веднъж, само че откакто чу каква е цената на бирата, която бе 7 $ отвън казиното и 18 $ вътре, съвсем не се появи повече там. (Баркли рапортува, че пивото в „ Джими Зи “ коства 40 $.) В един случай Баркли, чувствайки се като най-големия късметлия на блекджек в света, изиска спомагателна карта при 19 на масата, като щеше да е прелестно да завърша историята, в случай че бе получил двойка, само че вместо това мина границата от 21.
Въпреки че играчите от „ Дрийм тийм “ бяха главната тематика за диалози, не всеки чиновник в казиното можеше да ги разграничи. Когато Меджик отишъл да си вземе чипове една вечер, служителят го объркал с мосю Джордан и го помолил да заплати сума към 50 хиляди $, пари, които Въздушния бил изиграл!
Често стоях в казиното, като обикалях из масите за блекджек и тези за зарове, само че почтено казано, не ми харесваше изключително концепцията да проследявам спортистите и да протоколирам какво залагат и какво вършат в свободното си време, тъй като трябваше въпреки всичко да отстранявам новината от персоналното пространство. Аз не бях толкоз нервозен, колкото членовете на НБА. Макар Стърн да бе индивидът, който бе завел целия този цирк в Монако, залаганията от страна на членовете на „ Дрийм тийм “ бяха някак странни за йерархията на НБА, изключително откакто бяха минали единствено няколко месеца от срамния миг, в който бе забъркан най-значимият им състезател.
Въпросите по отношение на пристрастеността на Джордан към хазарта бяха изникнали на повърхността, когато три негови чека на стойност 108 хиляди $ бяха открити в куфарче на убития в Северна Каролина лихвар Еди Доу. Да сме наясно, по този начин и не бе открита връзка сред Джордан и Доу, както и килърът на Доу. По-късно юристът на Доу разгласи, че най-малко част от тези 108 хиляди $ са платени от Джордан поради дълг от игри на голф и карти, а Джордан призна, че е направил заплащане за 57 хиляди $ на Джеймс Булър Тънкия от Северна Каролина. Булър от своя страна е излежавал присъда за продажба на кокаин, след което бе наказан на 6 месеца за пране на пари и взе участие в основаването на разказ на Елмор Леонард. Той бе прочут освен на Джордан, само че и на други баскетболисти от НБА. По това време Джордан разгласи, че е дал парите като заем на Булър, с цел да му помогне да построи подготвително игрище за голф. Адвокат от Шарлът съобщи, че парите също по този начин са отишли и за погасяване на задължения от залагания.
От НБА проверяваха проблема в продължение на две седмици, след което излязоха с публично известие, в основата на което бе: „ Няма причина от НБА да предприемем каквито и да е дейности против Майкъл “. Да кажеш, че няма да предприемеш дейности, и да твърдиш, че вярваш в невинността му, са две изцяло разнообразни неща, а и почтено казано, Стърн и останалите ръководители бяха обезпокоени по отношение на протичащото се и възможното пристрастяване на Джордан към хазарта.
Въпреки всичко Джордан е в Монте Карло, залага цяла вечер, придружаван непрекъснато от Хорас Балмър, отговорник по защитата на НБА. (Играчите назоваха Балмър „ Бам “ поради израза, който той постоянно отправяше, когато сваляше картите си на масата; това бе, преди да се появи Емерил Лагас.) От време на време Джордан имаше даже непокътната маса за себе си за блекджек и играеше с всички пет свободни места. Не забравяйте, че Джордан не нарушаваше никакви закони, въпреки че управата на казиното изпитваше известни терзания, когато тайнствен мъж заставаше зад тила му по време на игра. „ Личният брояч на карти на Майкъл “, описваха го членовете на „ Дрийм тийм “.
Всеки следобяд след тренировката и обяда група от играчите се събираха, приготвени със специфичните си дрехи за голф и стикове, с цел да се насочат към „ Монте Карло Голф Клуб “, който бе на 25 минути разстояние отвън града. Теренът не бе най-изчистеният, тъй като бе планински, като откриваше прелестни гледки към морето и Френската и Италианската Ривиера. Определено имаше надалеч по-неприятни места на земята, на които да изкарате следобеда си.
Йерархията измежду голфърите бе следната: Джордан, Дейли, Род Торн, Пи Джей Карлисимо дружно с всеки експерт, който бе в близост. Баркли успяваше да се причисли от време на време към тази групичка, само че несъмнено не бе от тяхното равнище, а Джордан, въпреки да обичаше да разрушава Чарлз, въпреки всичко предпочиташе компанията на по-добри играчи. Меджик, който от своя страна можеше да нахлуе във всяка една групичка единствено с думите, че по този начин му се желае, просто не обичаше да играе голф. Той бе решил доста от дълго време, че поради спортния си темперамент е по-добре да не стартира въобще. „ Щеше да се трансформира в фикс идея за мен тъкмо както бе станало с Майкъл – описа ми Ървин – и щеше да ме разсейва от останалите неща, които желаех да върша. “ Това в действителност е човек, който желае да е на върха във всяко едно нещо, с което се захване…”
…Връщахме се към хотела, аз карах колата чартърен, Дрекслер бе до мен, а Баркли и Хъбард се возеха откъм гърба. Чувствах се някак заставен, карайки през тези планини, да натисна педала на газта, тъй като те ме предизвикваха да го направя, като че ли бях апаш, който бяга от мястото на престъплението, тъй като това въпреки всичко бе Ривиерата… По-късно установихме, че точно на този път през 1982 година принцеса Грейс е получила удар, който е довел и до злополуката й с нейния „ Роувър Р6 “. Тя умря от контузиите си на идващия ден в болничното заведение на Монако.
„ На върха на планината четиримата спорихме/говорихме, само че в промеждутъка на това да ни образова и поправя на всяка тематика, Баркли видя, че ти караш много бързо, а завоите ставаха все по-остри “, спомни си Хъбард.
„ По дяволите, Джак, понижи! – извика Баркли. – Ще ни убиеш. На никого няма да му пука за теб, само че в НБА несъмнено ще са гневни на това! “
Според спомените на Хъбард аз съм траял да карам със същото движение, което е изнервило Дрекслер и той даже е повишил звук, карайки ме да понижа. Той обаче по този начин и не е бил чут от никого, тъй като Баркли продължавал да крещи и да ме заплашва с физическо принуждение. „ Чарлз, индивидът зад мен е по петите ми – споделих аз. – Не мога да понижа. Той ще ни удари. “
Наближавайки подножието на планината, започнахме да си приказваме какви биха били заглавията, които ще излязат при една такава съдбовна злополука.
„ Баркли, Дрекслер и още двама починаха в Монте Карло! “, допусна Хъбард.
„ Сигурно ще го създадат „ Двама членове на „ Дрийм тийм “ починаха в злополука “ и няма да упоменат въобще за нас “, прибавих аз.
„ По дяволите, на тях няма да им пука даже и за Клайд – допусна Баркли. – Чарлз Баркли е мъртъв! “ Точно това ще напишат. “
„ Това е безчувствено, Чарлз “, сподели Дрекслер.
По-късно в Барселона Робинсън и Баркли отвориха тематика за християнската религия, като че ли Аполон беше седнал до Дионис. Говорили си, до момента в който вдигали тежести – „ Е, по-скоро аз подвигах, до момента в който Чарлз просто си седеше до мен “ – споделя Робинсън, а Баркли му споделил: „ Дейвид, би трябвало да казваш това, което ти е на сърце. Трябва да си по-честен с хората. “ Робинсън му отвърнал по следния метод: „ Това, което имаш поради, е не по-честен. Имаш поради да съм по-склонен да диспутирам с хората. Това са две разнообразни неща “.
След което Робинсън се разкрил пред него.
„ Чарлз, одобрявам в теб това, че не те е боязън да кажеш всичко, което искаш, даже и в случай че се забъркаш в неприятности. Това би било още по-хубаво, в случай че отдадеш сърцето и душата си на Господ. Трябва да схванеш обаче, че хората не всеки път ще желаят да слушат думите, които казваш. Просто от време на време би трябвало да се обръщаш към Бог вместо към останалите. “
След като Робинсън ми описа тази история, аз му отговорих, че въпреки Чарлз към момента да не е отворил сърцето си за Господ, то Господ също по този начин не е подготвен да го накаже за греховете му. Всъщност Господ може би откровено се забавлява дружно с всички останали на държанието на Баркли по телевизия TNT. „ Как си обясняваш това? “, попитах го.
Робинсън се засмя. „ Продължавам да се апелирам за него. Обичам Чарлз. Продължавам да одобрявам нашите диалози, само че не е моя работа да го карам да прави каквото и да е. Единствено мога да посея семето “, отговори ми Дейвид.
В съзнанието си аз не преставам да виждам по какъв начин Робинсън си потегли от игрището за голф в оня ден. Не споделям, че безусловно желая да бъда като него, само че знаех, че е нужно доста персонално обвързване, вътрешна мощ и религия, с цел да направи това. Повечето връзки сред спортисти са построени върху ироничния комизъм, грубите забележки, обидите и мръснишките вицове, като всичко това е обгърнато в доста тестостерон. Да застанеш паралелно до тима си и в това време да имаш куража от време на време да си самичък против тях… ето по тази причина би трябвало да си друг от всички…. "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ