На шопинг в древен Рим – какво да очакваме
Древният Рим е бил вселенски град, който притегля хора и артикули от целия средиземноморски свят, а и отвън него. Към края на 1 век прочие н. е. в Рим има около 1 милион поданици – цифра, която не е достигната още веднъж в западния свят чак до Лондон към 1800 година
Подобно на множеството градски поданици, жителите на Рим разчитат на търговците на дребно да им обезпечават храна, облекла и други артикули. Нашите доказателства сочат към процъфтяваща търговия на дребно в града и за всеки античен клиент големият брой търговци и клиенти би трябвало да е един от най-поразителните аспекти на римския градски пейзаж.
Релефите и картините, рисувани основно в Помпей и в пристанищния град Остия, са най-хубавото ни доказателство за римските сергии. Временни сергии се виждат на картина на протест в амфитеатъра в Помпей, за който историкът Тацит ни споделя, че се случва през 59 година сл. н. е. На напред във времето на картината можем да забележим сергии, сложени под сенници, разпънати сред дървета или върху колове в земята. Рисунки от външната страна на амфитеатъра също демонстрират сергии и там.
Друга помпейска картина изобразява ежедневните събития във форума. Разделени в подиуми, те демонстрират обстановки на правосъдни съвещания, наказване на възпитаници, хора, които си приказват и четат обществени известия, както и търговци, които продават стоките си. Някои артикули лежат на земята към тях – да вземем за пример мъж, който продава железни съдове, или търговец на прясна храна, застанал до огромен казан, окачен над огън.
Остия
Други търговци имат строго избрани зони за търговия. Продавач на обувки нарежда дървени пейки за своите клиенти и маркира мястото си на търговия със пердета, разпънати между колони. Търговците на самун и зеленчуци излагат стоките си на дървени маси и в кошници на земята.
Мраморен релеф от Остия демонстрира продавач на зеленчуци с огромна кошница и сергия с дървена естакада, до момента в който различен релеф изобразява жена, застанала зад клетки с пилета и зайци. На плота има две купи с плодове, евентуално смокини, и бъчва с охлюви. На щанда има и две маймуни, които да притеглят и забавляват клиентите. Други продавачи са по-мобилни и носят стоките си на подноси или в кошници към врата си, както е показано в един траурен релеф от Нарбона. Някои фотоси демонстрират търговци, които държат едната си ръка нагоре, като че ли се обръщат към тълпата, до момента в който другата им ръка допира техните артикули, приканвайки клиентите да създадат същото.
Не единствено, че римските търговци се открояват силно, те също по този начин се и чуват, смущавайки жителите на града със своите присъщи крясъци, до момента в който приканват възможни клиенти. Например, Сенека се оплаква от търговците, които посещават банята под жилището му в Рим през 1 век, негодувайки срещу „ готвачите на сладкиши с разнообразните си крясъци, търговеца на салами и всички продавачи на храна от готварските магазини, продаващи стоките си “.
Други писатели оприличават неприятната лирика или речите на своите съперници или врагове с виковете на търговците. Марциал оприличава остроумието на другар с това на „ продавача на варен нахут “, или на робите на рибарите, или на „ кулинарния готвач, който крещи за опушените си салами към задушните бистра “.
Нашите антични литературни източници са написани от римляни от висша класа, които съвсем универсално осъждат търговията на дребно като лъжлива процедура и неведнъж слагат под въпрос качеството на стоките. Гален е изключително внезапен, потвърждавайки, че някои недобросъвестни търговци на дребно употребяват човешка плът в ястия вместо свинско месо. Той отбелязва, че човешкото и свинското месо би трябвало да имат усет и аромат изумително сходни, защото нещастните клиенти не съумяват да схванат разликата!
Коледните пазари, които в този момент са толкоз известни по (почти) целия свят, може да са импорт от Германия, само че декемврийските пазари са традиция също и в античен Рим. Към края на месеца римляните честват празник в чест на господ Сатурн – това е време от годината, което поетът Катул назовава „ най-хубавото от дните “. Тогата е сменена с по-удобни облекла, отделя се време за ястие и пиянство, на робите е позволена малко свободата, най-малко краткотрайно, а другари си разменяха дарове.
По традиция подаръците са под формата на сигила – дребни глинени фигурки. Те дават името и на пазара сигилария. Търговците продават дарове на краткотрайни сергии или кабини от платно в Campus Martius, „ Марсовото поле “, в центъра на това, което по-късно ще се трансформира в средновековния град. Знаем, че в ранната империя пазарът се е държал в Portico degli Argonauti, издигнат от генерала Агрипа през 25 година прочие н. е. Сатирикът Ювенал написа, че дамите, които постоянно са се стремили да не изпадат по-долу от съседите си, желаят кристални вази и диамантени пръстени от сергиите на този пазар.
