Администрацията на египетските фараони
Древният Египет бил ситуиран в тясната котловина на Нил, заобиколена от суха пустиня и голи скали. По-голямата част от популацията живеело в оазиси и в долините на дребни реки. Но, с помощта на разливите на Нил, египтяните сполучливо и рационално употребявали тези земи за земеделие, което сполучливо изхранвало страната.
А в страната, с помощта на наличието на надарени архитекти, художници и писари, били основани удивителни артефакти, рисунки, летописи и велика архитектура.
Изкуството на Древен Египет било неразделна част от митологията и религията. Всички творби на майсторите се създавали, като се спазвали прецизни догми. Древният египетски занаятчия на писмеността бил задължен да владее езика на йероглифите, йерархичното и демотичното писмо, а също и да познава аритметиката.
Писарите постоянно били мъже от заможни фамилии. Основното място на тяхната работа били дворецът на фараоните, храмовете и военните елементи. Уменията за работа се предавали по завещание. Синовете в такива фамилии от ранна възраст били възпитавани и обучавани с упованието, че в миналото ще заемат мястото на татко си.
Школите на писарите се организирали към дворци на велможи и към храмовете. Децата се учели в тях от 5-годишна възраст. Отначало се научавали да пишат вярно и красиво, а по-късно да сформират настоятелен документи и религиозни текстове – по този начин дребните възпитаници се превръщали в основа на бъдещата държавна администрация. Детето трябвало да запомни към 700 знака и да овладее всички стилове на писане (бърз, типичен и опростен). Основните образователни такъми били дребна чаша за вода, дъска с вдлъбнатини за багра от охра и сажди, и тръстикова пръчица за писане. Процесът на образование бил много сложен. Занятията се провеждали от ранна заран до вечерта. Онези, които не успявали, били строго наказвани.
За да реализират триумф в учението, учениците жертвали нормалните наслади. В един от папирусите има инструкции за тях: „ Застани на мястото си! Книгите към този момент са пред твоите приятели. Чети усърдно! Обичай писането и ненавижда танците. Цял ден пиши, а нощем чети. Искай съвет от някого, който знае повече от теб. Казват ми, че изоставяш учението и се отдаваш на удоволствия, че скиташ от улица на улица, където мирише на бира. Бирата развращава душата. С нея изглеждаш като храм без господ, като къща без самун. Тебе те учат да свириш на флейта. Седиш пред госпожица и си намазан с благовония. На шията ти виси венец от цветя. Ще завържа краката ти, в случай че скиташ по улиците, и ще бъдеш удрян с камшик от хипопотамова кожа “.
Само с помощта на работата на писарите от администрацията в Древен Египет през днешния ден имаме мостри от укази и стопански документи, истории, записани от думите на представители на разнообразни пластове в обществото, разкази на пътешественици и чужденци.
Професията на писаря била доста уважавана и влиятелна в античното египетско общество. Повечето писари били доближени на властта. И, несъмнено, употребили привилегии: били освободени от военна работа и от заплащането на налози. Заедно с художниците и занаятчиите те украсявали с надписи храмовете, къщите, статуите, гробниците, мебелите.
В един от папирусите е открита следната записка: „ Виж, няма друга служба, с изключение на писар, където индивидът постоянно да е шеф. Стани писар! Това ще те освободи от налози, ще те отбрани от всякаква неприятна работа, ще те отдалечи от мотиката и няма да носиш кошница. Над тебе не ще има доста началници “.
Писарите били интелектуалният хайлайф на обществото, основата на администрацията, взели участие в икономическите действия на страната. Мнозина от тях изпълнявали функционалностите на библиотекари, като съхранявали и умножавали литературните монументи на античната цивилизация. Пазителят на библиотеката на фараона бил също и преподавател на престолонаследника.
Учениците от школите за служители се упражнявали също в художествена литература: с изключение на тъжби, настоятелен писма и заповеди пишели оди за фараоните и приветствени послания. Извършвали, също така, и математически калкулации – да вземем за пример, пресмятали материалните запаси, нужни за доставяне на войските, или пък броя на служащите, нужни за обещано строителство.
Бъдещите служители били обучавани в длъжностен и велможа етикет. Най-добрите наставници ги учели по какъв начин да се държат измежду велможи и жреци, в фамилията, с посетители, с началници и подчинени. Ето какво написа съветникът на фараона:
„ Ако си се издигнал от низините и забогатееш след години на беднотия и мизерия, не бъди нахален и не използвай принуждение против хората, разчитайки на благосъстоянието си. Кланяй се на началниците си, тогава къщата ти ще бъде в ред и ще получаваш постоянно платата си. Добрите думи са по-ценни от скъпоценните камъни. Внимавай какво приказваш! “
В Древен Египет елементарните хора се страхували от служителите, защото всяка тяхна поява означавала или конфискация на скромното им имущество, или пердах с тояги. Но, несъмнено, не всички служители били жестоки към бедните. Чиновникът Птахмес написа следното: „ Аз правех това, което хората хвалят и е угодно на боговете. Давах самун на гладните. Хранех тези, които нямат нищо “.
В антични времена измежду всички страни се считало, че египетската администрация е най-грамотна и професионална. Писарите постоянно оставяли имената си и своите трофеи върху доста предмети, като ги изписвали по най-лесния метод – благодарение на цилиндрични печати-шаблони. В Египет имало доста постове и трофеи, описът на които е достигнал до нас с помощта на указателя на египетската подчиненост, написан по времето на династията на Рамзесидите.
Всяко допиране до античните египетски летописи е странствуване към извора на културата и цивилизацията – и когато през днешния ден надничаме там, с цел да черпим сведения, не трябва да забравяме, че този извор бил грижливо поддържан от администрацията на фараоните.
