Сгушена в квартал Колуша на град Кюстендил, в подножието на

Сгушена в квартал Колуша на град Кюстендил, в подножието на планината Осогово, най-старата непокътната средновековна черква в Кюстендил пази жив загатна за Свети Георги, съобщи кореспондент на БГНЕС.

На мястото на днешния квартал Колуша в предишното е било ситуирано село Коласия, където през първите епохи на османското иго, а и по-късно (XVIII - началото на XIX в.), е било седалище на митрополит.

Съществува съмнение, че в двора на старинната черква се намира гробът на българския цар Михаил III Шишман, погубен в борбата сред сърби и българи на полето при Струма край Велбъжд (старото име на Кюстендил) през 1330 година

През XIX в. църквата е разрушена до основите на сводовете, като малко след Освобождението, през 1878-1880 година е възобновена от колошанинът дядо Стоян, който подарява средства за построяването антре в западната ѝ част, както и за изписването ѝ.

Изключително благосъстояние за църквата съставлява вътрешната стенописна декорация. Открити са четири живописни пласта: най-старият е открит неотдавна (първото десетилетие на XXI в.) и е датиран от края на Х - началото на XI в.; другите са от XII, XV-XVI и XIX век. Средновековната иконография, дело на майстори зографи от Солунската школа, е показана от изображения на християнските светци: Пантелеймон и Ермолай, Дамян и Козма, Мина, както и от светиците: Варвара, Неделя, Петка Българска и Екатерина. Най-добре непокътнатият облик е на Св. Никола. От XV-XVI в. са иконите на Сава Сръбски и Йоан Бабтийски. По-голямата част от стенописите принадлежат на Възрожденската иконопис от края на XIX век.

Изключителния им квалитет дава съображение,да се допуска, че осъществяването им е дело на Солунски зографи или майстори от Охридско ателие. Последното изписване на храма е от 1878-1882 година.

Най-добре е непокътнат облика на Св. Никола, който евентуално е бил и първият патрон на храма. Вече девет века ликът на Свети Никола Мирликийски стои в храма, като любопитен е фактът, че при реставрацията на евангелието, което светецът държи, е открит златен варак (лист злато, употребено за позлатяване на икони - бел. ред.), показващ опциите на ктиторите.

Най-ценните фрески в църквата са изписани през XII век и изобразяват светци в цялостен растеж: войни, лечители, свещенослужители, дами светици и други В храма са непокътнати средновековни графити – рисунки и надписи, оставени от гости и локални хора в предишното.

Църквата е кръстокупоолна, от вида " вписан кръст ", с размери 10 метра дължинна без притвора и широчина - 8,70 метра. Изградена е върху каменни основи от тухли, с тъй наречените " скрити редове ", техника при която редовете тухли са замазани през един по фасадите. Куполът и стените приключват с подпокривен двуреден корниз вид " вълчи зъб ".

Първите изследвания на църквата са осъществени през 1906 година от акад. Йордан Иванов. През 1921 година църквата е проучена и от А. Грабар, а през 1931 година и от Н. Мавродинов. От 1970 година църквата е и музей.

През ХІХ в. църквата е била разрушена от турците и зарита в земята.

Църквата има огромна историческа, художествена и архитектурна стойност. Тя е архитектурно-строителен и живописен монумент на културата с категория “национално значение ". /БГНЕС