Близки срещи от древния вид
Древните цивилизации постоянно се учат изолирано всяка за себе си. Но още от древността другите култури се свързват една с друга. Сега ще разгледаме няколко взаимоотношения сред земи, които се свързват с политика, търговия, войни и религия…
Малко над половин век след основаването на Римската република, политиката на Рим е в неволя. Политическата система е блокирана съвсем десетилетие; трибуните на плебса (офицери, представляващи ползите на елементарните хора) желаят промяна на системата и балансиране на властта сред патрицианските (аристократите) и роби (всички останали). Така през 454 година прочие н. е. е назначена комисия от трима души, която пътува до Атина – където демократичната гражданска война е настъпила почти по същото време като раждането на Римската република – с цел да изследва по какъв начин работи политиката на този град-държава и да се върне назад с вероятни решения за рецесията.
Към 454 година прочие н. е. Атина е зараждащата се мощ на Източното Средиземноморие. Атинската империя се развива; спомените за триумфа й над персийските нашественици са към момента свежи, хората й вземат участие в директната народна власт и планът за постройка, която ще включва и Партенона, е неминуем.
Римляните идват, за да учат законите и промените на Солон, който подхваща последователен обзор на атинската система към 150 години по-рано. Можем единствено да си представим реакциите на атиняните, до момента в който следят римляните в дълбока полемика по отношение на промените, които самите те надминават доста по-рано, до момента в който в същото време пренебрегват доказателствата за силата на директната народна власт на всички места към тях.
След три години изследване делегацията показва своите изводи в Рим. Това, което следва, е фарс. Първият съвет от 10 души, назначен да напише нова конституция, не съумява да го направи; по-късно техните наследници отхвърлят да дадат властта, до момента в който тези нови „ Десет таркина “ не бъдат свалени. И макар че правният кодекс, който породи от това гръцко-римско взаимоотношение, поставя завършек на безизходицата в политическата система, класовата битка, присъща на римското общество, продължава и през идващите епохи.
Около края на 4 век прочие н. е. Мегастен е изпратен като формален дипломат на гръцкия държател Селевк I Никатор (на изображението) в двора на индийския император Чандрагупта Маурия в столицата му Паталипутра (днешния град Патна). За самият Мегастен знаем малко, само че фрагменти от неговата Индика – от време на време много изобретателни описания на Индия, извлечени от привилегированата му позиция като дипломат там – оцеляват и до през днешния ден.
В книгата си той разказва за великански мравки, които копаят за злато и нападат и убиват хората, с цел да го защитят; за мъже, чиито крайници са обърнати обратно, и за други, които нямат уста, а се хранят единствено с миризми. Той споделя за кучета, задоволително мощни, че да се бият лъвове и за летящи змии, които с отровата си могат да образуват мехури по човешката кожа.
Но Мегастен също написа за великия град Паталипутра, предпазен от над 570 наблюдателни кули към външните му стени, прочут с величие, което надминава могъщите персийски градове Суза и Екбатана. Той също ни представя владетеля и вътрешните работи на индийския двор. Казва ни, че Чандрагупта прекарва дните си в лов или в правосъдни каузи, до момента в който е масажиран с дървени ролки. Този водач, написа Мегастен, въплъщава ориста на столицата си и всичко към него има значение за хората. „ Когато си измива косата, се чества фестивал. “
Мегастен се радва на хората от Паталипутра, описвайки ги като високи и горди. Той отбелязва с учудване, че индийското общество, за разлика от гръцкия свят, наподобява оцелява без плебеи и в него се случват малко или никакви обири.
Мегастен също по този начин не е необикновен като чужденец в двора на Чандрагупта. Той написа, че цялостен държавен клон е отдаден на грижите за чужденци, живеещи в Паталипутра. Ясно е, че това е град в центъра на все по-взаимосвързания възел от антични светове.
В края на 3 век прочие н. е., по същото време, когато Ханибал провокира Рим, Цин Ши Хуангди – „ Първият император на Цин “ – основава единен Китай под негово ръководство. Изграждането на тази империя и нейните твърди граници (включително Великата стена) неизбежно дава отражение върху връзката на Цин с номадските племена, които живеят на север и запад. Следват десетилетия на експанзия и мир, които довеждат до появяването на едно изтъкнато племе: Хунну. На собствен ред други номадски племена като Юечжи са принудени да правят отстъпка територия на Хунну и сами да избягат на запад. Към 40-те години на 2 век прочие н. е. те идват в Централна Азия и стартират да се вливат в Гръко-Бактрия, по това време богато и проспериращо комерсиално царство на външния завършек на елинистическата империя на Селевкидите.
Това, което прави въпросното настъпление в Гръко-Бактрия още по-забележително, е, че то е разказано и от западни източници като Страбон и Юстин, и от Китай. През 138 година прочие н. е. ханският император Ву изпраща дипломат Джан Цян на запад да търси съдружници против Хунну, които тогава са към момента могъщи. Връщайки се повече от 10 години по-късно, разказите на Джан Циен, непокътнати в Шиджи на великия историк Сима, описват как до тогава Юечжи изцяло владеят Гръко-Бактрия. В резултат на това събитие – военната среща на изток и запад в Централна Азия – е едно от първите, записани както в източната, по този начин и в западната история, и основен миг в античните световни взаимовръзки.
В средата на 2 век сл. н. е., когато будистките хрумвания стартират да намират необятна аудитория в Китай, двама будисти от Централна Азия пътуват на изток по Пътя на коприната като се откриват в огромния град Луоянг, столица на династията Хан. Първият, Ан Шигао, по-късно е разпознат като принц на Партската империя, който се отхвърля от благосъстоянието, ситуацията и претенциите си за трона, с цел да стане будистки духовник и мисионер, един от най-ранните известни преводачи на китайски на будистките текстове на индийската Теравада написани в Пали. Това не е лесна задача – малко хора могат да приказват както китайски, по този начин и индийски език. Будистът разисква текстовете с писар, който има някаква визия и от двата езика и по този начин основава обикновена версия, която по-късно е полирана от китайски интелектуалци. Окончателната версия обаче в действителност не може да бъде тествана за акуратност от будисткия духовник.
Процесът е комплициран още повече от голямото многообразие и брой будистки текстове, изливащи се в Китай. По същото време, когато Ан Шигао работи в Луоянг, различен бежанец в града, Локаксема (на рисунката по-горе), оказва помощ за превода на текстове от будизма на Махаяна. В пътуването му има известна подигравка: Локаксема е от империята Кушан, основана в Централна Азия след завладяването на Юечжи на Гръко-Бактрия през 2 век прочие н. е. Като потомък на Юечжи, Локаксема – при пътешестване си до Китай – повтаря в противоположна посока пътуването, което неговите предшественици вършат епохи по-рано.
