Запознайте се с Камазоц – богът, известен като „Прилепът на смъртта“
Древните маи са имали стотици божества, за които са вярвали, че пазят човечеството, поддържат публичния ред и даже управляват живота след гибелта. Много от тях са много ужасяващи, само че едно от най-страшните е Камазоц.
Изобразяван като антропоморфен прилеп с присъщ нос, Камазоц е господ на гибелта, нощта и жертвоприношенията. Предполага се, че се храни с кръв, а съгласно легендата даже е играл роля в произхода на жертвените ритуали, с които маите са известни.
Експертите считат, че божеството е въодушевено от гигантските прилепи вампири, които гъмжат в небето над Централна Америка. Един от тези типове, Desmodus draculae, към този момент е липсващ, само че неговият над половинметров обсег на крилете и склонността му да лови животни, огромни колкото елени, евентуално са съдействали за облика на порочния господ.
Сеноте
За сходно на прилеп провидение се загатва за първи път от локалното население сапотеки в Мексико към 100 година от н. е. Според Historical Mexico, сапотеките са вярвали, че прилепите символизират гибелта, тъй като постоянно са ги виждали да изхвърчат от свещените сеноти или пещери, за които са вярвали, че са портали към подземния свят.
Маите киче от модерна Гватемала евентуално са възприели това провидение и са го комбинирали със личния си господ на огъня, с цел да основат ужаса, който е Камазоц.
Дори името на Камазоц е плашещо. От думите на езика на киче “каме “, което значи „ гибел “ и „ соц “, което значи „ прилеп “, думата се превежда безусловно на „ гибелен прилеп “ – и той сигурно дава отговор на името си.
Камазоц беше огромен прилеп с нос с листо и приличаше на човек. Обикновено е изобразяван с жертвен нож в едната ръка и човешко сърце в другата.
Според Ancient Origins се споделя, че Камазоц излетява от пещерите, хваща жертвите си за шията и ги обезглавява. Тази концепция евентуално идва от един от най-известните легенди за бога.
Зловещата история за Камазоц и героите близнаци Хунахпу и Шбаланке може да бъде прочетена в Попол Вух – заветен роман на маите, който съдържа цялата локална митология на цивилизацията, в това число мита за сътворението на народа и хроника на хора киче, съгласно Енциклопедията на международната история.
Попол Вух се превежда безусловно като „ Книгата на рогозката “, тъй като доста хора от маите са чували историите, до момента в който са седели на рогозки пред старейшините, които са ги са ги разказвали. Но всъщност това е един тип „ списък на общността “, защото резервира историята и културата на цивилизацията киче. Историите съществуват от хилядолетия, само че не са били записани на хартия до 16 век.
В рамките на Попол Вух има многочислени истории за Хунахпу и Шбаланке, полубоговете герои близнаци, които играят огромна роля в митологията на маите. В една от приказките те са били провокирани да прекарат нощта в Зоцилаха или Къщата на прилепите.
Мъж с духовка
Както гласи легендата, Хунахпу и Шбаланке се приютяват в духовките си, с цел да се скрият от прилепите. Но когато нощта утихва и прилепите стопират да пляскат с криле, Хунахпу подава глава от скривалището си, с цел да види дали е настъпила сутринта. За страдание това решение се оказва съдбовно, тъй като на открито Камазоц чака безмълвно.
В момент той се спуска надолу и сграбчва главата на Хунахпу, обезглавявайки го. След това богът прилеп отнася главата до игрището за ритване в подземния свят, с цел да го употребяват другите божества като топка в идната си игра.
Попол Вух загатва Камазоц още един път, когато споделя в детайли по какъв начин човечеството се е научило да основава огън. В мита сходно на прилеп създание, за което специалистите считат, че е въпросния Камазоц, е изпратено като медиатор сред Шибалба – или подземния свят – и първите племена на човечеството. Лорд Тохил, богът-покровител на киче, помолил божеството да подписа договорка с хората, които желаят огън.
Човечеството от своя страна предлага на Камазоц подмишниците и кръста си в подмяна на огъня. Твърди се, че точно по този начин се появява ритуалът на човешки жертвоприношения, при който жертвите се разрязват от горната до долната част на торса.
Лесно е да се разбере за какво Камазоц е толкоз страховито провидение – вдъхновението за него от действителния живот е също толкоз смразяващо.
Същински кръвосмучещ върколак
Прилепите вампири към момента изпълват небето над Мексико и Централна Америка през днешния ден, само че същинския кръвосмучещ върколак няма нищо общо с типа, който е съществувал дружно с маите.
Desmodus draculae изчезва през 1800 година, само че до момента в който е съществувал, е бил панорама за гледане. С обсег на крилете от 50 сантиметра, създанието е по-голямо от компютърна клавиатура и смуче кръвта на животни като елени и лами.
Тези великански прилепи са изчезнали преди стотици години, само че странните спорадични появи на големи, сходни на прилепи същества не престават и през 20-ти век. Blue Roadrunner споделя история, в която през 50-те години на предишния век след разхожда в Пелотас, Бразилия, двойка оповестява, че е видяла два огромни екземпляра да висят от дърво. Властите вземат решение, че просто са ги сбъркали с огромни птици… само че наблюденията не престават.
През 1976 година две девойки виждат огромна, сходна на птица фигура, която разказват с лице като на горила. На идващия ден е открито, че съществото е оставило след себе си няколко трипръсти следи.
Наблюденията на тази птица или прилеп с лице на горила се случват чак на север до Тексас, където няколко фермери настояват, че са я срещали в полетата си. С толкоз доста регистрирани срещи е мъчно да се отпише съществуването на някакъв хуманоиден прилеп, който лети в близост и яде добитък.
Може би е даже самият Камазоц.
