Древен Китай може да се похвали с цивилизация, за която

Древен Китай може да се похвали с цивилизация, за която доста други страни мечтаят. С навлизането на комунистическия режим една голяма част от архивите са заличени. Така историята на Китай остава доста по-кратка и с доста точки за нечиста сделка. Въпреки това можем да открием съществено количество герои от древността, потвърдили се с невероятна мощ, стратегически разум и задоволително бойни умения, с цел да преобладават съперника. Легендата за „ Летящия военачалник “ има доста неотговорени въпроси, само че ни среща с една водеща фигура – Лу Бу.

Макар и да липсва каквото и да е изложение за неговия физически образ, в множеството книги е описван като наедрял и висок, по отношение на обичайна китайска физика. Към това би трябвало да се добави сериозна физическа мощ, майсторство при стрелбата с лък и езда. На бойното поле се разпознавал със своя червен жребец. Няма информация по кое време тъкмо е роден този воин, само че се оказва, че е служил по времето на Трите Кралства в Китай. С впечатляващите си размери, Лу обаче не може да се похвали като изключително предан.

Той самият е по-скоро един доста добър наемник за осъществяване на някои от най-тежките задания. Лу Бу се ражда покрай Вътрешна Монголия и става прочут със своите бойни качества. Когато Динг Юан търси капитан на своята кавалерия, Лу Бу се оказва един от положителните избори. За страдание решението не се оказва печеливш за Юан, който скоро би трябвало да се разправя с цяла секта от евнуси в столицата Луоян – същите са били извънредно уважавани в китайската просвета.

Докато Юан води подкрепление, с цел да помогне на военачалник Хи Джин, неговите бойци не идват на време и Джин е погубен. Междувременно в столицата влиза и военачалник Донг Жуо. Докато всички търсят решение на проблемите, Жуо бързо подрежда на Лу Бу да отстрани Юан. След като Лу съумява да раздели главата от тялото на своя предходен шеф, получава същия пост в кавалерията на Жуо.

За премия е приет и за наследник на новия държател. Едва ли някой е очаквал, че през 190 година тъкмо Донг Жуо ще успее да аргументи толкоз главоболия, само че откакто детронира и император Шао, множеството китайски династии оформят коалиция за премахването на новия тиранин. Именно там Лу Бу стартира да свети. В следствие китайският левиатан не може да се похвали като екипен състезател, който да следав заповеди.

При борбата за Янгрен, той не съумява да се разбере с Хю Жен и по този начин армията, която двамата водят е принудена да отстъпи след офанзивата на Сун Жиан (член на коалцията). Това оттегляне ще върне армията на новия китайски деспот месеци обратно и ще го принуди също да влезе в борба, въпреки и до този миг да се счита за хегемон в страната. Когато армията на Сун Жиан доближава до столицата Луоян. Битката сред двамата пълководци – Жуо и Жиан – се води тъкмо пред гробницата на кхановете.

Макар и диктаторът да се бори добре, той не може да се оправи изключително елементарно с обединените армии и затова напуща столицата, бягайки на запад. Опасността от ликвидиране се повишавала с всеки изминат час и затова Лу Бу е изпратен за персонална защита. Гигантът нормално се славил със спокоен темперамент, до момента в който неговият стопанин продължавал да подозира всички. Един ден Жуо към този момент е сигурен, че неговият най-верен надзирател готви убийството му, Лу Бу няма избор с изключение на за следващ път да приключи живота на още един политически съперник. Освен това към този момент е бил посрещнат добре от министерството на народите в лицето на Уанг Юн.

Снимка: By Shizhao – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=28100806

С отстраняването на един деспот и свежи сили, Уанг Юн и Лу Бу стартират да управляват главното държавно управление, а боецът получава ранга военачалник. С основаването на новия ред, Лу Бу е изпратен до провинцията Лианг, където се крият последните поддръжници на неговия предходен стопанин. Уанг Юн упорства всички да бъдат избити поради сериозната поддръжка към врага. Вместо да се рискуват армиите, градът предлага да се води борба сред двамата най-силни бойци, новият ред номинира Лу Бу, до момента в който последните поддържници на някогашния деспот залагат на Гюо Си. По време на борбата Гюо е ранен, само че неговите хора съумяват да го спасят, до момента в който Бу се пробва да реши дефинитивно изхода на този двубой, получава тежка рана и борбата завършва с отворен край. Макар и изгубена, китайският военачалник потегля с няколкостотин конника и главата на Донг Жуо на седлото.

Гледката е впечатляваща и никой не смее да ги нападне. Следващата спирка на пълководеца е провинцията на Юан Шу. Имайки поради, че Лу прави сериозна услуга, елиминирайки предходният деспот, чака и топло посрещане, вместо това Шу го преглежда като евентуален зложелател и заплаха. Двете страни не стигат до съгласие и в резултат на това, новият военачалник пуска бойците да плячкосват в земите на явно някогашният другар на съюза. Лу продължава пътя си към Северен Китай и визитата при Юан Шао – родственик на Шу. Пристигайки там, схваща, че неговите сътрудници видат борба с следващия подръжник на генерала, чиято глава разкрасявала седлото на Лу.

Противникът в лиценто на Жанг Янг разполагал с задоволително многочислена войска, с цел да успее да покори провинцията Чангшан, само че Лу имал други проекти. Вместо да посреща съперника в пряк конфликт, причинявайки съществени загуби, по няколко пъти дневно влиза с конниците в лагера и с пердах съумява да си преправи път и да избяга. Необходими са му 10 дни за реализиране на цялостна победа. Лу продължавал да бъде нахален и да припомня на своите съдружници, че е направил услуга. Освен това постоянно се пробва да рекрутира още повече бойци. Всеки отвод се награждава с разформироване на армията за разграбване и основаване на вълнения.

Оказва се, че привличането му е по-скоро неточност, в сравнение с победа за новия ред. Когато Юан Шу отхвърля да попълни армията на своя неотдавнашен съдружник и взема решение, че е време колосът да бъде погубен. Изпращайки Лу Бу отвън зоните на провинцията, дава към 30 тежковъоръжени боеца, чиято съществена задача е да елеминират генерала. Вечерта, когато Лу почива, те влизат в палатката и убиват този, който е увит с одеялото. На идващият ден Шао получава новината, че неговият някогашен съдружник и сегашен зложелател е жив и подготвен за реванш.

Вратите на града се затварят и всички чакат армията. Лу обаче въобще не е бил в палатката, той се измъкнал скрито същата вечер и заповядал на един от неговите бойци да остане там като стръв. Вместо да се изправи против следващият си зложелател, той отива на среща с Жанг Янг – индивидът, чиято войска до скоро е унищожавал. Интересен миг е, че армията на Юан Шу е желала скалпа на Лу, придружавана от поданицте на Янг. Когато обаче двамата се срещат, Лу припомня, че са от една и съща провинция и убийството му ще направи неговия конкурент единствено по-слаб.

Евентуалното му наемане ще достави нужна купа и почести. Новото обедение дава нов фронт за деяние и в идната няклко седмици на 194 година Лу поема контрола на провинция Ян. Там за към 100 дни ще успее да се пази от две армии. На 101-я ден губи сражението и бяга бързо, с цел да откри нов заслон. За следващ път колосът показва своята дипломация, откакто същата година идва в провинция Сюджоу и бързо стартира да ухажва домакинът Лу Бей. Разказва му по какъв начин в никакъв случай не е желал да убива Донг Жуо и надлежно е бил заставен. След това припомня, че поддръжниците на предходния държател трябвало да го последват, само че вместо това се пробвали да го убият.

Снимка: By Unknown author – Zengxiang quantu SanguoyanyiTaken from http://threekingdoms.wikia.com/wiki/File:L%C3%BC_Bu_-_Qing_ZQ-SGYY.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=37589412

Сега идвал с вярата, че има най-малко един човек, който да помни славните времена на Донг Жуо. Бей не вярвал изключително, само че пък гостът вдигнал съществено угощение и даже поверил своята брачна половинка за осъществяване на всички стремежи. Междувременно Юан Шу схваща, че неговият другар и зложелател гостува на Бей и взема решение да се възползва от силите на наемника. Той написа едно дълго писмо, в което изяснява, че в миналото е бил съперник на Донг Жуо и е желал да го убие, само че точно Бу е съумял да отнеме живота му. След това пристигнало времето на военноначалника Као Као, с който се води 100-дневната война. Макар и Бу да губи сражението, той въпреки всичко съумява да задържи устойчиво армията му да продължи своя поход напред.

Съответно тази победа продължава да е в интерес на Юан Шу. Последното предложение обаче било обвързвано с живота на Бей. Шу желал неговият съперник да бъде погубен, а в подмяна щял да отвори вратите си, да изпрати тонове храна до провинцията и да помогне за заздравяването на армията му. Шу бил подготвен да даде оръжие и бойци, с цел да отстрани Бей. Предложението било признато и Лу се възползвал от отцъствието на господаря. Излиза отвън град Шапи – задача дадена точно от Бей. Докато чака новините и командите, идва и Жанг Куанг, който споделя, че сега столицата на провинцията е в безпорядък, има към 1000 боеца, които на драго сърце ще отворят западната врата и ще го пуснат в града.

Бу идва, възпламенява града, залавя фамилията и всички доставчици на Бей, а по-късно чака Шу да приключи дефинитивно борбата. Лу Бей няма различен избор с изключение на да избяга и откакто живее в бедност и апетит се предава на Бу. През 196 година Лу Бу продължавал да се ядосва на обстоятелството, че обещаните хранителни запаси не са стигнали към момента до него. За следващ път е заставен да партнира с Бей, който се завръщал в по-окаяно положение отвсякога. Бу се самообявява за губернатор, а на предходния притежател дава купата контрольор и го изпраща в друга провинция. През лятото на същата година, неговите генерали стартират да се бунтуват и Хао Менг първи се изправя против своя стопанин. Као Ксинг вижда опция да разчисти сметките и съумява да в профил Менг по-бързо, в сравнение с се планува.

Междувременно Юан Шу се афишира за император на Шучун и съумява да си навлече гнева на самия китайски император. За следващ път търси съюз с Лу и предлага брак сред неговия наследник и дъщерята на новия губернатор. Макар и първичната договорка да е посрещната добре, Лу се отхвърля в последния миг и съюзът още веднъж пропада. Шу за следващ път е в рисков съюз от врагове. Лу избира да се бори с всеки от съперниците си поотделно и затова написа на своите съперници в лицето на Хан Ксиан и Янг Фенг, напомняйки им, че всеки от тях тримата е съумял да влезе в историята извършвайки избран героизъм, единствено Юан е изменник и вместо да се борят тримата, можели да се обединят и да отстраняват съперника си. За премия даже подсигурява, че ще подели всичко извоювано от тази война с новите си сътрудници.

Снимка: By SY – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=60767737

Навлизайки надълбоко в територията на Шу, тримата генерали бързо и без никаква опозиция съумели да опожарят провинцията. Достигат и столицата, само че когато идва време да прекосят реката, тримата избират да се отдръпват, към този момент имали задоволително артефакти и походът бил повече от сполучлив. На потегляне Лу оставя писмо на своя съперник:

„ Мислите си, че вашата войска е мощна и по тази причина се хвалите с могъщите си войни. Искахте да ме унищожите, само че за какво променяте решението си всякога? Може да не съм самоуверен, само че всякога преобладавам във вашия район. За малко време се превърнахте в плъх, който бърза да се скрие в убежището си в Шучун. Къде са могъщите войни? Наслаждавате ли се на лъжите, които казвате? От антични времена хората употребяват техниката за сеена на неодобрение измежду своите грехове и затова съумяват да отстранен всеки един от тях. Аз не съм първият, който употребява тази тактика. Все още съм покрай Вас и чакам вашия отговор. “

Шу получава това писмо и събира войска от 5000 души, с които потегля по течението на реката. Вместо да получи борба, той получава насмешки от съперника, който в този миг се изтеглял. Политиката на Лу продължавала да се разраства, този път потърсил помощ от Шао Джиен – канслер на Лангая. За следващ път се представител като екзекутора на някогашния деспот, само че надлежно забелязал, че неговата провинция е задоволително близка до тази на Джиен. Напомнил, че въпреки и в предишното да е имало спорове, сега Шао Джиен се държал като рационален човек, който служи правилно на императора. Двете провинции можели да имат изгода една от друга, затова Джиен се съгласил. За страдание не получил опция да се радва на този мир дълго, тъй като бил надвит от Жанг Ба. Ба се страхувал задоволително от Лу Бу и трансформирал провинцията Лангая в цитадела. Опитът на китайският екзекутор да влезе в тази теротиря остава несполучлив, само че Жанг мечтаел за мир и го постигнал малко по-късно.

На финалът Лу Бу имал един главен съперник, с който още не е водил нито една директна борба. От всичките владетели на провинции, Као Као се оказал извънредно костелив орех. За неговата среща с Лу Бу казвали, че е като офанзива на канара с яйце. Когато пред Шапи се появила армията на Као, Китай очаквал да се излъчи финален победител. Обсадата на града била задоволително жестока и вестоносци за следващ път стигнали до портите на Юан Шу. Той самият обаче си спомнил за проваления брак и обидата и макар упреците, решил да откаже. Лу Бу завързал личната си щерка за гърба си и се опитал да я достави персонално на Шу.

При опит да напусне града, стрелците охлаждат тези пристрастености. Междувременно съветниците на Лу Бу продължавали своята психична офанзива против Шу и напомняли, че в случай че Лу падне, Као ще тръгне точно към него. Шу повежда войска от 1000 конника, само че пред вратите на Шапи го посреща проваляне. Загубата го стимулирала да не се връща повторно на тази територия. Као отклонява коритото на близката река с вярата да наводнят града. След три месеца моралът на бойците бил толкоз невисок, че те просто се предали. Лу Бу отказвал да се съобщи и надлежно желал да бъде обезглавен от своите хора, само че това не се случило. Опитът му да бъде освободен или опрощение са несполучливи. Као Као го обесва и с това завършва сагата на китайския колос.

Заглавна фотография: By Shizhao – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=28170841