Дрешките са нахвърляни върху дивана във всекидневната от вечерта, само

Дрешките са нахвърляни върху дивана във всекидневната от вечерта, единствено след половин час Бил ще присветне няколко пъти под нас с фаровете, знак, че към този момент е на рубежа.



Два часа е пътя ни до рибарското населено място, този път корабът ни " Мис Фортескю " ще излезе в Делауеър Бей за шестчасовия си рибарски рейд. Четата сме на борда, всеки с мястото си, с въдица в ръка, с прободена примамка на куките, в очакване на сигнала за офанзива.

 

Продължителен вик с корабната сирена. Котвата се е изтърколила момент преди този момент, през носа и е фиксирала Мястото, дисплеят в рупката с руля на остарелия капитан и остарял наш познайник от години Джим, великански растеж с изпечено като тухла лице, е фиксирал рибните ята, които се въртят безразразборно под морския съд в очакване на плячката.



Тупват понякога едри риби на металната палуба, барабанят с опашки – освежителен тон за всички и замятяме с нови очаквания въдици. Кулърите лека бавно се изпълват с улова. Навремени Мястото е опустошено, барабанният напев на палубата замлъква и двете къси сиренни подвикеания са сигнал да вдигнем въдиците от дъното и вършим нова маневра в търсене на изгладнелите океански поселници.



Котвата простъргва, до момента в който въжето се навие към гигантската макара и увисва като закана над океанската простор. Отцежда се, само че единствено след няколко минути още веднъж пробожда дъното, фиксира се на новия рубеж. Отново дълъг сиренен вик.

 

" Мис Фортескю " флиртува с Океана. Бащицата от епохи храни Човека. Океанът даде и през днешния ден. Въпреки че Той, Човекът, не постоянно е положителният наследник...

 

Океански делник.

 

Петнайсетчасов!

 

Ангел Колев