Дръзко, черно, култово четиво за тези, които са готови да

Дръзко, черно, паметно четиво за тези, които са подготвени да прегърнат Смеха
Tой не извършва стремежи, не води войни, не развива заболявания, не предизвиква катастрофи и не убива никого. Той не е виновен за делата на човечеството и не е Майката Природа. Той е чисто и просто господин Смърт. И е наследил най-ужасяващия фамилен бизнес на всички времена.
Издателство „ Ентусиаст “ подарява на българските читатели книгата, която завладя цяла Германия с хумора си – „ Животът ми като Смърт “. Автор на тази черна комедия е не какъв да е, а самата Смърт. Реалната персона зад този псевдоним в действителност брани своята анонимност, макар че се изявява като брилянтен музикант и артист, изпълняващ представления в театри и концертни зали, само че също по този начин в траурни домове и лечебни заведения. Той е водещ на вечерна шоупрограма, а литературните критици го дефинират като „ абсолютно безапелационен “ сатирик и публицист. Макар да има многочислени фенове, същинското му лице остава прикрито зад черната тога.
Без да бъде назидателна, книгата е мотив за равносметка и най-много за осмисляне на това за какво вършим толкоз доста за тялото си, а за душата си – толкоз малко. Защото по този начин или другояче животът дава задоволително уроци и не е належащо и Смъртта да ни поучава.
Това смело четиво разкрива незнайни до момента обстоятелства за Смъртта:
Предпочита да развива друга кариера – да вземем за пример да бъде акушерка.
Има дневник, в който записва всички правила на специалността си, като най-важното от тях си остава: „ Преди всяка задача ревизира табелката на вратата! “.
Смее се с удоволствие; обича ванилия и даже може да свири няколко песни на блокфлейта.
Има котка на име Мяуци, която не е напълно котка.
Една от обичаните му песни е „ Убивай ме нежно “.
Като всеки човек си задава тривиални въпроси за външния си тип. Качулката ми вярно ли е поставена? Правилно ли съм застанал? Косата ми излъскана ли е? Мантията ми чиста ли е?
Господин Смърт, като всички смъртни, има страхове – от зъболекаря, от татко си, от опцията да не си откри дом, другари и даже боязън от хвърчене, само че самоуверено се изправя против тях и ги претърпява. Така, както на нас, хората, постоянно ни се постанова.
„ Животът ми като Смърт “ е комедиен взор на най-трагичната част от нашето битие. Книгата има способността да разсмее всеки, който се допре до нея. Със сигурност нито един четец няма да пострада, откакто я разгърне. Все отново е целесъобразно никой да не чака противоположна връзка.