Театър: Фантазията "Пер Гюнт"
Драматическата поема в пет дейности " Пер Гюнт " (1867) от Хенрик Ибсен е норвежка класика, само че и се подрежда измежду шедьоврите на международната литература. Необуздана и фантасмагорична, пиесата драматизира ориста на едноименния воин от националните приказки. Написана на норвежки в интервал, в който езикът на високата просвета е бил датският, " Пер Гюнт " въплъщава свободния дух и силата на еманципираното национално съзнание. В нея усещаме величествеността на скандинавската природа и вълшебството на скандинавския фолклор с неговите страховити тролове (както и в фамозната музика на Едвард Григ, написана по молба на самия Ибсен).
Ала сюжетът на пиесата излиза отвън своето национално русло и се разпростира като мит с универсално значение. " Пер Гюнт " се подрежда измежду художествените творби, в които централна тематика е неразрешимата мистерия на човешката еднаквост , разпадаща се до тревожни питания. Кой съм аз, кой е аз - дали това са два еднообразно годни въпроса, или единият е заложен неправилно? Как разбирам, че аз съм аз? Къде намирам себе си? Мога ли да сбъркам себе си?
Фотограф: Иван Дончев
От модерна позиция е изумително да се забележи по какъв начин в тази приказна фикция, написана в края на ХIX век, са в действителност уловени някои от безпокойствата на постмодерното схващане. В пето деяние откриваме Пер Гюнт стар, самичък и гладен. Той рови за див лук в земята и намирайки една глава, стартира да я бели, представяйки си по какъв начин всеки пласт е настрана парче от неговия цялостен с завършения живот - на своенравно селско момче с буйно въображение, което обяздва диви елени; на самоуверен младеж, в който са влюбени всички, в това число и дъщерята на планинския цар на троловете; на деятелен търговец, завладяващ нови земи и безскрупулно търгуващ с роби; на харизматичен чуждоземец, който също като галактическия странник Пол Атреидски в " Дюн " жителите на една пустиня мислят за оракул. Пер Гюнт като че ли се самообелва пред очите ни в търсене на личната си вътрешност, люспа по люспа. Но не открива нищо. Вътрешността е празна, център няма или може би центърът е на всички места като във вселената - глава лук, за която Умберто Еко загатва в наши дни в " Махалото на Фуко ".
" Пер Гюнт " принадлежи на един от ранните интервали на Ибсен, когато той е мощно повлиян от романтизма и изключително от Гьотевия " Фауст ", и преди още да е написал своите прословути социално-психологически, съвременни драми ( " Народен зложелател ", " Призраци ", " Куклен дом ", " Хеда Габлер " и др.), които му донасят интернационално самопризнание, както и прозвището " Фройд на севера " .
Реклама
Макар да се радва на известна известност, която от време на време се възобновява с постановките на едни от най-знаменитите международни режисьори (тук си коства да загатна Ингмар Бергман, Петер Щайн, Робърт Уилсън), пиесата в действителност не се слага толкоз постоянно. Причините са доста, само че главната е, че това е извънредно сложен текст, който също като " Фауст " или като " Дюн " (произведения, които загатнах нарочно) основава собствен личен свят, за чието пресъздаване на сцена се изисква голямо майсторство и въображение. Намирам постановката в Театър " София " под режисурата на Катя Петрова за самоуверен, сериозен и заслужен опит в тази посока и ще споделя в резюме за какво това зрелище ми хареса, въпреки и в него да видях проблеми, и за какво мисля, че е значимо събитие в театралния сезон.
На първо място, Катя Петрова се е справила с нелеката задача съществено да редуцира гигантския текст, като запази най-съществените облици и акценти в него и характерната му поетика. Спектакълът е към два часа и половина с антракт, до момента в който някои от класическите постановки са повече от три и даже са продължавали в две следващи вечери. Новият превод на Стела Джелебова също самичък по себе си е сложен за изговаряне (най-вече поради измъчения словоред в името на това да се запазят римите), само че актьорите са разкрили ключ към него.
Режисурата е съумяла да овладее и сплоти доста креативен сили и въпреки в представлението да има основни и второстепенни функции, чувството е като за единно ансамблово осъществяване.
Пер Гюнт се извършва от Александър Тонев, когато е млад и на междинна възраст, и от Ириней Константинов, когато е с посребрени коси. Александър Тонев със своето характерно момчешко лъчение има своите мощни моменти, в които разкрива по хлапашки дивата природа на Пер, само че чакам, че последователно ще съумее да напипа и изрази още по-убедително и тъмните черти на своя воин, тъй като Пер Гюнт не е Ян Бибиян. Ириней Константинов е в съвършена физическа форма, въздействащ и мощен в словото, само че мисля, че има още какво да открие в трагизма и дълбоката комплицираност на своя герой; неговият Пер ми се стори една концепция по-самоуверен и мощен там, където би трябвало да е слаб и беззащитен.
Александър Тонев и Неда Спасова Фотограф: Иван Дончев Реклама
Намирам за прелестно решението ролята на Осе, майката на Пер, да бъде поверена на млада актриса. Талантливата Неда Спасова умерено би могла да изиграе която и да е от любовните завоевания на Пер - Ингрид, Сулвай или Анитра, само че като Осе тя дава пряк израз на една от другите огромни тематики в пиесата - неунищожимата виталност, полъхът на живота, който е идентичен и в любопитните детски очи, и в отслабеното от старостта тяло. Николай Върбанов (Старецът на Довре) и Невена Калудова (неговата щерка, Жената в зелено) се трансформират много съобразително в ексцентрични тролове, а мистериозният Бьойг (свръхтрол, явяващ се в разнообразни форми) е с лицето на Пламен Манасиев, гротескно разкривено от мултимедийната визия, която е още един от сполучливите ходове в спектакъла (макар и да проличава какъв брой мощно е повлияна от естетиката на Робърт Уилсън).
Тук декори съвсем отсъстват - цялото театрално пространство е обрамчено от големи бели екрани вместо кулиси, върху които като в спектакъл на сенките минават уголемени видеоизображения, нереални и причудливи като в сън. Зрелищността е кинематографична (сценография и костюми: Борис Далчев и Михаела Добрева; образна среда: Момчил Алексиев), в допълнение подсилена и от истинската музика на Христо Йоцов и ефектната хореография на Анна Пампулова.
Фотограф: Иван Дончев
Специално отбелязване заслужава и артистът Михаил Милчев, на който се падат едни от най-трудните функции в последното, пето, деяние, когато завръщащият се вкъщи Пер Гюнт е обсаден от натрапчиви видения за гибелта. Непознатият пасажер, Леярят на копчета, Мършавият - това са силуети на непознатото и непознаваемото, изплували от неспокойното въображение на Ибсен, които се явяват с плашещата уточненост на кошмарите.
Средновековните пиеси моралите, символистичните и сюрреалистичните пиеси постоянно гъмжат от сходни облици знаци. При изобразяването им от основно значение е да се напипа правилният звук, тъй като другояче елементарно могат да прозвучат неуместно или архаично. В съвременността не се сещам за по-добър занаятчия на това от Дейвид Линч - ето една сцена от. Михаил Милчев, доста еластичен и еластичен артист, също в огромна степен е съумял да улови правилния звук, с който да внуши отвъдната страховитост на Ибсеновите персонажи, и би трябвало да съумява постоянно да го задържа, тъй като рискът от клатушкане в изкуствена превзетост също е постоянно наоколо.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Свят 2 Войната в Украйна 3 Коментари и разбори 1 Свят 2 Войната в Украйна 3 Телекоми 1 Войната в Украйна 2 Войната в Украйна 3 Свят Реклама
" Пер Гюнт " в Театър " София " е впечатляваща разходка из един от най-богатите и завладяващи светове, създавани в международната литература и драма. Надявам се, че тя ще въодушеви доста фенове да се завръщат и преоткриват този свят още веднъж и още веднъж.
Следващите представления на " Пер Гюнт " са на 8 и 17 март.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Асен Терзиев
Ала сюжетът на пиесата излиза отвън своето национално русло и се разпростира като мит с универсално значение. " Пер Гюнт " се подрежда измежду художествените творби, в които централна тематика е неразрешимата мистерия на човешката еднаквост , разпадаща се до тревожни питания. Кой съм аз, кой е аз - дали това са два еднообразно годни въпроса, или единият е заложен неправилно? Как разбирам, че аз съм аз? Къде намирам себе си? Мога ли да сбъркам себе си?
Фотограф: Иван Дончев
От модерна позиция е изумително да се забележи по какъв начин в тази приказна фикция, написана в края на ХIX век, са в действителност уловени някои от безпокойствата на постмодерното схващане. В пето деяние откриваме Пер Гюнт стар, самичък и гладен. Той рови за див лук в земята и намирайки една глава, стартира да я бели, представяйки си по какъв начин всеки пласт е настрана парче от неговия цялостен с завършения живот - на своенравно селско момче с буйно въображение, което обяздва диви елени; на самоуверен младеж, в който са влюбени всички, в това число и дъщерята на планинския цар на троловете; на деятелен търговец, завладяващ нови земи и безскрупулно търгуващ с роби; на харизматичен чуждоземец, който също като галактическия странник Пол Атреидски в " Дюн " жителите на една пустиня мислят за оракул. Пер Гюнт като че ли се самообелва пред очите ни в търсене на личната си вътрешност, люспа по люспа. Но не открива нищо. Вътрешността е празна, център няма или може би центърът е на всички места като във вселената - глава лук, за която Умберто Еко загатва в наши дни в " Махалото на Фуко ".
" Пер Гюнт " принадлежи на един от ранните интервали на Ибсен, когато той е мощно повлиян от романтизма и изключително от Гьотевия " Фауст ", и преди още да е написал своите прословути социално-психологически, съвременни драми ( " Народен зложелател ", " Призраци ", " Куклен дом ", " Хеда Габлер " и др.), които му донасят интернационално самопризнание, както и прозвището " Фройд на севера " .
Реклама
Макар да се радва на известна известност, която от време на време се възобновява с постановките на едни от най-знаменитите международни режисьори (тук си коства да загатна Ингмар Бергман, Петер Щайн, Робърт Уилсън), пиесата в действителност не се слага толкоз постоянно. Причините са доста, само че главната е, че това е извънредно сложен текст, който също като " Фауст " или като " Дюн " (произведения, които загатнах нарочно) основава собствен личен свят, за чието пресъздаване на сцена се изисква голямо майсторство и въображение. Намирам постановката в Театър " София " под режисурата на Катя Петрова за самоуверен, сериозен и заслужен опит в тази посока и ще споделя в резюме за какво това зрелище ми хареса, въпреки и в него да видях проблеми, и за какво мисля, че е значимо събитие в театралния сезон.
На първо място, Катя Петрова се е справила с нелеката задача съществено да редуцира гигантския текст, като запази най-съществените облици и акценти в него и характерната му поетика. Спектакълът е към два часа и половина с антракт, до момента в който някои от класическите постановки са повече от три и даже са продължавали в две следващи вечери. Новият превод на Стела Джелебова също самичък по себе си е сложен за изговаряне (най-вече поради измъчения словоред в името на това да се запазят римите), само че актьорите са разкрили ключ към него.
Режисурата е съумяла да овладее и сплоти доста креативен сили и въпреки в представлението да има основни и второстепенни функции, чувството е като за единно ансамблово осъществяване.
Пер Гюнт се извършва от Александър Тонев, когато е млад и на междинна възраст, и от Ириней Константинов, когато е с посребрени коси. Александър Тонев със своето характерно момчешко лъчение има своите мощни моменти, в които разкрива по хлапашки дивата природа на Пер, само че чакам, че последователно ще съумее да напипа и изрази още по-убедително и тъмните черти на своя воин, тъй като Пер Гюнт не е Ян Бибиян. Ириней Константинов е в съвършена физическа форма, въздействащ и мощен в словото, само че мисля, че има още какво да открие в трагизма и дълбоката комплицираност на своя герой; неговият Пер ми се стори една концепция по-самоуверен и мощен там, където би трябвало да е слаб и беззащитен.
Александър Тонев и Неда Спасова Фотограф: Иван Дончев Реклама
Намирам за прелестно решението ролята на Осе, майката на Пер, да бъде поверена на млада актриса. Талантливата Неда Спасова умерено би могла да изиграе която и да е от любовните завоевания на Пер - Ингрид, Сулвай или Анитра, само че като Осе тя дава пряк израз на една от другите огромни тематики в пиесата - неунищожимата виталност, полъхът на живота, който е идентичен и в любопитните детски очи, и в отслабеното от старостта тяло. Николай Върбанов (Старецът на Довре) и Невена Калудова (неговата щерка, Жената в зелено) се трансформират много съобразително в ексцентрични тролове, а мистериозният Бьойг (свръхтрол, явяващ се в разнообразни форми) е с лицето на Пламен Манасиев, гротескно разкривено от мултимедийната визия, която е още един от сполучливите ходове в спектакъла (макар и да проличава какъв брой мощно е повлияна от естетиката на Робърт Уилсън).
Тук декори съвсем отсъстват - цялото театрално пространство е обрамчено от големи бели екрани вместо кулиси, върху които като в спектакъл на сенките минават уголемени видеоизображения, нереални и причудливи като в сън. Зрелищността е кинематографична (сценография и костюми: Борис Далчев и Михаела Добрева; образна среда: Момчил Алексиев), в допълнение подсилена и от истинската музика на Христо Йоцов и ефектната хореография на Анна Пампулова.
Фотограф: Иван Дончев
Специално отбелязване заслужава и артистът Михаил Милчев, на който се падат едни от най-трудните функции в последното, пето, деяние, когато завръщащият се вкъщи Пер Гюнт е обсаден от натрапчиви видения за гибелта. Непознатият пасажер, Леярят на копчета, Мършавият - това са силуети на непознатото и непознаваемото, изплували от неспокойното въображение на Ибсен, които се явяват с плашещата уточненост на кошмарите.
Средновековните пиеси моралите, символистичните и сюрреалистичните пиеси постоянно гъмжат от сходни облици знаци. При изобразяването им от основно значение е да се напипа правилният звук, тъй като другояче елементарно могат да прозвучат неуместно или архаично. В съвременността не се сещам за по-добър занаятчия на това от Дейвид Линч - ето една сцена от. Михаил Милчев, доста еластичен и еластичен артист, също в огромна степен е съумял да улови правилния звук, с който да внуши отвъдната страховитост на Ибсеновите персонажи, и би трябвало да съумява постоянно да го задържа, тъй като рискът от клатушкане в изкуствена превзетост също е постоянно наоколо.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Свят 2 Войната в Украйна 3 Коментари и разбори 1 Свят 2 Войната в Украйна 3 Телекоми 1 Войната в Украйна 2 Войната в Украйна 3 Свят Реклама
" Пер Гюнт " в Театър " София " е впечатляваща разходка из един от най-богатите и завладяващи светове, създавани в международната литература и драма. Надявам се, че тя ще въодушеви доста фенове да се завръщат и преоткриват този свят още веднъж и още веднъж.
Следващите представления на " Пер Гюнт " са на 8 и 17 март.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Асен Терзиев
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ