Драган Михайлович: Сърцето ми остана в Левски
Драган Михайлович завоюва Купата на България през 2022 година с Левски, откакто дойде на „ Герена “ в сложни времена, а сега носи екипа и е капитан на клуба, в който е израснал – Белинзона.
„ На този стадий всичко е наред. Прибрах се вкъщи. Белинзона е клуб, който ме познава от дете. Капитан съм на тима. В шампионата не се представяме по най-хубавия метод, тъй като задачата ни е да бъдем в топ три, с цел да се класираме в Първа лига и се борим се за това. Аз се представям добре. Имам три гола и три асистенции. Смених позицията, към този момент съм халф, по този начин да се каже работя като номер 8. По-добре се усещам. По-близо съм до вратата, играя повече с топката и поради това имам повече голове и асистенции “, сподели Михайлович, който не е не запомнил за времената в Левски. Снимката му в едно от приложенията е с Купата на България и шала на „ сините “, вързан на нея.
„ Така е. Сложил съм си тази фотография, с цел да отбележа по този метод 2022 година. Тази година от една страна беше сложна, само че от друга и доста сполучлива за Левски, тъй като спечелихме Купата на България. Това бяха доста хубави моменти в Левски. Много ми е прелестно, че бях с такива съотборници, че работих с такива хора в клуба. Мисля, че сърцето ми остана в Левски. Продължавам да подкрепям контакт. Днес е рожденият ден на Билал Бари и му се обадих да го чуя, в контакт съм също с много други момчета. Те в този момент са в Дубай, само че разговарях неотдавна с Цунами, Сонко Сундберг и Хосе Кордоба. В прелестни връзки сме. Имам другари, които са отвън клуба, само че си запазихме връзката. В момента аз съм последовател на Левски. Поддържам тима, виждам го постоянно, когато имам опция. Чакам добра опция, с цел да мога да дойда и да го направя и на стадиона “, сподели Драган пред Дарик радио и се върна към финала за Купата на България, който беше един от последните му мачове с екипа на Левски.
„ Ако бях вкарал това състояние, което пропуснах, всичко щеше да бъде топ, само че и по този начин не може да се оплачем. В този мач всички дружно с треньорите и щаба, бяхме готови чудесно. Направихме всичко, с цел да се получи съвършен мач. Противник ни беше градският конкурент – ЦСКА. Фантастично беше, че доминирахме по този метод. Беше ужасно по трибуните, където беше моето семейство – татко ми, майка ми, жена ми и децата ми. Донесохме купа на хората, които толкоз години бяха до Левски, макар че нямаше триумфи. Ние искахме да сме тези, които ще донесат купата, само че и работихме доста за това. Господин Стоилов имаше значима роля, тъй като ние започнахме да работим крепко още на подготовката в Турция. Шест месеца бяхме фокусирани единствено върху футбола и бяхме доста радостни, че в последна сметка успяхме “, добави някогашният състезател на „ сините “ от София.
„ Първите ми три-четири месеца в Левски бяха сложни, тъй като имаше футболисти, които гледаха парите и такива, които бяха тук, с цел да са в Левски. Аз пристигнах, с цел да играя футбол и не съм го крил. Беше ми мъчно да виждам съотборници, които мислят единствено за пари, а не са подготвени да играят без пари за Левски! В клуба нямаше надзор. Това се промени, когато пристигна Станимир Стоилов. Той провежда клуба. Трябва да се почитат почитателите. Всички в клуба да го вършат, а който не желае, може да си върви. Това беше огромна смяна. Още има почитатели, които ми пишат известия на телефона. Надявам се, когато имам по-малко задължения, тъй като въпреки всичко сме в сезона, да мога да дойда и да виждам тима. Мисля, че съм си оставил вратата отворена, с цел да мога да вървя при тима, а за какво някой ден и да не играя още веднъж за Левски “, приключи своето изявление Драган Михайлович.
„ На този стадий всичко е наред. Прибрах се вкъщи. Белинзона е клуб, който ме познава от дете. Капитан съм на тима. В шампионата не се представяме по най-хубавия метод, тъй като задачата ни е да бъдем в топ три, с цел да се класираме в Първа лига и се борим се за това. Аз се представям добре. Имам три гола и три асистенции. Смених позицията, към този момент съм халф, по този начин да се каже работя като номер 8. По-добре се усещам. По-близо съм до вратата, играя повече с топката и поради това имам повече голове и асистенции “, сподели Михайлович, който не е не запомнил за времената в Левски. Снимката му в едно от приложенията е с Купата на България и шала на „ сините “, вързан на нея.
„ Така е. Сложил съм си тази фотография, с цел да отбележа по този метод 2022 година. Тази година от една страна беше сложна, само че от друга и доста сполучлива за Левски, тъй като спечелихме Купата на България. Това бяха доста хубави моменти в Левски. Много ми е прелестно, че бях с такива съотборници, че работих с такива хора в клуба. Мисля, че сърцето ми остана в Левски. Продължавам да подкрепям контакт. Днес е рожденият ден на Билал Бари и му се обадих да го чуя, в контакт съм също с много други момчета. Те в този момент са в Дубай, само че разговарях неотдавна с Цунами, Сонко Сундберг и Хосе Кордоба. В прелестни връзки сме. Имам другари, които са отвън клуба, само че си запазихме връзката. В момента аз съм последовател на Левски. Поддържам тима, виждам го постоянно, когато имам опция. Чакам добра опция, с цел да мога да дойда и да го направя и на стадиона “, сподели Драган пред Дарик радио и се върна към финала за Купата на България, който беше един от последните му мачове с екипа на Левски.
„ Ако бях вкарал това състояние, което пропуснах, всичко щеше да бъде топ, само че и по този начин не може да се оплачем. В този мач всички дружно с треньорите и щаба, бяхме готови чудесно. Направихме всичко, с цел да се получи съвършен мач. Противник ни беше градският конкурент – ЦСКА. Фантастично беше, че доминирахме по този метод. Беше ужасно по трибуните, където беше моето семейство – татко ми, майка ми, жена ми и децата ми. Донесохме купа на хората, които толкоз години бяха до Левски, макар че нямаше триумфи. Ние искахме да сме тези, които ще донесат купата, само че и работихме доста за това. Господин Стоилов имаше значима роля, тъй като ние започнахме да работим крепко още на подготовката в Турция. Шест месеца бяхме фокусирани единствено върху футбола и бяхме доста радостни, че в последна сметка успяхме “, добави някогашният състезател на „ сините “ от София.
„ Първите ми три-четири месеца в Левски бяха сложни, тъй като имаше футболисти, които гледаха парите и такива, които бяха тук, с цел да са в Левски. Аз пристигнах, с цел да играя футбол и не съм го крил. Беше ми мъчно да виждам съотборници, които мислят единствено за пари, а не са подготвени да играят без пари за Левски! В клуба нямаше надзор. Това се промени, когато пристигна Станимир Стоилов. Той провежда клуба. Трябва да се почитат почитателите. Всички в клуба да го вършат, а който не желае, може да си върви. Това беше огромна смяна. Още има почитатели, които ми пишат известия на телефона. Надявам се, когато имам по-малко задължения, тъй като въпреки всичко сме в сезона, да мога да дойда и да виждам тима. Мисля, че съм си оставил вратата отворена, с цел да мога да вървя при тима, а за какво някой ден и да не играя още веднъж за Левски “, приключи своето изявление Драган Михайлович.
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ