Защо ДПС натисна червения бутон
ДПС потегля към първия си за този парламент избор на съмнение. Но не за първи път с Българска социалистическа партия. И в случай че за Българска социалистическа партия претекстовете са ясни – столетницата е отрицанието на ГЕРБ, то до последно в държанието на Движението се очакваше някакъв прикрит ход – може би въпреки всичко няма да одобряват да заявят намерено, че застават против ГЕРБ.
Това разяснява за уеб страницата „ Епицентър “ Валерия Велева.
Решението пристигна на последния Централен съвет,
където управлението на партията задължи структурите си да работят с всички възможни политически средства за „ ремонт “ на обединението с националиститите. Беше изненада. За първи път в политиката у нас се употребява съответна дефиниция, взета назаем от технико-инженерната словестност. Някои анализатори се пробваха да си създадат каламбури с тази дума, други - нескопосани смешки. Истината е, че Движение за права и свободи не инцидентно употребява „ ремонт “ като знак на внезапно, коренно деяние в отговор на политическа обстановка. Още при започване на сформирането на кабинета „ Борисов 3 “ стана ясно, че Движение за права и свободи няма да преглътнат формулата „ власт с националисти “. Въпросът бе по кое време ще натиснат аления бутона.
И тук казусът пристигна освен от „ монтирането “ на извънсистемните играчи във властта, а и от арогантното им държание, което взривява парламентаризма у нас.
В началото ГЕРБ не осмислиха, че за
първи път с Обединените патриоти ще имат „ етнически “ проблеми
в ръководството, а след това не регистрираха последователното радикализиране в говореното на Мустафа Карадайъ в отговор на неприемливото държание на Оперативна програма.
Всъщност Карадайъ е пореден. От своето основаване Движение за права и свободи носи полезности, които в никакъв случай няма да загърби. Живее с истини, които в никакъв случай няма да прескочи. За първи път актуалното ръководство се оказа тестване за базисните темели на придвижването. Както никоя друга партия в България Движение за права и свободи се роди в зората на прехода от раните на “възродителния процес”, мина през клеймото, че е “проект на ДС”, през обвиняванията, че е “антиконституционна”, през непрекъснатото натякване за “етническия” ѝ комплекс и стигна до одобряването ѝ като първата българска демократична партия, член на Либералния интернационал с трайно и интензивно наличие в Европейския парламент.
Нещо повече - през днешния ден нейни представители са във висшите управления на Европейските структури и на всички места са одобрявани като фрагменти на партия, трансформирала се в знак на мирния етнически модел у нас и неизменим властови фактор от началото на прехода до през днешния ден. Зам-председателят на Движение за права и свободи Филиз Хюсменова е и зам. -председател на групата на АЛДЕ в Екологичен потенциал, зам.-председател на комисията по вътрешен пазар и отбрана на потребителите; ръководителят на младежкото Движение за права и свободи Илхан Кючюк за повторно е определен за вицепрезидент на АЛДЕ, освен това с най-голям резултат; Неджми Али е член на комисиите по бюджет, по външни работи; Искра Михайлова е ръководител на комисията по районно развиване, зам.-председател на комисия по околна среда, публично здраве и сигурност на храните. Всички те са измежду най-активните европейски парламентаристи.
В очите на Европа това наподобява като триумф за Движение за права и свободи,
за неговите ръководители и гласоподаватели. В очите на властта у нас обаче Движение за права и свободи продължава да бъде посочено като “чуждото” тяло в един публичен организъм, което би трябвало да бъде „ смачкано “, стъпкано “ „ унищожено “, по думите на Оперативна програма.
В Европа Мустафа Карадайъ се среща с министър-председателите – либерали на Белгия, Холандия, Дания, Люксембург, Естония, Финландия и Словения. У нас шмъркащият Валентин Касабов го предизвестява „ да не се спънка в краката му “.
Разбираемо е ГЕРБ да не желаят ръководство с Движение за права и свободи, само че е необяснимо за какво позволиха този език на омразата да плъзне във властта, за какво разрешиха да се развихри експанзията на националистите на всички равнища в ръководството. Няма по какъв начин в Европа Движение за права и свободи да бъде уважавано като проевропейска партия, а в личната му татковина – анатемосвано, и то от антиевропейци - участници във властта. Дисбалансът е очеваден.
В същото време няма друга партия у нас, чийто основател и неизменим водач да е записал още в учредителните документи от 1990 година следните цели, които си слага тогава:
-Да държи партията надалеч от етническата борба на Балканите в края на ХХ и началото на ХХI век и да предотврати пламването на етно-религиозна искрица в страната
- Да отстояваща сигурността на страната и единството на българската нация под мотото: „ България е наша обща татковина “
- Да сложи партията на огромната европейска сцена и да я трансформира в образец за „ български модел “ в геополитиката на размирните Балкани.
Тези цели на Доган отпреди 27 години през днешния ден са изпълнени.
И в това време някой да сочи депутатите на тази партия като „ дървеници, които би трябвало да бъдат смачкани “ - това няма по какъв начин да бъде простено! Тук не става въпрос за корист с власт или за други обвинявания, с които сме привикнали депутатите да се замерват. Тук става въпрос за базисен пиедестал на правото на битие, за тотални ценностни разминавания, за политическа бездна сред един систематичен състезател и националистическа групировка, която гази демократините правила.
Още през 2004 -а Доган съобщи: „ Силовата тактика за правене на политика допуска съперници, а не опоненти; заличаване, а не приобщаване; делене и притежаване, а не сливане и печелене. Моят свят на мъдрец и политик е светът на приобщаването и обединяването “.
През 2017-а Карадайъ доразви тезата му:„ Докато не осъзнаем простата истина, че сме призвани дружно да си помогнем, да работим за мир и разцвет, всичко би било на вятъра. “
И тъкмо Карадайъ насочи тежкото обвиняване към властта през днешния ден:
„ Политиката на разделяне и опълчване, за жалост, става публична държавна политика “.
ГЕРБ не трябваше да го допусне.
Затова е обяснимо изчерпването на търпението на Движение за права и свободи към формулата на ръководство у нас. И упреците на управлението на Движението не са толкоз към Оперативна програма, колкото към ГЕРБ, които с неглижирането на този проблем, в действителност го подтикват и по този начин ерозират основополагащи полезности в политиката.
Движение за права и свободи към този момент има мощни лостове за въздействие на открито и ловко ги употребява. Никога до момента Движението не е развивало такава мощна интернационална активност, както в последната година. Усилията ще бъдат увенчани със среща на върха в София на седмината европейски премиери-либерали по време на българското европредседателство. Тогава Карадайъ ще доразвие тезата, че „ обединението с националистическите партии е нездравословна, тъй като основава условия за разрушение на единството на нацията, на европейския облик на България, основава риск за сполучливото председателство на Съвета на Европейски Съюз и легитимира празненство и хора с ксенофобски изявления, раситски действия и официализира езика на омразата ".
Така на българска територия в българското европредседателство Движение за права и свободи ще излезе пред европейската общественост и ще затвърди облика си на съвременна демократична групировка, сполучливо вплела се в актуалните действителности.
И няма по какъв начин към този момент да обясниш на Европа, че Движение за права и свободи пречи, няма по какъв начин да прокараш тезата, че една партия, която оцеля в името на “единството на българската нация “ и изкласи на европейската сцена, е неприемлива.
Всъщност това е най-голямата победа на Движение за права и свободи от последните две-три години - европейският облик. И българската му еднаквост.
Във всичките тези години на прехода макар натиска, макар омразата и неверието нито Доган, нито в този момент Карадайъ позволиха Движение за права и свободи да се трансформира в нечия функционалност. Най-пресният образец е от преди две години, когато тъкмо по Коледа Доган предприе невиждан за българската политика хирургически акт, който оттекна чак в султанския замък в Истанбул. Когато става дума за непознато посягане Доган е безмилостен.
В най-тежката година от своето битие Движение за права и свободи съумя освен да се запази, само че и да се отвори към европейската общественост. А Доган, въпреки и с откъслечни изяви - да отстоява позицията си на визионер, за жалост, към този момент единствен в българската политика.
Още от в този момент уредниците на годишното съвещание на АЛДЕ у нас през 2018-а са сложили следния приоритет: да се утвърди бъдещето на Балканите по тертипа на българския етнически модел,
превръщането на Европа, Балканите и България в зона, свободна от шовинизъм и радикализъм.
За някои това може да са „ брюкселски клишета “, само че истината е, че точно посредством българското европредседателство Движение за права и свободи има неповторимия късмет да се покаже като партия-пример, която не позволи етническо опълчване, каквото се случи в други страни на Балканите. И няма по какъв начин тематиката за евроинтеграцията на Западните Балкани да не регистрира този факт.
Защото, в случай че желаеме да затворим страниците на предишното с болката от разделянето, би трябвало да намерим мехлема за днешното обединяване. А то изключва експанзията и радикализма.
„ Когато хората към теб са настръхнали за възмездие, за всеотдайност в името на тази болежка – да преодолееш изкушението да не ги поведеш по този път, е доста огромен ров “. Това е философията на Доган откогато е на политическата сцена. И на Движение за права и свободи. Това е и техният принос за общия ни европейски дом. И би трябвало да им го признаем, в случай че желаеме да живеем като нация с достолепие.
Това разяснява за уеб страницата „ Епицентър “ Валерия Велева.
Решението пристигна на последния Централен съвет,
където управлението на партията задължи структурите си да работят с всички възможни политически средства за „ ремонт “ на обединението с националиститите. Беше изненада. За първи път в политиката у нас се употребява съответна дефиниция, взета назаем от технико-инженерната словестност. Някои анализатори се пробваха да си създадат каламбури с тази дума, други - нескопосани смешки. Истината е, че Движение за права и свободи не инцидентно употребява „ ремонт “ като знак на внезапно, коренно деяние в отговор на политическа обстановка. Още при започване на сформирането на кабинета „ Борисов 3 “ стана ясно, че Движение за права и свободи няма да преглътнат формулата „ власт с националисти “. Въпросът бе по кое време ще натиснат аления бутона.
И тук казусът пристигна освен от „ монтирането “ на извънсистемните играчи във властта, а и от арогантното им държание, което взривява парламентаризма у нас.
В началото ГЕРБ не осмислиха, че за
първи път с Обединените патриоти ще имат „ етнически “ проблеми
в ръководството, а след това не регистрираха последователното радикализиране в говореното на Мустафа Карадайъ в отговор на неприемливото държание на Оперативна програма.
Всъщност Карадайъ е пореден. От своето основаване Движение за права и свободи носи полезности, които в никакъв случай няма да загърби. Живее с истини, които в никакъв случай няма да прескочи. За първи път актуалното ръководство се оказа тестване за базисните темели на придвижването. Както никоя друга партия в България Движение за права и свободи се роди в зората на прехода от раните на “възродителния процес”, мина през клеймото, че е “проект на ДС”, през обвиняванията, че е “антиконституционна”, през непрекъснатото натякване за “етническия” ѝ комплекс и стигна до одобряването ѝ като първата българска демократична партия, член на Либералния интернационал с трайно и интензивно наличие в Европейския парламент.
Нещо повече - през днешния ден нейни представители са във висшите управления на Европейските структури и на всички места са одобрявани като фрагменти на партия, трансформирала се в знак на мирния етнически модел у нас и неизменим властови фактор от началото на прехода до през днешния ден. Зам-председателят на Движение за права и свободи Филиз Хюсменова е и зам. -председател на групата на АЛДЕ в Екологичен потенциал, зам.-председател на комисията по вътрешен пазар и отбрана на потребителите; ръководителят на младежкото Движение за права и свободи Илхан Кючюк за повторно е определен за вицепрезидент на АЛДЕ, освен това с най-голям резултат; Неджми Али е член на комисиите по бюджет, по външни работи; Искра Михайлова е ръководител на комисията по районно развиване, зам.-председател на комисия по околна среда, публично здраве и сигурност на храните. Всички те са измежду най-активните европейски парламентаристи.
В очите на Европа това наподобява като триумф за Движение за права и свободи,
за неговите ръководители и гласоподаватели. В очите на властта у нас обаче Движение за права и свободи продължава да бъде посочено като “чуждото” тяло в един публичен организъм, което би трябвало да бъде „ смачкано “, стъпкано “ „ унищожено “, по думите на Оперативна програма.
В Европа Мустафа Карадайъ се среща с министър-председателите – либерали на Белгия, Холандия, Дания, Люксембург, Естония, Финландия и Словения. У нас шмъркащият Валентин Касабов го предизвестява „ да не се спънка в краката му “.
Разбираемо е ГЕРБ да не желаят ръководство с Движение за права и свободи, само че е необяснимо за какво позволиха този език на омразата да плъзне във властта, за какво разрешиха да се развихри експанзията на националистите на всички равнища в ръководството. Няма по какъв начин в Европа Движение за права и свободи да бъде уважавано като проевропейска партия, а в личната му татковина – анатемосвано, и то от антиевропейци - участници във властта. Дисбалансът е очеваден.
В същото време няма друга партия у нас, чийто основател и неизменим водач да е записал още в учредителните документи от 1990 година следните цели, които си слага тогава:
-Да държи партията надалеч от етническата борба на Балканите в края на ХХ и началото на ХХI век и да предотврати пламването на етно-религиозна искрица в страната
- Да отстояваща сигурността на страната и единството на българската нация под мотото: „ България е наша обща татковина “
- Да сложи партията на огромната европейска сцена и да я трансформира в образец за „ български модел “ в геополитиката на размирните Балкани.
Тези цели на Доган отпреди 27 години през днешния ден са изпълнени.
И в това време някой да сочи депутатите на тази партия като „ дървеници, които би трябвало да бъдат смачкани “ - това няма по какъв начин да бъде простено! Тук не става въпрос за корист с власт или за други обвинявания, с които сме привикнали депутатите да се замерват. Тук става въпрос за базисен пиедестал на правото на битие, за тотални ценностни разминавания, за политическа бездна сред един систематичен състезател и националистическа групировка, която гази демократините правила.
Още през 2004 -а Доган съобщи: „ Силовата тактика за правене на политика допуска съперници, а не опоненти; заличаване, а не приобщаване; делене и притежаване, а не сливане и печелене. Моят свят на мъдрец и политик е светът на приобщаването и обединяването “.
През 2017-а Карадайъ доразви тезата му:„ Докато не осъзнаем простата истина, че сме призвани дружно да си помогнем, да работим за мир и разцвет, всичко би било на вятъра. “
И тъкмо Карадайъ насочи тежкото обвиняване към властта през днешния ден:
„ Политиката на разделяне и опълчване, за жалост, става публична държавна политика “.
ГЕРБ не трябваше да го допусне.
Затова е обяснимо изчерпването на търпението на Движение за права и свободи към формулата на ръководство у нас. И упреците на управлението на Движението не са толкоз към Оперативна програма, колкото към ГЕРБ, които с неглижирането на този проблем, в действителност го подтикват и по този начин ерозират основополагащи полезности в политиката.
Движение за права и свободи към този момент има мощни лостове за въздействие на открито и ловко ги употребява. Никога до момента Движението не е развивало такава мощна интернационална активност, както в последната година. Усилията ще бъдат увенчани със среща на върха в София на седмината европейски премиери-либерали по време на българското европредседателство. Тогава Карадайъ ще доразвие тезата, че „ обединението с националистическите партии е нездравословна, тъй като основава условия за разрушение на единството на нацията, на европейския облик на България, основава риск за сполучливото председателство на Съвета на Европейски Съюз и легитимира празненство и хора с ксенофобски изявления, раситски действия и официализира езика на омразата ".
Така на българска територия в българското европредседателство Движение за права и свободи ще излезе пред европейската общественост и ще затвърди облика си на съвременна демократична групировка, сполучливо вплела се в актуалните действителности.
И няма по какъв начин към този момент да обясниш на Европа, че Движение за права и свободи пречи, няма по какъв начин да прокараш тезата, че една партия, която оцеля в името на “единството на българската нация “ и изкласи на европейската сцена, е неприемлива.
Всъщност това е най-голямата победа на Движение за права и свободи от последните две-три години - европейският облик. И българската му еднаквост.
Във всичките тези години на прехода макар натиска, макар омразата и неверието нито Доган, нито в този момент Карадайъ позволиха Движение за права и свободи да се трансформира в нечия функционалност. Най-пресният образец е от преди две години, когато тъкмо по Коледа Доган предприе невиждан за българската политика хирургически акт, който оттекна чак в султанския замък в Истанбул. Когато става дума за непознато посягане Доган е безмилостен.
В най-тежката година от своето битие Движение за права и свободи съумя освен да се запази, само че и да се отвори към европейската общественост. А Доган, въпреки и с откъслечни изяви - да отстоява позицията си на визионер, за жалост, към този момент единствен в българската политика.
Още от в този момент уредниците на годишното съвещание на АЛДЕ у нас през 2018-а са сложили следния приоритет: да се утвърди бъдещето на Балканите по тертипа на българския етнически модел,
превръщането на Европа, Балканите и България в зона, свободна от шовинизъм и радикализъм.
За някои това може да са „ брюкселски клишета “, само че истината е, че точно посредством българското европредседателство Движение за права и свободи има неповторимия късмет да се покаже като партия-пример, която не позволи етническо опълчване, каквото се случи в други страни на Балканите. И няма по какъв начин тематиката за евроинтеграцията на Западните Балкани да не регистрира този факт.
Защото, в случай че желаеме да затворим страниците на предишното с болката от разделянето, би трябвало да намерим мехлема за днешното обединяване. А то изключва експанзията и радикализма.
„ Когато хората към теб са настръхнали за възмездие, за всеотдайност в името на тази болежка – да преодолееш изкушението да не ги поведеш по този път, е доста огромен ров “. Това е философията на Доган откогато е на политическата сцена. И на Движение за права и свободи. Това е и техният принос за общия ни европейски дом. И би трябвало да им го признаем, в случай че желаеме да живеем като нация с достолепие.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ