ДПразникът Секновение се счита за край на лятото. Според традиционните народни схващания на Секн
ДПразникът Секновение се смята за завършек на лятото. Според обичайните национални схващания на Секновение “денят и нощта се стигат ”. Вярва се, че на този ден змиите и гущерите се прибират в своите леговища. Скриват се и демоните на природата –самодивите.
Смята се за “лош ден ” ( “тежък празник ”), по време на който не би трябвало да се работи и да не се стартира нищо ново. Секновение напълно носи белезите на временен интервал – сред лятото и есента и заради това в националната визия е извънредно рисков. Обредността на Секновение е показана от ред забрани. По прилика с пролятата кръв на светеца е неразрешена потреблението на алено вино и червени плодове. Празникът се назовава и Иван-Коприван, тъй като съгласно легендата отрязаната глава на светеца била хвърлена в копривата.
Това е вторият летен празник (след Eньовден – празникът на раждането на Свети.Йоан) на християнския светец, този път отдаден на гибелта му. Той се назовава Секновение и заради вярването, че на този ден се сече лятото, секат се денят и нощта, стават равни. На Секновение водата и времето стартират да застудяват, по тази причина никой не трябва да се къпе в реките – в случай че наруши възбраната, ще се пресече.
И този празник има двойствена ориентировка – съотнасяйки езически и християнски показа: гибелта на лятото и гибелта на свети Йоан Кръстител. Едва ли инцидентно те са обединени в общото наименование Секновение. В чисто християнски проект празникът носи концепцията за цикличността, тъй като с другите два дни в годината, отдадени на Йоан Кръстител се образува системата: раждане (Еньовден) – кръщаване (Ивановден) – гибел (Секновение, т.е. отрязване главата на светеца).
В житието на светеца е упоменато, че свети Йоан Кръстител е обезглавен по избор на кралица Иродиада, която встъпвайки в брак с брата на мъжа си, е порицана от Йоан Предтеча. Учениците погребват тялото му, а главата остава като светиня. Константин Велики я реалокира в град Емеса. По-късно е поредно пренасяна в Халкидон, Цариград и Комана.
На същия ден в България се чества и християнският празник Свети Седмочисленици – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, и Светите братя Кирил и Методий.
Смята се за “лош ден ” ( “тежък празник ”), по време на който не би трябвало да се работи и да не се стартира нищо ново. Секновение напълно носи белезите на временен интервал – сред лятото и есента и заради това в националната визия е извънредно рисков. Обредността на Секновение е показана от ред забрани. По прилика с пролятата кръв на светеца е неразрешена потреблението на алено вино и червени плодове. Празникът се назовава и Иван-Коприван, тъй като съгласно легендата отрязаната глава на светеца била хвърлена в копривата.
Това е вторият летен празник (след Eньовден – празникът на раждането на Свети.Йоан) на християнския светец, този път отдаден на гибелта му. Той се назовава Секновение и заради вярването, че на този ден се сече лятото, секат се денят и нощта, стават равни. На Секновение водата и времето стартират да застудяват, по тази причина никой не трябва да се къпе в реките – в случай че наруши възбраната, ще се пресече.
И този празник има двойствена ориентировка – съотнасяйки езически и християнски показа: гибелта на лятото и гибелта на свети Йоан Кръстител. Едва ли инцидентно те са обединени в общото наименование Секновение. В чисто християнски проект празникът носи концепцията за цикличността, тъй като с другите два дни в годината, отдадени на Йоан Кръстител се образува системата: раждане (Еньовден) – кръщаване (Ивановден) – гибел (Секновение, т.е. отрязване главата на светеца).
В житието на светеца е упоменато, че свети Йоан Кръстител е обезглавен по избор на кралица Иродиада, която встъпвайки в брак с брата на мъжа си, е порицана от Йоан Предтеча. Учениците погребват тялото му, а главата остава като светиня. Константин Велики я реалокира в град Емеса. По-късно е поредно пренасяна в Халкидон, Цариград и Комана.
На същия ден в България се чества и християнският празник Свети Седмочисленици – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, и Светите братя Кирил и Методий.
Източник: front.bg
КОМЕНТАРИ