The National Interest: Истинската битка за Украйна, Русия и Запада предстои
Дойде време да се търси изясненост по отношение на войната в Украйна и да се дефинира по кое време и по какъв начин може да бъде комплициран край. За това няма какъв да е по-добър от пруския пълководец Карл декор Клаузевиц (1780-1831), който излага прочут брой правила в своята монументална книга " За войната ", написа за " Нешънъл Интерест " Йорген Ерстрьом Мьолер, някогашен държавен секретар на Кралското външно министерство на Дания.
Двата правилото, които са най-подходящи в този подтекст, са следните:
1. Войната не е просто политически акт, само че и действителен политически инструмент, продължение на политическата търговия, реализиране на същата с други средства.
2. Борбата е тестване на силата на моралните и физически сили благодарение на последните. Това, че моралът не може да бъде пропуснат, е явно единствено по себе си, защото положението на мозъка постоянно има най-решаващо въздействие върху силите, употребявани във войната.
Значението зад двата правилото е, че воюващата страна с военни цели, които резонират най-вече с локалното население, е по-вероятно да излезе като победител.
След като в началото отхвърли, че ще нахлуе в Украйна, съветският президент Владимир Путин се колебаеше сред разнообразни военни цели, в това число заявявайки, че Украйна би трябвало да бъде " денацифицирана ", разширението на НАТО би трябвало да бъде предотвратено и съветските малцинства би трябвало да бъдат предпазени в Украйна. Той към момента отхвърля, че бушува война, вместо това я назовава " специфична военна интервенция ". Това са военни цели, които може да намерят поддръжка измежду доста руснаци, само че е объркващо, че в последно време той изрази по-абстрактни упоритости.
По време на посещаване на историческа галерия на 9 юни за честване на годишнина за цар Петър Велики (1682-1725), който е считан за създател на модерна Русия, Путин се съпостави с царя. Споменавайки Великата северна война (1700-1721) против Швеция, Путин съобщи, че Петър си е върнал територия, която исторически е принадлежала на Русия. Путин обаче не помни, комфортно в личния си подтекст, че Петър Велики също модернизира Русия, като притегли огромен брой съветници от Западна Европа и прекара осемнадесет месеца в визити на европейски страни, с цел да научи за живота там. Той пътува тайно и работи четири месеца в холандска корабостроителница, с цел да разбере актуалното корабостроене.
На среща на 15 юни в Санкт Петербург Путин отиде по-далеч и разгласи, че " предходният международен ред е приключен - без значение от всички старания да бъде непокътнат, това е натурален път на историята ". Само с цел да е сигурен, че не е пропусната концепцията, той натърти, като сподели, че ерата на американското световно владичество е към края си.
Знаем малко за настроенията на елементарните руснаци, за въздействието на глобите и дали руснаците свързват икономическите компликации с войната. До 18 юли Путин се въздържаше да признае всевъзможни загуби, само че най-после го направи, като сподели, че Русия е изправена пред " голямо предизвикателство " в бранша на високите технологии. Непрецизните и променливи военни цели надали укрепват решимостта на популацията. Роднини на убити или ранени бойци може да се запитат дали подражанието на Петър Велики си коства тези жертви.
Украйна не се бори единствено за своето оцеляване, само че и за отбрана на националната еднаквост на своите жители. Резултатът е доста по-силен, в сравнение с съвсем всеки очакваше. Военната помощ от Запада оказа помощ, само че волята на украинската нация и нейните жители е тази, която съставлява основата на нейната защита.
Противно на Русия, военните цели на Украйна са здравии са доста настоящи в всекидневието на украинците. Волята за оцеляване като нация не предстои на подозрение, само че има повече амбивалентност по отношение на границите на страната. Неотдавнашно изследване измежду украинци сподели, че 89 % отхвърлят отстъпването на територия на Русия в спокойно съглашение.
Украйна може в последна сметка да се изправи пред избора сред това да бъде нация от хора, които не таят никакво подозрение в своята украинска еднаквост, или да възвърне окупираната територия, без значение дали хората, живеещи там, се считат за руснаци или украинци. Това е жизненоважен въпрос, на който би трябвало да се отговори и единствено украинците могат да решат какво ще съставлява трайно решение. Историята на Европа и изключително след Втората международна война е изпълнена с решения, които не зачитат този принцип. Всъщност самата Украйна е резултат от случайно и повърхностно демаркиране от политици, които не са осведомени със обстановката на място.
Основният грях за Украйна е да подписа съглашение с Русия, което да разреши на руснаците да укрепят силите си и да възобновят експанзията си. За да избегнат това, Украйна и Западът би трябвало да преценяват дали Русия може да бъде принудена да предефинира своите военни цели. Ако не се появят доказателства в този смисъл, прекратяването на огъня би било контрапродуктивно за постигането на трайно съглашение.
Западът би трябвало да остане обединен, само че това не е предрешено. Европейците се тормозят от аналогията с Петър Велики, а американците от опасността за тяхната световна позиция, като Китай дебне зад завесата. Въпреки че западният съюз в никакъв случай не е изглеждал по-здрав, човек се чуди какъв брой време ще мине, преди ползите на Съединените щати и Европа да се разминат.
Няма да бъде способността или волята на Украйна да се бие, което ще реши изхода, а желанието на Европа и Съединените щати да одобряват разноските за поддръжка на Украйна и да осъзнаят, че тяхната независимост също е заложена на карта. Президентът Путин залага, че Европа и Съединените щати ще се огънат под тежестта на стремглаво покачващите се цени на петрола и газа. Това се трансформира във война на безсилие, учредена на волята. Само когато Русия е уверена, че Западът ще отстоява курса си, вратата за съглашение може да се отвори.
Моментът на истината ще настъпи, когато настъпи умората от войната. Украйна ще резервира курса, само че въпросът е кой ще мигне пръв сред Русия, Европа и Съединени американски щати?
Източник: news.bg
Двата правилото, които са най-подходящи в този подтекст, са следните:
1. Войната не е просто политически акт, само че и действителен политически инструмент, продължение на политическата търговия, реализиране на същата с други средства.
2. Борбата е тестване на силата на моралните и физически сили благодарение на последните. Това, че моралът не може да бъде пропуснат, е явно единствено по себе си, защото положението на мозъка постоянно има най-решаващо въздействие върху силите, употребявани във войната.
Значението зад двата правилото е, че воюващата страна с военни цели, които резонират най-вече с локалното население, е по-вероятно да излезе като победител.
След като в началото отхвърли, че ще нахлуе в Украйна, съветският президент Владимир Путин се колебаеше сред разнообразни военни цели, в това число заявявайки, че Украйна би трябвало да бъде " денацифицирана ", разширението на НАТО би трябвало да бъде предотвратено и съветските малцинства би трябвало да бъдат предпазени в Украйна. Той към момента отхвърля, че бушува война, вместо това я назовава " специфична военна интервенция ". Това са военни цели, които може да намерят поддръжка измежду доста руснаци, само че е объркващо, че в последно време той изрази по-абстрактни упоритости.
По време на посещаване на историческа галерия на 9 юни за честване на годишнина за цар Петър Велики (1682-1725), който е считан за създател на модерна Русия, Путин се съпостави с царя. Споменавайки Великата северна война (1700-1721) против Швеция, Путин съобщи, че Петър си е върнал територия, която исторически е принадлежала на Русия. Путин обаче не помни, комфортно в личния си подтекст, че Петър Велики също модернизира Русия, като притегли огромен брой съветници от Западна Европа и прекара осемнадесет месеца в визити на европейски страни, с цел да научи за живота там. Той пътува тайно и работи четири месеца в холандска корабостроителница, с цел да разбере актуалното корабостроене.
На среща на 15 юни в Санкт Петербург Путин отиде по-далеч и разгласи, че " предходният международен ред е приключен - без значение от всички старания да бъде непокътнат, това е натурален път на историята ". Само с цел да е сигурен, че не е пропусната концепцията, той натърти, като сподели, че ерата на американското световно владичество е към края си.
Знаем малко за настроенията на елементарните руснаци, за въздействието на глобите и дали руснаците свързват икономическите компликации с войната. До 18 юли Путин се въздържаше да признае всевъзможни загуби, само че най-после го направи, като сподели, че Русия е изправена пред " голямо предизвикателство " в бранша на високите технологии. Непрецизните и променливи военни цели надали укрепват решимостта на популацията. Роднини на убити или ранени бойци може да се запитат дали подражанието на Петър Велики си коства тези жертви.
Украйна не се бори единствено за своето оцеляване, само че и за отбрана на националната еднаквост на своите жители. Резултатът е доста по-силен, в сравнение с съвсем всеки очакваше. Военната помощ от Запада оказа помощ, само че волята на украинската нация и нейните жители е тази, която съставлява основата на нейната защита.
Противно на Русия, военните цели на Украйна са здравии са доста настоящи в всекидневието на украинците. Волята за оцеляване като нация не предстои на подозрение, само че има повече амбивалентност по отношение на границите на страната. Неотдавнашно изследване измежду украинци сподели, че 89 % отхвърлят отстъпването на територия на Русия в спокойно съглашение.
Украйна може в последна сметка да се изправи пред избора сред това да бъде нация от хора, които не таят никакво подозрение в своята украинска еднаквост, или да възвърне окупираната територия, без значение дали хората, живеещи там, се считат за руснаци или украинци. Това е жизненоважен въпрос, на който би трябвало да се отговори и единствено украинците могат да решат какво ще съставлява трайно решение. Историята на Европа и изключително след Втората международна война е изпълнена с решения, които не зачитат този принцип. Всъщност самата Украйна е резултат от случайно и повърхностно демаркиране от политици, които не са осведомени със обстановката на място.
Основният грях за Украйна е да подписа съглашение с Русия, което да разреши на руснаците да укрепят силите си и да възобновят експанзията си. За да избегнат това, Украйна и Западът би трябвало да преценяват дали Русия може да бъде принудена да предефинира своите военни цели. Ако не се появят доказателства в този смисъл, прекратяването на огъня би било контрапродуктивно за постигането на трайно съглашение.
Западът би трябвало да остане обединен, само че това не е предрешено. Европейците се тормозят от аналогията с Петър Велики, а американците от опасността за тяхната световна позиция, като Китай дебне зад завесата. Въпреки че западният съюз в никакъв случай не е изглеждал по-здрав, човек се чуди какъв брой време ще мине, преди ползите на Съединените щати и Европа да се разминат.
Няма да бъде способността или волята на Украйна да се бие, което ще реши изхода, а желанието на Европа и Съединените щати да одобряват разноските за поддръжка на Украйна и да осъзнаят, че тяхната независимост също е заложена на карта. Президентът Путин залага, че Европа и Съединените щати ще се огънат под тежестта на стремглаво покачващите се цени на петрола и газа. Това се трансформира във война на безсилие, учредена на волята. Само когато Русия е уверена, че Западът ще отстоява курса си, вратата за съглашение може да се отвори.
Моментът на истината ще настъпи, когато настъпи умората от войната. Украйна ще резервира курса, само че въпросът е кой ще мигне пръв сред Русия, Европа и Съединени американски щати?
Източник: news.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ