Дойче веле Един шоу репортер имитира драма, един премиер имитира

Дойче веле

Един шоу кореспондент имитира драма, един министър председател имитира угриженост, а прокуратурата имитира работа. Всички тези фалшификати демонстрират нагредно по какъв начин действа България: централно, с натискане на копчета, написа Полина Паунова в коментар за Deutsche Welle.

Само за няколко часа представителят на шоуто “Господари на ефира” Димитър Върбанов се трансформира от страдалец в името на проверяващата публицистика в манипулатор и симулатор. Това стана откакто фрагменти от охранителни камери в следствия от него склад за храни с изминал период на валидност разкриха, че той не е обичай от охранители.От публикуваните видеа от Медиапул се вижда по какъв начин шефът на склада и негов чиновник избутват шоу репортера до вратата на склада, отварят я, след което го добутват на открито, и я затварят след него. Отношението им към публицист, проверяващ хипотетична търговия с негодни храни, несъмнено е недопустимо. Но от юридическа позиция сигурно не дава отговор на изискванията, планувани от закона, за налагането на непрекъснат арест, какъвто държавното обвиняване изиска за период от 72 часа. Мярката пък бе наложена, инцидентно или не, откакто от Ню Йорк министър председателят Бойко Борисов взе отношение по проблема.

От останалите камери, ситуирани отвън помещението, пък се вижда по какъв начин Върбанов, в нелошо здраве, театралничи за разнообразни фрагменти на оператора си, като няколко пъти заема трагична поза лежащ. Новината се популяризира мълниеносно и Нова телевизия се разграничи от продуцента на “Господари на ефира”. А самият продуцент пък уволни служителя си. Прокуратурата на собствен ред може да упрекна изманипулиралия обстоятелствата в набеждаване, вследствие на което той небрежно може да се трансформира от жертва в евентуален обвинен.В обществените мрежи незабавно стартира погребална върволица от мнения. Всички - оплакващи трагично публицистиката, поради симулацията от страна на шоу репортера.

Не шоуто умъртви публицистиката

Слуховете за гибелта на българската публицистика обаче са съвсем истина. Но не тъй като едно шоу предаване се е издънило. Причините са други.Всъщност “Господари на ефира” е развлекателна стратегия, в която има вицове, скечове, танцьорки, смехории и прекалено много актьорска работа. То не е журналистика, не е и проверяваща публицистика. Ето за какво и Димитър Върбанов не е “разследващ журналист”, а шоу кореспондент . От тази позиция преиграването не е ненадейно.

Защото става дума за шоу, а хиперболата е точно част от атрибутите на смеха. Смехът, поради който феновете гледат въпросната стратегия.Колкото до гибелта на публицистиката, която обстойно и нашироко оплакват обществените мрежи: драгият фен от дълго време би трябвало да е наясно, че щом назовава едно шоу проверяващо предаване, то в действителност можем да приказваме за кончина на публицистиката. Ако имаше такава, прочее, тя незабавно щеше да види генералния проблем в проблема. И той не е въргалящият се пред някакъв склад артист кореспондент.

Кого разпъваме през днешния ден?

Кого разпъваме през днешния ден? А, добре, репортерът на "Господари на ефира " Митко Върбанов. Иначе това, че са се пробвали да ви пробутат 15 тона...

Фактите

Истинският проблем е в институционалната реакция по случая. А точно: по какъв начин министър председателят Бойко Борисов “разпорежда” от Ню Йорк на самостоятелната от него прокуратура какво да направи.

Какви са обстоятелствата?

След изхвърлянето на Върбанов от склада, двамата мъже незабавно са открити и заведени в локалната полиция, където са им снети пояснения и са освободени. Прокуратурата по всички правила образува досъдебно произвеждане. Дотук всичко е наред. Следва обаче намесата на премиера, който е на посещаване в Съединени американски щати.

По телефона, както той самичък споделя пред публицисти, подрежда на Министерство на вътрешните работи: "Разговарях с (Христо) Терзийски – шефа на полицията... Дал съм им час и половина период да ми рапортуват задържани, арестувани, надлежно – пазачи ли са, какви са, надлежно побойниците и с цялата суровост на закона да бъдат осъдени. Така че се надявам и прокурорите по-късно бързо да издигнат обвинение”.

След премиерската интервенция и рекомендациите към сякаш самостоятелната правосъдна власт двамата причинители на "нападението " са призовани в Районната прокуратура във Велико Търново, където са им повдигнати обвинявания. И те отначало са арестувани - този път с прокурорско разпореждане за 72 часа, въпреки че малко преди този момент са били освободени... В същото време Върбанов няма съвсем никакви пострадвания. Още повече, че е процедура при леки телесни повреди да не се желае задържане под стража.

Очевидно обаче практиката въобще не е значима, когато министър-председателят се намеси и изрази вяра за “бързо покачване на обвинение”. Тогава самостоятелната правосъдна власт в лицето на обвиняването, без да откри фактическите условия даже, сляпо извършва команди.

Когато “надеждата” е повеля

Всичко приказва за това: спешéни от министър-председателя, прокурорите даже не гледат записите от видеокамерите в склада, а следват дадените от него заръки. Което е и генералният проблем. Защото в правова страна сходни институционални дейности са неприемливи. А на тези, които ще кажат, че Борисов не бил нареждал какво да се прави, а единствено е изразил “надежда”, дано им напомним за оня запис “Ти си го избра” (за “назначаването” на Сотир Цацаров за основен прокурор). Когато съществува запис с такова наличие, всяка изразена от премиера “надежда” в действителност става предписание.Ако публицистиката беше жива, тематиката към случая “Върбанов” щеше да е напълно друга: по какъв начин държавното обвиняване може да задържи някого за 72 часа, без да се извърши обикновена инспекция на обстоятелствата. Но публицистиката от дълго време е в кома и единствено симулира витални индикатори - тъкмо както едно шоу симулира побой.

Разбира се, с цел да е още по-красноречив и настойчив образецът по какъв начин се случват нещата в България, ден по-късно Борисов похвали дейностите на Министерство на вътрешните работи и прокуратурата. Т.е. даде благословията си на все по този начин, по формулировка, самостоятелната от него правосъдна власт. А публицистиката още веднъж не сподели витални индикатори - не му зададе нито един въпрос дали не вижда проблем в дейностите на обвиняването , което работи без обстоятелства, а по телевизионни и телефонни команди.

Всичко е симулация

Шоу репортерът имитира драма. Борисов имитира угриженост. Прокуратурата имитира работа.

И цялата тая реплика демонстрира по какъв начин действа България: централно, с натискане на копчета. Ако Бойко Борисов каже да ви задържат, ще го сторят. И никой няма да пита за какво и по какъв начин. Единственото потребно нещо в тази ситуация: той разкри, че публицистиката няма рефлекси. Тя избира да се самобичува за актьорски грехове вместо да пита властта. Post mortem.