Излъгани: Потребителите вече не вярват сляпо на инфлуенсърите
Доверието на българските консуматори към инфлуенсърите спада леко през 2023 година по отношение на 2022 година, а 82% от респондентите в изследване считат, че споделяната от инфлуенсърите информация по-скоро не е справедлива. Това демонстрира отчетът „ Пулсът на инфлуенсър маркетинг пазара в България “ за 2023 година, който е дело на MSL и Pragmatica и изследва настройките на потребителите, бизнеса и инфлуенсърите.
Доверието в предоставяната информация би било по-голямо, в случай че инфлуенсърите употребяват продуктите, които популяризират, и в личното си всекидневие, считат участниците в изследването, представени от Investor.
По-голямата част от потребителите (75%) научават за инфлуенсърите от изявления в обществените мрежи, като този дял бележи растеж с три процентни пункта по отношение на предходната година. На второ място се подреждат рекомендациите от другар (23%), въпреки този индикатор да бележи спад с 6 процентни пункта. При по-възрастната публика рекомендациите от близки хора се оказват по-важни. 22 на 100 от потребителите пък научават за даден инфлуенсър от различен инфлуенсър. Същият дял се пада и на телевизионните излъчвания като източник на информация за инфлуенсъри.
68% от потребителите избират да наблюдават по-скоро елементарни хора, които са станали известни, а 62% залагат на профилите на известни персони.
Младите хора сред 18 и 29 години следват най-вече хора, придобили известност (80%), като на второ място избират известни персони (68%). Тук се следи основна разлика с по-възрастните консуматори, които са на възраст сред 40 и 50 години. Те залагат на водачи на мнение, които са специалисти (44%).
В България виртуалните инфлуенсъри към момента не са доста известни, като едвам 40% от интервюираните споделят, че са чували за тях. Само 11% от респондентите пък следват такива.
В топ 10 на най-следваните инфлуенсъри у нас няма разлики по отношение на миналата година. Начело остава Александра Богданска с 14%, следвана от Антоанет Попова Янг (11%) и Слави Панайотов (9%). Топ 5 допълват Виктория Капитонова и Теа Минкова. Останалите позиции в челната десетка са отредени на Антоанет Пепе, Балан, Наум Шопов, Станислав Цанов и Йоана Йоко.
Следването на инфлуенсъри е метод за отбягване на напрежението за цели 63% от интервюираните. 67% от респодентите споделят, че за тях е значимо водачите на мнение да демонстрират действителни образци и артикули, които са им значими в всекидневието.
Водещите тематики, които инфлуенсърите у нас застъпват в своето наличие, са пътувания и артикули за хубост (52%), като този дял записва растеж с 8 процентни пункта по отношение на миналата година. Цели 24% от инфлуенсърите обръщат внимание на въпросите за личностното развиване, макар че преди година този дял беше по-голям – 32 на 100. 43% от потребителите пък настояват, че наблюдават тази тематика от водачи на мнение.
Устойчивият метод на живот е въпрос, засяган от 15 на 100 от инфлуенсърите, включени в събитието, като тук се вижда забележителен спад с 10 процентни пункта по отношение на 2022 година
8 на 100 от инфлуенсърите залагат на така наречен giveaways (игри с награди), а 10% - оферират промокодове. Едва 1% от потребителите обаче желаят да се осведомят за първото и 2% се интересуват от второто.
Сред най-популярните тематики, поддържани от инфлуенсърите у нас, остават модата, родителството и интензивният метод на живот.
Основното място, където потребителите следват инфлуенсъри, продължава да е Instagram (71%). Този канал обаче бележи спад по отношение на миналогодишните си 74%. Същевременно той е най-предпочитан и от самите инфлуенсъри и от марките.
Фейсбук е второто по известност място за разглеждане на инфлуенсърско наличие, въпреки че там понижението е по-голямо – с 6 процентни пункта по отношение на 2022 година YouTube е трети с 53%, до момента в който при TikTok няма изменение в каузи (23%). Социалната мрежа за експерти LinkedIn, която е по-нишова и притегля по-възрастните консуматори, е последна в листата, като там делът спада от 5% на 3%.
Изследването демонстрира още, че като цяло марките не организират акции в Twitter (вече X), въпреки че някои инфлуенсъри участват в платформата.
Доверието в предоставяната информация би било по-голямо, в случай че инфлуенсърите употребяват продуктите, които популяризират, и в личното си всекидневие, считат участниците в изследването, представени от Investor.
По-голямата част от потребителите (75%) научават за инфлуенсърите от изявления в обществените мрежи, като този дял бележи растеж с три процентни пункта по отношение на предходната година. На второ място се подреждат рекомендациите от другар (23%), въпреки този индикатор да бележи спад с 6 процентни пункта. При по-възрастната публика рекомендациите от близки хора се оказват по-важни. 22 на 100 от потребителите пък научават за даден инфлуенсър от различен инфлуенсър. Същият дял се пада и на телевизионните излъчвания като източник на информация за инфлуенсъри.
68% от потребителите избират да наблюдават по-скоро елементарни хора, които са станали известни, а 62% залагат на профилите на известни персони.
Младите хора сред 18 и 29 години следват най-вече хора, придобили известност (80%), като на второ място избират известни персони (68%). Тук се следи основна разлика с по-възрастните консуматори, които са на възраст сред 40 и 50 години. Те залагат на водачи на мнение, които са специалисти (44%).
В България виртуалните инфлуенсъри към момента не са доста известни, като едвам 40% от интервюираните споделят, че са чували за тях. Само 11% от респондентите пък следват такива.
В топ 10 на най-следваните инфлуенсъри у нас няма разлики по отношение на миналата година. Начело остава Александра Богданска с 14%, следвана от Антоанет Попова Янг (11%) и Слави Панайотов (9%). Топ 5 допълват Виктория Капитонова и Теа Минкова. Останалите позиции в челната десетка са отредени на Антоанет Пепе, Балан, Наум Шопов, Станислав Цанов и Йоана Йоко.
Следването на инфлуенсъри е метод за отбягване на напрежението за цели 63% от интервюираните. 67% от респодентите споделят, че за тях е значимо водачите на мнение да демонстрират действителни образци и артикули, които са им значими в всекидневието.
Водещите тематики, които инфлуенсърите у нас застъпват в своето наличие, са пътувания и артикули за хубост (52%), като този дял записва растеж с 8 процентни пункта по отношение на миналата година. Цели 24% от инфлуенсърите обръщат внимание на въпросите за личностното развиване, макар че преди година този дял беше по-голям – 32 на 100. 43% от потребителите пък настояват, че наблюдават тази тематика от водачи на мнение.
Устойчивият метод на живот е въпрос, засяган от 15 на 100 от инфлуенсърите, включени в събитието, като тук се вижда забележителен спад с 10 процентни пункта по отношение на 2022 година
8 на 100 от инфлуенсърите залагат на така наречен giveaways (игри с награди), а 10% - оферират промокодове. Едва 1% от потребителите обаче желаят да се осведомят за първото и 2% се интересуват от второто.
Сред най-популярните тематики, поддържани от инфлуенсърите у нас, остават модата, родителството и интензивният метод на живот.
Основното място, където потребителите следват инфлуенсъри, продължава да е Instagram (71%). Този канал обаче бележи спад по отношение на миналогодишните си 74%. Същевременно той е най-предпочитан и от самите инфлуенсъри и от марките.
Фейсбук е второто по известност място за разглеждане на инфлуенсърско наличие, въпреки че там понижението е по-голямо – с 6 процентни пункта по отношение на 2022 година YouTube е трети с 53%, до момента в който при TikTok няма изменение в каузи (23%). Социалната мрежа за експерти LinkedIn, която е по-нишова и притегля по-възрастните консуматори, е последна в листата, като там делът спада от 5% на 3%.
Изследването демонстрира още, че като цяло марките не организират акции в Twitter (вече X), въпреки че някои инфлуенсъри участват в платформата.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ