България: каквито сме ние, такава ни е и държавата
Довечера ще си честитим новата година и ще си пожелаем да е по-добра. Както и доста други хубави неща, някои от които, несъмнено, може и в никакъв случай да не се осъществен. Точно като това, което ще си пожелая тук. Но пък знае ли човек...
Нашетои общото (чуждото)
Това благопожелание стартира с една, коства ми се, много поучителна история отпреди доста години. Някъде в средата на 80-те моя близка позната от Норвегия идва за първи път в София на специализация. В студентското общежитие, в което се настанява, мощно я впечатлява следният контрастност: в стаите, въпреки и обзаведени оскъдно, било чистичко, спретнато, подредено, а в пространствата, употребени от всички - изпочупено, разбъркано и мръсно. Чудела се за какво е по този начин и попитала някои от хората, с които съжителствала. Всички повтаряли едно и също – стаите са си наши, а останалото е общо, т.е., непознато. За нея това пояснение било изцяло неясно. Защото, въпреки и да била родена и израснала в сходни, че даже и по-бедни условия (доста преди рационалното потребление на естествените запаси и човешките старания да трансфорат нейната татковина в една от стопански и обществено най-развитите страни в света), тя била възпитана и научена на тъкмо противоположното отношение. По-късно ориста свързала живота ѝ с нашата страна и през днешния ден тя познава чудесно България и българите. Но споменът за това първо усещане и учудването от него остават.
Средата, която обитаваме
Може би тъй като от този момент нищо не се е трансформирало и преобладаващото отношение към " нашето и общото (чуждото) " си е останало същото (не единствено в студентските общежития). Не съм сигурен до каква степен персоналното ни пространство е чисто и подредено, само че във всеки случай средата, която обитаваме и употребяваме всички, като цяло е в същото грозно и окаяно положение. Едва ли има потребност от образци – те са на всички места, накъдето и да се обърнеш. Даже когато някой вложи старания и грижа, с цел да направи и остави нещо за другите, незабавно се намира различен, който да го съсипе. Промяната в това отношение не е въпрос единствено на благоприятни условия или на по-добро ръководство, тъй като няма пари и власт, които да могат да насмогнат на тази ирационална разрушителна мощ.
Нашетои общото (чуждото)
Това благопожелание стартира с една, коства ми се, много поучителна история отпреди доста години. Някъде в средата на 80-те моя близка позната от Норвегия идва за първи път в София на специализация. В студентското общежитие, в което се настанява, мощно я впечатлява следният контрастност: в стаите, въпреки и обзаведени оскъдно, било чистичко, спретнато, подредено, а в пространствата, употребени от всички - изпочупено, разбъркано и мръсно. Чудела се за какво е по този начин и попитала някои от хората, с които съжителствала. Всички повтаряли едно и също – стаите са си наши, а останалото е общо, т.е., непознато. За нея това пояснение било изцяло неясно. Защото, въпреки и да била родена и израснала в сходни, че даже и по-бедни условия (доста преди рационалното потребление на естествените запаси и човешките старания да трансфорат нейната татковина в една от стопански и обществено най-развитите страни в света), тя била възпитана и научена на тъкмо противоположното отношение. По-късно ориста свързала живота ѝ с нашата страна и през днешния ден тя познава чудесно България и българите. Но споменът за това първо усещане и учудването от него остават.
Средата, която обитаваме
Може би тъй като от този момент нищо не се е трансформирало и преобладаващото отношение към " нашето и общото (чуждото) " си е останало същото (не единствено в студентските общежития). Не съм сигурен до каква степен персоналното ни пространство е чисто и подредено, само че във всеки случай средата, която обитаваме и употребяваме всички, като цяло е в същото грозно и окаяно положение. Едва ли има потребност от образци – те са на всички места, накъдето и да се обърнеш. Даже когато някой вложи старания и грижа, с цел да направи и остави нещо за другите, незабавно се намира различен, който да го съсипе. Промяната в това отношение не е въпрос единствено на благоприятни условия или на по-добро ръководство, тъй като няма пари и власт, които да могат да насмогнат на тази ирационална разрушителна мощ.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ