Жана Попова, преподавател: Предавания стават предизборни механи, в които всеки може да плямпа
Доцент Жана Попова е учител във Факултета по публицистика и всеобща връзка към Софийския университет " Св. Климент Охридски " в катедра " Радио и телевизия ". " Дневник " - четете още по тематиката.
От каква предизборна акция има потребност?
- От акция на съответните периоди, които са постижими. От акция, в която никой няма да спомене думата " промяна ". Защото в случай че запитате трима министри на кое викат " промяна ", ще се окаже, че не се схващат. Важно е да има диалог сред хората в държавната администрация, тъй като сега всички устояваме тежка администрация, вместо да е противоположното - тя да ни оказва помощ да развиваме бизнес, обучение, опазване на здравето, запазване на природата и така нататък Със сигурност не желая да има " Facebook " пропаганда с икони. Но това, уповавам се, е отминал тренд в пиара.
Ако някой ми покаже в кой месец ще одобри закон, който да облекчи страданието на околните ни, които обикалят не по лекари, а по административни будки, с цел да си спомнят на всеки три месеца, че са неизлечимо заболели. Ако някой ни покаже в кой месец от своето ръководство ще поправи счупени от други ръководещи връзки в страната, без да ме занимава с оправдания, мисля, че това ще е позитивна акция. Обикновено се минава през репертоара на обвиняванията и от затварянето на хората в дребни изборни гета, в които обещанието за предстоящ път до прилежащото гето е някакво постоянно телевизионно заричане. Трябва да бъде изменен Изборният кодекс, който ощетява в настоящия си тип жителите, които желаят да се осведомят за кого да гласоподават.
Ние като аудитория сме ощетени от метода, по който се регламентират предизборните диспути сега.
Журналистите в публичните медии би трябвало да могат да вършат политически излъчвания по време на избори. Защото сега излъчвания като " Панорама " и " Референдум " са превръщани в предизборни механи, в които всеки може да влезе и да плямпа, а публицистите би трябвало да се борят с примката на надянатата им одежда на модератори.
Имаше един комичен механизъм на преброяване на минутите в първите предизборни студиа и диспути, в които публицисти брояха на кого какъв брой секунди му остават? За какво са ни тези метрономи на политическата тирада?
Най-важната роля на публицистите по време на предизборна акция е да пазят ползите на хората. Но не от политиците. Това се трансформира в неправилна настройка, тъй като години наред изборите са употребявани за регламентиране на нередности в всекидневието и хората се отдръпват от изборите. Политиците са тези хора, които би трябвало да чуят кой какво има потребност като смяна. Но те не употребяват времето преди изборите за чуване. Трябва да настояваме публицистите да бъдат освободени посредством промени в закона от Народното събрание, тъй че парите от държавния бюджет за предизборна акция към БНР и Българска национална телевизия да не въздействат върху свободата на словото по време на акция.
В момента - това е едно несъмнено перо за доход в бюджета на публичните медии и никой шеф няма да откаже да разпореди на публицист да направи избирателен спор. Още повече, че това също е журналистическа форма. Само че в случай че публицистите в Българска национална телевизия можеха да са в ролята на публицисти, а не на модератори, те щяха да са сериозни, да разкриват проблематични политики, партиите ще избягат към частните малките екрани, в които на политиката се гледа като на шоу. И ние отново нямаше да чуваме какъв брой грозно приказва някой политик, какъв брой положителни хрумвания има различен, по какъв начин счита да ги реализира и така нататък
Моето очакване от медийните форми в предизборната акция е да чуя два типа послания: първата група послания са - за тези дребни промени, всекидневни, които още на следващия ден ще ми подобрят живота - на мен и на хората, които най-трудно са виждани от политиците. Втората група послания по време на предизборната акция, които би трябвало да чуваме са свързани с диалога за идеологиите, които сплотяват хората в разнообразни партии.
Разговорът за идеологиите от дълго време умря.
В момента партиите доста желаят да не ги питаме за тяхната идеология. Най-лесно ще им е да ни кажат - аз съм ляв, централен, прав... Все едно са футболисти. Някакви такива евфемизми на нищоказването. Нито демократични, консервативни ни прави работа.
Стигнахме до такава степен, че да върнем оста - русофили и русофоби - само че това не е идеология. За мен най-голямата загуба е в неналичието на партии, които да се борят за правата на личността, каквито биха били демократичните партии. И още по-голямата загуба - партии, които пазят правата на бедните хора, на групи, които в никакъв случай няма да бъдат чути и показани в Народното събрание.
" Смела ", " почтена ", " просветителска ", " без оправдания ": търси се предизборна акция
Достигаме до такава степен майките на деца със здравословни проблеми да вършат своя партия. Това значи, че идеологически нашите партии са оголени изцяло. Ако имаме партии, които претендират да показват правата на другите групи, те би трябвало от дълго време да са чули и провели политика в отбрана на родителите, които " работят " асистенти на децата си. Очаквам също по този начин - да се отстрани двойният стандарт при избора на участници в предаванията по Българска национална телевизия през техните спомагателни съглашения с партиите, тъй като това се трансформира в проблем, когато съвсем всички са на ръба на влизането в Народното събрание. Например, Българска национална телевизия употребява на локални избори определена от тях социологическа организация, която да предвещава кой ще се яви в първата четворка от политически сили като победител в София. И по този начин бе оставен отвън дебата претендент като представителя на " Спаси София ", който по-късно завоюва в изборите. Това би трябвало да бъде променено като положение на договаряне сред партиите и малкия екран.
Как се задействат хора, на които им е писнало от избори?
- Досега сполучливият модел на активиране у нас е - Слави Трифонов прави референдум и го сливат като избор с президентския избор. Тогава той засилва " младите ", които не бяха изкушени от гласоподаване ". Мисля, че е доста значимо да спрем през неизборното време да наскърбяваме жителите и да им демонстрираме, че те нямат значение нещо да се промени. Вземете за образец единствено по какъв начин отразяваме времето на матурите в учебно заведение. Ние се интересуваме от две категории - какъв брой деца имат двойки и какъв брой имат шестици. А на другите - по средата споделяме, че са неудачници, които няма да влязат в " елитни гимназии " и тяхното учене няма значение.
На една доста огромна група хора споделяме, че нямат значение като жители.
А те би трябвало да имат самочувствието да гласоподават. По-добре да спрем да упрекваме тези хора, тъй като те са значими гласоподаватели.
Когато политиците нямат по какъв начин да защитят ползите на нито една група в обществото - те се хващат за думата " гратис ". Така дадоха обещание, че супата в детската градина към този момент е безвъзмездна. А това единствено обезсилва гражданските ни позиции - родителите би трябвало да са признателни и да търпят, даже да има нередности в детските градини. Държавата прави каквото може, общината 30 години не взема решение казуса с детските градини, само че супата е без пари. Всъщност не е " безвъзмездна " - а е поравно разпределена цената посредством налозите ни. Всички плащаме за безвъзмездна детска градина. Тогава всички се обръщаме с недоумение против родителите на деца в тях, когато желаят нещо да се промени.
Същото се случи с мантрата " безвъзмездни учебници ". Стойността на учебниците ще е 80 млн. лева Те няма да бъдат платени от родителите на възпитаници след 8 клас, а от всички нас. Това затваря питанията ни като жители, тъй като " безплатното " към този момент е наложително.
Например, има едно пособие " Спазвам разпоредбите " от 1 до най-малко 6 клас, което се купува от родителите всяка година, апропо, за 5-6 лева Кой родител не би дал благо и драго за детето си? Какво са 5 лева, когато образованието е прозорец към света. Проблемът е, че материалът е толкоз доста по другите предмети, че в " Час на класния " се приказва или за неприятна дисциплинираност, или за пропуснат материал по други предмети. И помагалото се трансформира в ненужна движимост. Цели генерации израстват с прашасали евтини пособия, и толкоз всесилен слоган на морала като " съблюдавам разпоредбите " отива в коша за боклуци.
По-големият проблем е, че спазването на разпоредбите събира прахуляк, а по улиците водачи, пешеходци и служители на реда се саморазправят.
Позитивна или отрицателна би трябвало да е акцията?
- Негативната акция работи краткосрочно. Който няма тактика какво да прави след изборите, е похарчил парите си на вятъра.
Какво ни споделят слоганите на партиите
Има ли изобщо значение каква е акцията?
- Винаги има значение, най-добре е през акцията да не се приказва за спечелването на изборите, а какво може действително да бъде реализирано.
Каква е ролята на медийното наличие, на срещите на терен, на инфлуенсъри?
- Слави Трифонов се мултиплицира в Тото. Дал е изявленията на своите интернет артикули. Институтът от специалисти на Георги Харизанов, които приказват про ГЕРБ, се мултиплицира по отношение на тематиката на деня. Политолозите са демоде, специалистите от тази медийна маса на досегашната телевизия " Европа ", са се преобразували във " финансисти ". Явяват се да приказват за цената на сиренето, на газа и така нататък
Няма нищо по-важно от срещите в страната с гласоподавателите.
Телевизията продължава да бъде най-важният източник за информация, само че в случай че има по какъв начин да се употребява по-внимателно всичко като благоприятни условия в интернет, политиците единствено ще завоюват. Моят съвет е да не подценяват БНР. Радиото нормално е подценявано, а хората отвън София слушат радио.
Какво става, в случай че се гласоподава с " Не поддържам никого "
От каква предизборна акция има потребност?
- От акция на съответните периоди, които са постижими. От акция, в която никой няма да спомене думата " промяна ". Защото в случай че запитате трима министри на кое викат " промяна ", ще се окаже, че не се схващат. Важно е да има диалог сред хората в държавната администрация, тъй като сега всички устояваме тежка администрация, вместо да е противоположното - тя да ни оказва помощ да развиваме бизнес, обучение, опазване на здравето, запазване на природата и така нататък Със сигурност не желая да има " Facebook " пропаганда с икони. Но това, уповавам се, е отминал тренд в пиара.
Ако някой ми покаже в кой месец ще одобри закон, който да облекчи страданието на околните ни, които обикалят не по лекари, а по административни будки, с цел да си спомнят на всеки три месеца, че са неизлечимо заболели. Ако някой ни покаже в кой месец от своето ръководство ще поправи счупени от други ръководещи връзки в страната, без да ме занимава с оправдания, мисля, че това ще е позитивна акция. Обикновено се минава през репертоара на обвиняванията и от затварянето на хората в дребни изборни гета, в които обещанието за предстоящ път до прилежащото гето е някакво постоянно телевизионно заричане. Трябва да бъде изменен Изборният кодекс, който ощетява в настоящия си тип жителите, които желаят да се осведомят за кого да гласоподават.
Ние като аудитория сме ощетени от метода, по който се регламентират предизборните диспути сега.
Журналистите в публичните медии би трябвало да могат да вършат политически излъчвания по време на избори. Защото сега излъчвания като " Панорама " и " Референдум " са превръщани в предизборни механи, в които всеки може да влезе и да плямпа, а публицистите би трябвало да се борят с примката на надянатата им одежда на модератори.
Имаше един комичен механизъм на преброяване на минутите в първите предизборни студиа и диспути, в които публицисти брояха на кого какъв брой секунди му остават? За какво са ни тези метрономи на политическата тирада?
Най-важната роля на публицистите по време на предизборна акция е да пазят ползите на хората. Но не от политиците. Това се трансформира в неправилна настройка, тъй като години наред изборите са употребявани за регламентиране на нередности в всекидневието и хората се отдръпват от изборите. Политиците са тези хора, които би трябвало да чуят кой какво има потребност като смяна. Но те не употребяват времето преди изборите за чуване. Трябва да настояваме публицистите да бъдат освободени посредством промени в закона от Народното събрание, тъй че парите от държавния бюджет за предизборна акция към БНР и Българска национална телевизия да не въздействат върху свободата на словото по време на акция.
В момента - това е едно несъмнено перо за доход в бюджета на публичните медии и никой шеф няма да откаже да разпореди на публицист да направи избирателен спор. Още повече, че това също е журналистическа форма. Само че в случай че публицистите в Българска национална телевизия можеха да са в ролята на публицисти, а не на модератори, те щяха да са сериозни, да разкриват проблематични политики, партиите ще избягат към частните малките екрани, в които на политиката се гледа като на шоу. И ние отново нямаше да чуваме какъв брой грозно приказва някой политик, какъв брой положителни хрумвания има различен, по какъв начин счита да ги реализира и така нататък
Моето очакване от медийните форми в предизборната акция е да чуя два типа послания: първата група послания са - за тези дребни промени, всекидневни, които още на следващия ден ще ми подобрят живота - на мен и на хората, които най-трудно са виждани от политиците. Втората група послания по време на предизборната акция, които би трябвало да чуваме са свързани с диалога за идеологиите, които сплотяват хората в разнообразни партии.
Разговорът за идеологиите от дълго време умря.
В момента партиите доста желаят да не ги питаме за тяхната идеология. Най-лесно ще им е да ни кажат - аз съм ляв, централен, прав... Все едно са футболисти. Някакви такива евфемизми на нищоказването. Нито демократични, консервативни ни прави работа.
Стигнахме до такава степен, че да върнем оста - русофили и русофоби - само че това не е идеология. За мен най-голямата загуба е в неналичието на партии, които да се борят за правата на личността, каквито биха били демократичните партии. И още по-голямата загуба - партии, които пазят правата на бедните хора, на групи, които в никакъв случай няма да бъдат чути и показани в Народното събрание.
" Смела ", " почтена ", " просветителска ", " без оправдания ": търси се предизборна акция Достигаме до такава степен майките на деца със здравословни проблеми да вършат своя партия. Това значи, че идеологически нашите партии са оголени изцяло. Ако имаме партии, които претендират да показват правата на другите групи, те би трябвало от дълго време да са чули и провели политика в отбрана на родителите, които " работят " асистенти на децата си. Очаквам също по този начин - да се отстрани двойният стандарт при избора на участници в предаванията по Българска национална телевизия през техните спомагателни съглашения с партиите, тъй като това се трансформира в проблем, когато съвсем всички са на ръба на влизането в Народното събрание. Например, Българска национална телевизия употребява на локални избори определена от тях социологическа организация, която да предвещава кой ще се яви в първата четворка от политически сили като победител в София. И по този начин бе оставен отвън дебата претендент като представителя на " Спаси София ", който по-късно завоюва в изборите. Това би трябвало да бъде променено като положение на договаряне сред партиите и малкия екран.
Как се задействат хора, на които им е писнало от избори?
- Досега сполучливият модел на активиране у нас е - Слави Трифонов прави референдум и го сливат като избор с президентския избор. Тогава той засилва " младите ", които не бяха изкушени от гласоподаване ". Мисля, че е доста значимо да спрем през неизборното време да наскърбяваме жителите и да им демонстрираме, че те нямат значение нещо да се промени. Вземете за образец единствено по какъв начин отразяваме времето на матурите в учебно заведение. Ние се интересуваме от две категории - какъв брой деца имат двойки и какъв брой имат шестици. А на другите - по средата споделяме, че са неудачници, които няма да влязат в " елитни гимназии " и тяхното учене няма значение.
На една доста огромна група хора споделяме, че нямат значение като жители.
А те би трябвало да имат самочувствието да гласоподават. По-добре да спрем да упрекваме тези хора, тъй като те са значими гласоподаватели.
Когато политиците нямат по какъв начин да защитят ползите на нито една група в обществото - те се хващат за думата " гратис ". Така дадоха обещание, че супата в детската градина към този момент е безвъзмездна. А това единствено обезсилва гражданските ни позиции - родителите би трябвало да са признателни и да търпят, даже да има нередности в детските градини. Държавата прави каквото може, общината 30 години не взема решение казуса с детските градини, само че супата е без пари. Всъщност не е " безвъзмездна " - а е поравно разпределена цената посредством налозите ни. Всички плащаме за безвъзмездна детска градина. Тогава всички се обръщаме с недоумение против родителите на деца в тях, когато желаят нещо да се промени.
Същото се случи с мантрата " безвъзмездни учебници ". Стойността на учебниците ще е 80 млн. лева Те няма да бъдат платени от родителите на възпитаници след 8 клас, а от всички нас. Това затваря питанията ни като жители, тъй като " безплатното " към този момент е наложително.
Например, има едно пособие " Спазвам разпоредбите " от 1 до най-малко 6 клас, което се купува от родителите всяка година, апропо, за 5-6 лева Кой родител не би дал благо и драго за детето си? Какво са 5 лева, когато образованието е прозорец към света. Проблемът е, че материалът е толкоз доста по другите предмети, че в " Час на класния " се приказва или за неприятна дисциплинираност, или за пропуснат материал по други предмети. И помагалото се трансформира в ненужна движимост. Цели генерации израстват с прашасали евтини пособия, и толкоз всесилен слоган на морала като " съблюдавам разпоредбите " отива в коша за боклуци.
По-големият проблем е, че спазването на разпоредбите събира прахуляк, а по улиците водачи, пешеходци и служители на реда се саморазправят.
Позитивна или отрицателна би трябвало да е акцията?
- Негативната акция работи краткосрочно. Който няма тактика какво да прави след изборите, е похарчил парите си на вятъра.
Какво ни споделят слоганите на партиите Има ли изобщо значение каква е акцията?
- Винаги има значение, най-добре е през акцията да не се приказва за спечелването на изборите, а какво може действително да бъде реализирано.
Каква е ролята на медийното наличие, на срещите на терен, на инфлуенсъри?
- Слави Трифонов се мултиплицира в Тото. Дал е изявленията на своите интернет артикули. Институтът от специалисти на Георги Харизанов, които приказват про ГЕРБ, се мултиплицира по отношение на тематиката на деня. Политолозите са демоде, специалистите от тази медийна маса на досегашната телевизия " Европа ", са се преобразували във " финансисти ". Явяват се да приказват за цената на сиренето, на газа и така нататък
Няма нищо по-важно от срещите в страната с гласоподавателите.
Телевизията продължава да бъде най-важният източник за информация, само че в случай че има по какъв начин да се употребява по-внимателно всичко като благоприятни условия в интернет, политиците единствено ще завоюват. Моят съвет е да не подценяват БНР. Радиото нормално е подценявано, а хората отвън София слушат радио.
Какво става, в случай че се гласоподава с " Не поддържам никого " Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ