Доц. Стоян Везенков: 99% от хората сме с екранна зависимост
Доц. Стоян Везенков е магистър по молекулярна биология от Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, магистър по ерготерапия от Русенския университет „ Ангел Кънчев “, лекар по невробиология от университета „ Георг-Август “ в Гьотинген, Германия, сертифициран неврофийдбек терапевт от Института в Мюнхен, Германия.
До 2019 година
доцент Везенков е учител по неврофизиология и декан на Факултета по публично здраве, здравни грижи и спорт в Югозападния университет „ Неофит Рилски “ в Благоевград. След това основава „ Център за приложни невронауки ВЕЗЕНКОВ “.
Разработил е сложна стратегия за биофийдбек невротерапия и неврорехабилитация при вегетативно-съдова дистония и синдром на вегетативна дисфункция (хипертония, бодърствуване, главоболие, коремна болежка, синдром на сопнато черво, вегетативни рецесии, паник офанзиви, сърцетуптене, зной и др.) Доц. Везенков е откривател и основател на методика за биофийдбек предварителна защита и невротерапия на екранни деца.
Доц. Стоян Везенков е експерт по молекулярна биология, ерготерапия, лекар по невробиология, сертифициран неврофийдбек терапевт. Разговаряме с доцент Везенков за откритата от него екранна взаимозависимост и нейните резултати.
- Д-р Везенков, какво е аутизъм и какво наричате псевдоаутизъм?
- Децата с аутизъм тотално отхвърлят да се включат в нашия обществен живот, не реализират зрителен контакт с другите, имат стеснен интерес към тъкмо избрани действия, които ги успокояват, стереотипни прояви, дефицити в сензорната интеграция и доста други симтоми, формиращи набор, който назоваваме аутистичен. Но ние повдигаме един различен проблем и той е придобиването на аутистични признаци при по този начин наречената от нас екранна взаимозависимост.
Няма дете, което да е пристигнало в центъра ни, в това число с сложени диагнози аутизъм, хиперактивност и недостиг на вниманието и каквото се сетите, което да не е с екранна взаимозависимост. Нормално аутизмът е от 1 до 3% при децата. Но в последните години се диагностицира от 8 до 10% аутизъм. Увеличението в действителност е псевдоаутизъм, който се дължи на екранната взаимозависимост на децата.
Деца, които не са аутисти, посредством екранната си взаимозависимост получават държание на аутисти и даже се диагностицират като такива. Разликата е, че в случай че екранната взаимозависимост се терапевтира, за 6 до 9 месеца може да бъде преодоляна и детето се връща на своя път на развиване. Престава да демонстрира признаци от аутистичния набор или хиперактивност и недостиг на вниманието. Докато при класическия аутизъм това е невероятно. По този метод доказахме, че има причинна връзка сред псевдоаутистичните признаци и екранната взаимозависимост.
- Какво съставлява екранната взаимозависимост?
- 99% от хората сме с екранна взаимозависимост сега. 70-годишна дама с меланхолия пристигна в центъра и след три месеца върнахме живота й, като преодоляхме екранната й взаимозависимост.
В последните две години съвсем няма човек от 0 до 80-годишна възраст без екранна взаимозависимост. И това е ужасно, тъй като губим децата си, както и човешкия си облик. Първият симптом на взаимозависимост е, че човек става необучаем, а с времето се разпростират телесни, прочувствени и когнитивни дефицити.
Това дете не предстои на развиване, а на дресировка, което междувпрочем, е особено за всяка друга взаимозависимост. Но това в нашия център не се прави. Ние не дресираме детето, с цел да води безвредно, безобидно битие в обществото, а го водим към човешкото.
Връщаме го към това действие на мозъка и нервната система, което го прави обучаемо, с цел да продължи своето развиване оттова, откъдето зависимостта го е спряла.
Поведенческите рецесии на детето да вземем за пример не са проблем макар обществената некомпетентност, а могат да разсънват мозъка му. Кризите би трябвало да бъдат употребявани уместно, с цел да може детето да върви в човешкия си път на развиване. Няма ефикасна терапия в ранното детско развиване, в случай че не се адресира екранната взаимозависимост.
Тя е повсеместна, макар че няма дилъри, а родителите непринудено зарибяват децата си от ранна детска възраст. И колкото в по-ранна възраст стане стимулацията с екрани, толкоз по-големи са провалите върху нервната система и мозъка, а отсам върху държанието и телесното действие.
- Кои са ефикасните интервенции, които биха могли да преодолеят псевдоаутизма?
- Веднъж или два пъти седмично терапия на детето, която е авторска на Центъра, като включва и апаратурни способи. Но доста постоянно първо започваме терапия на майката, колкото е належащо, до момента в който се уцели коренът на казуса. Когато създадем нужната смяна на майката, настава голяма смяна с детето. Защо тогава да дресираме непрестанно детето?! Работим за смяна на средата, а това става с терапия на родителите и паралелно с това и работа с детето.
Когато доведат дете в Центъра, не обръщаме внимание на диагнозите, а му вършим оценка и се концентрираме на неговите капацитети. Премахваме последователно това, което му пречи да се развива като човек, а това най-често е екранната взаимозависимост, в комбиниране с отровен стрес в фамилията и нормално с съществуване на взаимозависимост у родителите – екранна, субстанциална (алкохол, трева, опиати, храна и др.) или поведенческа (хазарт, гледане на порно, садизъм, мазохизъм и др.)
Обикновено това са деца, които прохождат късно, с изчезнала добре развита фина и груба моторика. При тези деца всеобщо участват примитивните рефлекси. Защото от 6-месечна възраст бебето е оставяно пред екран, дори се храни по този начин, образова се и учи единствено пред тв приемник, телефон, таблет. И една маймунка може да се дресира да споделя 100 думи, само че това не я прави човек и не е развиване на езиковата система. И това не е задачата, когато желаеме да развиваме детето си.
Детето с екранна взаимозависимост няма да развие езикова система, късно ще проговори. Може да произнася думи и изречения, само че не ги употребява за обществена връзка – още веднъж признак от аутистичния набор.
- Кога би трябвало да стартира екранната активност при децата?
- Има деца, при които и на 18 години ще е рано. Други деца, в случай че стартират с екраните на 6 годинки, ще има провали, само че няма да са такива, че да дават признаци на положения от аутистичния набор. Но в случай че давате телефон на 6-месечно бебе, то сигурно ще развие аутистични признаци. Важно е да се запомни, че екранната активност е конкурентна, надлежно поразява езиковата система, себерефлексията, развиването на личната персона и съответно разбиране на личността на другите.
Мозъкът е извънредно пластична система – каквато среда му предложите, той ще се приспособява към нея. Екранът кара мозъка да стане подвластен към тази стимулация и активност, по тази причина екранната взаимозависимост в действителност е поведенческа.
Има доста проучвания на този развой, само че множеството са насочени към наличието, което се предлага от екрана. Например гейминг, обществени мрежи, принуждение, рисувани филми, хазарт, порнография, т.е. тъкмо избрани тласъци. Но не наличието е определящо. Оказа се, че самата екранна стимулация, светещите, динамично сменящи се и блещукащи обекти имитират сънищната активност на мозъка
Преди в амигдалата да се появи въобще сигнал за заплаха, тази стимулация отключва усещаното „ Това е безвредно за мен “. По този метод се задоволява в действителност базова нужда. И десетки други потребности се задоволяват по изцяло килнат метод от екранната стимулация.
Тя тренира на първо място сънищност, изключване от средата. Тогава на детето му е мъчно да прави каквото и да било в средата, тъй като това са непознати за него тласъци. Те не са конкурентни на екранните тласъци. Това е взаимозависимост, която стопира развиването. Дали ще е амфетамини, дали ще е алкохол, вършим всичко единствено с цел да си набавим дозата и стимулацията. Същото следим и с екраните при децата. Затова най-голямата неточност на родителя е да сложи изискване „ Направи това, с цел да гледаш клипче “.
Синдромът „ екранни деца “
Синдромът “екранно дете ” е налице, в случай че вашият правоприемник:
(1) прекарва часове наред пред екрана на телефон, таблет, компютър, плейстейшън или телевизор;
(2) демонстрира неспокойствие, постоянно нападателно държание, когато дисплеят му се отнеме или му се ограничи до момента с него;
(3) няма никакъв или доста слаб интерес към ежедневните действия като игра, учене, хранене, живо другарство с връстници, родители и др.;
(4) демонстрира признаци на недостиг на вниманието;
(5) демонстрира признаци на хиперактивност;
(6) демонстрира всички признаци и държание на взаимозависимост към екраните;
(7) демонстрира свръхпривързаност към някаква движимост (конкретна играчка и др.), избрана храна, даден поведенчески стандарт (ритуалност, еднакво деяние или привичка), което го успокоява;
(8) демонстрира очевидно отчуждение от живата природа – растения, животни, и показва незаинтересованост, боязън или дезориентация в действителна среда;
(9) има проблеми с физическото си развиване – нестабилна походка, неприятно равновесие, несръчност в действия с ръце, не обича игри с топки, тъй като са му сложни за изпълнение;
(10) бързо губи интерес към всяка нова активност или занятие, тъй като изисква изпитание и му е мъчно за изпълнение;
(11) късно си ляга за сън, мъчно заспива вечер и обича да спи до късно заран, само че като цяло продължителността на съня е кратка;
(12) качеството на съня е неприятно, буди се без причина, от време на време с рев и прочувствени прояви, търси внимание, контакт с родителя през нощта и доста постоянно желае да спи с родителите;
(13) демонстрира някои от формите на сомнамбулизъм;
(14) отхвърля избрани храни и има проблеми с перисталтиката на червата (запек и/или диария, коремна болка);
(15) постепенна поява на множеството признаци на вегетативно-съдова дистония;
(16) облекчаване с ролята на новобранец в действителния свят и от ден на ден вживяване във виртуалния (постижения в избрана игра), намиране на другарска виртуална група, с която задоволява обществените си потребности;
(17) не ви чува, извършва указания единствено когато си пожелае, без оглед на цената и смисъла на дейността;
(18) демонстрира липса на съответна противоположна връзка както в прочувствен и устен, по този начин и в поведенчески проект.
Мара КАЛЧЕВА
