Има два пътя - грешен и десен
доц. Момчил Дойчев
" Има два пътя - неверен и десен ".
Това е добре и хубаво да се знае - че " левият " път е неверен. Ще кажете, че това още от Библията се знае. Да, само че неприятното е, че неверният " ляв път " е привлекателен и елементарен. А още по-лошо е, че " десният път " е сложен и интензивен. " Десният път " изисква доста знания, а не разчита на страсти, на измама, алабализми и популизми. Когато болшинството от популацията е просто и политически необразовано - то потегля по лесния път, подмамено от популисти и демагози, води се по акъла даже на
по-обикновени политически мошеници и измамници.
Добре, само че нали " левият път " води до задънена улица и до неизбежен неуспех? Как по този начин не се осъзнава тази елементарна истина, доказана от епохи политически опит?
Да, само че нали същата История ни учи, че нищо не се научава от нея! Нали човешката нелепост е непобедима и неизкоренима? И в това даже има нещо и симпатично, и човешко...
Да, само че в случай че народите не се учат от грешките си, те нали умират? Нали по този начин са починали стотици племена и нации, изгубили се по пътищата на международната История и изчезнали с времето? Нали помним от цар Крум, за какво са изчезнали аварите? Нали сме чели, че ние сме били популярен народ, когато сме имали обективна страна, с най-ниски налози и по тази причина другите нации са се присъединявали непринудено към Първата българска империя, а не са бягали от нея, както в този момент самите българи бягат от България...
Всичко това е минало, ще кажете. Да, само че Миналото е постоянно настоящо! Миналото е тук и в този момент! И по същия метод, както ние живеем през днешния ден, когато се разровим в Историята си виждаме, че такива са били и нашите прародители - като нас!
И по тази причина няма за какво да се питаме за какво сме такива, а не онакива! Да, но в случай че сме недоволни от предишното си, какво вършим, за до подобрим сегашното, научавайки същинската история на личното си минало? И парадоксът е, че ние не би трябвало да живеем с Миналото, а да живеем с Бъдещето, където нашето минало е кодирано, само че е значимо да бъде осъзнато и осмислено, а не незадълбочено заучено и обикновено повторено по същия този ляв и неверен път.
Кога ще се научим да мислим Историята като Бъдеще, а Миналото като настояще, което би трябвало да бъде усъвършенствано?
" Има два пътя - неверен и десен ".
Това е добре и хубаво да се знае - че " левият " път е неверен. Ще кажете, че това още от Библията се знае. Да, само че неприятното е, че неверният " ляв път " е привлекателен и елементарен. А още по-лошо е, че " десният път " е сложен и интензивен. " Десният път " изисква доста знания, а не разчита на страсти, на измама, алабализми и популизми. Когато болшинството от популацията е просто и политически необразовано - то потегля по лесния път, подмамено от популисти и демагози, води се по акъла даже на
по-обикновени политически мошеници и измамници.
Добре, само че нали " левият път " води до задънена улица и до неизбежен неуспех? Как по този начин не се осъзнава тази елементарна истина, доказана от епохи политически опит?
Да, само че нали същата История ни учи, че нищо не се научава от нея! Нали човешката нелепост е непобедима и неизкоренима? И в това даже има нещо и симпатично, и човешко...
Да, само че в случай че народите не се учат от грешките си, те нали умират? Нали по този начин са починали стотици племена и нации, изгубили се по пътищата на международната История и изчезнали с времето? Нали помним от цар Крум, за какво са изчезнали аварите? Нали сме чели, че ние сме били популярен народ, когато сме имали обективна страна, с най-ниски налози и по тази причина другите нации са се присъединявали непринудено към Първата българска империя, а не са бягали от нея, както в този момент самите българи бягат от България...
Всичко това е минало, ще кажете. Да, само че Миналото е постоянно настоящо! Миналото е тук и в този момент! И по същия метод, както ние живеем през днешния ден, когато се разровим в Историята си виждаме, че такива са били и нашите прародители - като нас!
И по тази причина няма за какво да се питаме за какво сме такива, а не онакива! Да, но в случай че сме недоволни от предишното си, какво вършим, за до подобрим сегашното, научавайки същинската история на личното си минало? И парадоксът е, че ние не би трябвало да живеем с Миналото, а да живеем с Бъдещето, където нашето минало е кодирано, само че е значимо да бъде осъзнато и осмислено, а не незадълбочено заучено и обикновено повторено по същия този ляв и неверен път.
Кога ще се научим да мислим Историята като Бъдеще, а Миналото като настояще, което би трябвало да бъде усъвършенствано?
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ