Доц. Любомир Кендеров, участник в 27-ата българска антарктическа експедиция, работи

Доц. Любомир Кендеров, участник в 27-ата българска антарктическа експедиция, работи в катедрата по Хидробиология на Биологически факултет при СУ " Св. Кл. Охридски ". Благодарение на подводните му проучвания науката се снабди със стотици проби на организми от водите край остров Ливингстън, най-известна от които е прословутата ледена риба без хемоглобин в кръвта.

Доц. Кендеров е леководолаз от 10 години, ръководител е на секцията по Подводна биология и екология към българската национална асоциация по подводна активност (БНАПД).

Специализира проучване на група ракообразни (Amphipoda) и има разказани два нови за науката типа.

Двамата му родители са художници - Недялка Цветкова и Ангел Кендеров. По майчина линия е трето потомство хидробиолог. Дядо му, ст. сн. дбн Любомир Цветков, на който е кръстен, е основал своя доктрина за еволюцията на ракообразните и за еволюцията на живота на Земята.

Бащиният му жанр води началото си от пазарджишкото село Карабунар.

Доц. Кендеров, с какво Леденият континент ви удиви при първата среща с него?

Участието ми в 27-ата антарктическа експедиция беше същински късмет. Там мащабите са големи. Човек чака да е бяло, а то не е. Напротив - доста е цветно, шарено. Пимпирев хладилник, висок не по-малко от 200 метра, на другия завършек на залива към българската база, непрекъснато сменя цвета си и наподобява онлайн творение. От него пада голяма маса ледове, които подвигат вълна, стигаща до нашия бряг. Чува се тон като от екот на стотици оръдия.

Посетихме и пингвинова колония, пингвините са от типа Папуа, към 6000 индивида.

Изненадите на остров Ливингстън бяха безусловно всеки ден - вадиш от морето нещо непознато, за което не си срещал описания в литературата. Дори сега проверявам проби и занапред откриваме доста забавни неща.

Имахте ли съществени усложнения по време на експедицията?

Хората, които отиват въз основата ни, са готови за това тестване. Трудностите бяха най-много при теренната работа - дълго време работех във водата. Бяхме двама биолози в първата група и останалите 9 бяха логистици, оказаха ни голяма помощ.

Всъщност логистиците събираха рибите за нашия план - 27 броя са по лист. В последните дни преди тръгването ми от Антарктика Николай Николов съумя да улови прословутата ледена риба, която е скъпа.

Ловяха рибите с въдици, това е най-удобно и най-щадящо за дънните екосистеми, водораслите, водните безгръбначни.

В момента преглеждаме донесените риби. И другите са от рода Нототении, наподобяват на ледените, дружно са от едно подсемейство Notothenioidei. Те също могат да живеят при нулева температура на водата, с помощта на глюкопротеини в кръвта, които им разрешават да не замръзват.

Какво е най-ценното при изследването на рибите от Антарктида?

Събирахме от тези риби проби за молекулярен разбор, които ще бъдат изпратени напълно скоро в чужбина. Събирахме и проби от тъканите на рибите, от люспите за установяване на възрастта, проби от стомашното им наличие, с цел да установим с какво се хранят в този интервал. Събирахме и паразитите, които се намират в черния дроб и тъканите на рибите, което до момента не е правено. Доста мъчно е за проучване, ще го вършат експерти в чужбина. Седем екземпляра от тези Нототении запазихме за музея.

Тези изследвания демонстрират по какъв начин рибите са се приспособили към извънредно тежки условия за живот. Това е неповторим постепенен стадий, няма подобен в цялата над 4.5 милиарда години история на живота на нашата планета.

Всичко е станало преди към 30 милиона години. Между 30 и 20 милиона години обратно във времето към този момент се е формирало Южното кръгово течение към континента Антарктида, което назоваваме в този момент Южен океан. Когато това се е случило, температурата на водата е станала към 0 градуса и Антарктида от тропическа джунгла се е трансформирала в ледена пустиня. Снегът тук-там е километър висок, съвсем 2 км е междинната дебелина на ледените пластове там. На някои места е над 4 километра. Всичко това работи като гигантска ледена шапка, която дефинира целия климат на планетата. А съответно Южният океан може да се одобри за напълно самостоятелен воден басейн, с невидима стена от температурен предел, който не разрешава на водни организми да минават през него. Това е 60-ият градус южна широчина или Антарктика като регион.

Всички живеещи на топло организми просто умират, в случай че попаднат при тия условия. А приспособяването на тези риби се е случило преди 17 милиона години, изчислено неотдавна по генетични способи.

Какво е чувството да се гмуркаш в ледените води на Антарктида?

Антарктика е най-красивото място за гмуркане. Всичко там беше друго и ненадейно. Представях си, че водата край остров Ливингстън ще е кристално бистра, ще се вижда всичко, ще е красиво. Беше тъкмо противоположното. Край нашия остров и към цялата островна група има доста сериозен разцвет на необикновен тип кремъчни водорасли. Причина за цъфтежа е силицият от скалите, с който водораслите оформят своите скелети.

Такава машина за основаване на биомаса, каквато видях, не съм очаквал.

В старите учебници написа, че най-голямото многообразие на организми е на Екватора и колкото по на север се отива, толкоз по-малко типове има. Съвсем не е по този начин, във водите на Антарктида гъмжи от живот, може би по нашето Черноморие няма да видя толкоз за едно и също време под водата.

Къде следите от замърсяването и световното стопляне са по-видими - на сушата или под водата?

Над водата се вижда оттегляне на ледниците в последните години. Това беше моят първи престой въз основата, само че имах знаменателно прекарване на втория или третия ден. Разходихме се в дъното на Южния залив с сътрудници и на един еднакъв бряг започнах да фотографирам пингвини, тюлени. Обясниха ми, че този бряг с широчина 25-30 м е някогашната Руска рулетка. Дотам е стигал ледникът Емона, който се е срутвал непрекъснато в океана. Когато изпод са минавали полярници, трябвало да бързат доста, с цел да не падне върху тях парче лед от десетки метри височина. И тези милиони тонове лед са се стопили за двайсетина години. Това се вижда. Някои отхвърлят световните климатични промени, само че на нашия остров осезаемо се топят ледовете, от близкия хладилник изтича голяма река.

А долу под водата измененията се усещат по-малко, тъй като настъпват по-бавно. Там чакаме смяна във видовия състав, само че занапред започваме работа по донесените проби. Ако открием типове, присъщи за по-топли води, то ще е в действителност нещо доста обезпокоително. Нещо, което ни демонстрира, че целогодишно температурата и във водата се трансформира и тези типове към този момент могат да живеят и в изменените условия. Това ще бъде злополука.

Доколко са правилни стряскащите прогнози за замърсяването на Черно море?

За страдание заканите са малко манипулативни. Има нечисти места, само че пречиствателни уреди непрекъснато се строят за обособените градове.

Впечатлен съм, че в акваторията на Созопол се връщат типове отпреди 30 години, като зеления крив рак, който е доста необичаен. В необятен проект Черноморието е по-чисто.

Има ли положителни шансове за развиване на младите биолози у нас?

Разбира се, непрекъснато имаме нови докторанти, млади асистенти. Естествено, финансирането не е толкоз положително, колкото на Запад. Ако човек слага парите преди всичко, тук нещата няма да се случат. Това е единственият минус, другояче дръзвам да настоявам, че в България има доста съществени експерти, работят на международно равнище още от времето на социализма, а и преди този момент има основани школи.

Вие самият бихте ли се изкушили да отидете на Запад?

Не бих си го помислил и за секунда, това би било най-голямото изменничество. През толкоз рецесии и тествания е предходна страната ни през столетията, а ние се оплакваме от някакви заплати. Става дума за национално мрънкане, в сравнение с за толкоз неприятни условия. И тук работя на европейско равнище - локалната просвета от дълго време е минало.